Трима възрастни от малък провинциален френски град очакват с нетърпение едно от малкото забавления в живота си – шествието по случай националния празник. Докато чакат, си спомнят как е преминало то миналата година, какво се е случило тогава, но също така и какво е било преди в живота им – останало им е, изглежда, това единствено утешение, че има още какво да си спомнят. Излизат, разбира се, и предразсъдъците на дребния еснаф, на буржоазния ограничен гражданин, неспособен да види света не по-далеч от пъпа си; който не може да обеме нищо по-голямо и по-високо от собствения си нисък социален хоризонт.
Човек слуша пиесата на Ги Фоаси „Да почакаме духовата музика“ и навлиза постепенно в този малък свят, пуст до болка, чудейки се дали повече да се смее на дребните грижи на действащите лица, или да се ядосва на дребнотемието, което запълва всекидневието им. Авторът обаче накрая се е съжалил над героите си, чийто живот е преминал ей така, залудо – те самите нищо не свършили, но гордеещи се с това, което са свършили близките им. В последна сметка осъзнаваш, че те са в предверието на смъртта и това е нещото, от което може би се боят най-много, затова и думите им са така уж празни и уж някак безсмислено бърборене – да забравят, че пред тях стои пустотата на небитието. И че всъщност това, което чакат, е не толкова духовата музика, колкото именно смъртта…
Ги Фоаси е от водещите драматурзи във Франция в т.нар. жанр „кафе-театър“, когато публиката и актьорите са почти лице в лице, на една ръка разстояние, както гласи известната реклама. В случая слушателят ще е на едно ухо разстояние от великолепното изпълнение на трима колоси в българското театрално изкуство – Илка Зафирова, Татяна Лолова и Петър Пейков.
Една истинска празнична пиеса за празника на 1 май, която и забавлява, и замисля…
петък, 1 май, 18 часа
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
През последните две години програма "Христо Ботев" на Българското национално радио излъчи стиховете на стотина наши съвременни поети. Необходимостта да звучи български стих в националните ни програми е явна и наложителна. Защото заедно с техническия напредък на века вкусът на публиката към прекрасното се променяше, слизаше надолу към чалгата и още..
След фурора си на голяма клубна сцена у нас в началото на миналия ноември Бомбино реши да повтори и потрети с два концерта във формат "limited..
Интригуваща и стилно подбрана програма предлага Симфоничният оркестър на Националното радио на 17 май, петък, от 19.00 часа , който ще бъде излъчен в..
Изложбата "Медицината в Османската империя" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" беше открита в Университетската спешна болница "Пирогов"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg