Фракталите: ритъмът на природата

Думата „фрактал“ в превод от латински означава „начупен“, „счупен“, а неин създател е математикът Беноа Манделброт през 1975 година. Фракталните зависимости илюстрират на различни нива безкрайната красота на материята при възпроизвеждането на голямото в малкото и на отделните части в една цялостна структура чрез самоподобие. Тази красота на нетривиалното повторение се открива в различни измерения на флората и фауната, в движението на светкавиците, циклоните и галактиките, в растежа на кристалите, при разклоненията на невроните, белодробните алвеоли и кръвоносните съдове, в планинския релеф, в разлива на речните ръкави и бреговата морска линия, къде ли още не.

Как се използва фракталната размерност в икономиката, изкуството, радиоелектрониката и информационните технологии в наши дни?

За фракталните геометрични обекти, подобни на себе си и доказващи, че дори повторението в определени случаи може да бъде красиво, говори математика проф. Николай Витанов.

Прекрасна илюстрация на фрактал е феноменалната паяжина, неслучайно използвана в модерни времена както за създаването на изкуствена коприна, така и за направа на цигулкови струни. За нея разказва биологът доц. Стоян Лазаров.