Спомени на Богомил Караконов, който казва: „Емил Табаков изработи много добре оркестровия звук. При него звукът на оркестъра се промени. Той целенасочено работеше за това, искаше го и го постигна. Оркестърът получи голям международен приз за записа на „Алпийска симфония“ на Рихард Щраус (1986). С Табаков работата вървеше леко. Той има ясен диригентски жест и контактува очи в очи. Той ще те изяде с поглед, докато не постигне това, което иска“.
И самият Емил Табаков, който споделя: „Всяка една творческа личност идва със своите си стилови виждания, със своите вкусове в областта на изкуството и с вижданията си изобщо за организацията на един културен институт. Всеки, който дойде прави нещо в някаква насока. Аз знам какво съм постигнал по отношение на репертоар, на записна дейност, на организация на концертния живот. Диригентът е само творческата страна на институцията. В тези тежки години, ако не виждаш за кого работиш, музикантите щяха да бъдат съвсем отчаяни, защото нищо друго на практика нямаме. Остана ни само уважението на публиката, която и в най-тежките моменти продължи да пълни зала „България“, когато всичко наоколо беше в доста окаяно състояние. Пълен мрак беше. Това се случва само тогава, когато публиката е сигурна в нещо, на което отива. Още повече в такива трудни времена. Това, че тя ни вярваше значи, че ние нещо сме направили. Благодарение на това минало сега имаме 70 годишнина и благодарение на това, че е имало хора, които да мислят за музика преди 70 години и то на първо място проф. Саша Попов, който е основал оркестъра и професионално го е изградил. Успяваме да вървим все нагоре, защото 70 години не са достатъчни за един професионален оркестър да стане наистина съвсем на върха, така че ний вървим непрестанно все към върха, стремим се към по-голямото съвършенство“.
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg