Ето какво си спомня обоистът Георги Йоцов: „Димитър Манолов дойде през 1971 г. във филхармонията след като Константин Илиев напусна. Предстоеше ни голямо договорено турне в Англия. Ние му възложихме големи надежди и той ги оправда. Неговото кръщение беше това турне. Имахме много голям успех. До 1979 г. той беше главен диригент. Той имаше доста своеобразно артистично лице. Много обогати репертоара на оркестъра. Изведнъж на него му хрумна да свирим Скрябин. Дори и го опита с едно ново течение от тогава цветомузика. С негови познати, каквито той имаше във всякакви среди, монтираха една система с различни прожектори на сцената. Ние свирим Скрябин, а те светкат. Беше цяла илюминация. И това се прие. Много образователни концерти направи за децата. Имахме матинета, на които самият той се обръщаше и говореше. Много умееше, с добро чувство и с разбиране се оправяше с детската аудитория. На нас също ни беше интересно какво ще каже. След неговото напускане оркестърът престана да се занимава с детски концерти.
Той учеше бързо нови неща. На втората репетиция вече нямаше нужда от партитурата. Знаеше ги наизуст. Тогава Боян Лечев беше концертмайстор. Веднага му ставаше ясно всичко. Умееше с много особени, цветисти изрази да внуши на състава, идеята, която искаше да постигне. Много нестандартно, но много хубаво. Той беше много добре школуван диригент. Ръцете му бяха невероятно подвижни и изразителни. Много лесно се работеше с него. Имаше приятелство между него и оркестъра. Той умееше да възбуди интереса на оркестъра“.
И Богомил Караконов разказва за Димитър Манолов. „Константин Илиев не обичаше думата му да се цепи на две и напусна демонстративно, след конфликт с оркестъра. Димитър Манолов беше завършил специализацията си при Рождественски и идваше често в залата. Някой предложи да го поканим. Той дирижираше с десет пръста. Той ваеше. Всеки пръст имаше значение при него. Той вкарваше и изкарваше групите с пръстите си. Всички най-малки подробности в музиката бяха вкарани в ръцете му. Ако имаше нещо, с което той загуби беше, че беше прекалено свободен артист. Беше по-широко скроен човек“.
Христа учи Квантова физика в СУ "Св. Климент Охридски". Любовта ѝ към физиката е още от най-ранна детска възраст, когато получава подарък книга. Днес Христа мечтае да стане откривател, може би не голям откривател, но да даде нещо поне мъничко на Света, в който живеем. Освен това, тя е сигурна, че иска да се върне в България, където и да отиде да учи с..
Създаването на карти и атласи, които проследяват областите на разпространение на различни особености на езиците с техните диалекти, е един от практическите аспекти на лингвистичната география. В България има сериозна традиция и постижения на световно равнище в тази област на езикознанието. Основите на европейската лингвистична география са поставени..
Има два бързи начина да обиколите шест карибски държави – да слушате "Покана за пътуване" или да плавате с круизен кораб между островите. Изпълнителният директор на списание "Наш дом“ Петя Кръстева е от по-късметлиите. Неотдавна тя акостира в Колумбия, Ямайка, Аруба, Панама, Коста Рика и на един безлюден остров. Как да пропусна възможността да я..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...
На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg