В блестящата си книга за Игор Стравински Андре Букурещлиев припомня една вече позабравена схема за дълбоко автентично руския Стравински в първите му произведения, който по-късно заменя националната си вярност с космополитизъм.
Дали националната принадлежност на един композитор зависи от наличието на автентични национални елементи в творчеството му, били те предадени буквално или модифицирани? – задава въпрос Букурещлиев. Самият Стравински – четем в книгата – възроптава и то яростно срещу дребнавата екзотика и изобличава изкованите в Париж стереотипи относно Свещена Русия:“...Водка, изба, балалайка, поп, болярин...“
Андре Букурещлиев извежда един от ключовете към единството на цялото му творчество, онова, което е истинският русизъм в най-дълбоките черти на езика му: радикална диатоничност, мощно и разнообразно ритмично скандиране, отчетливост на мелодичната линия, яснота и острота на съзвучията, режещ блясък на тембъра и, най-сетне, стегнатост, прозрачност на структурата и твърдост на формалния скелет – това са дълбоките и постоянни характеристики на руската музика в съчетание с прастара тенденция към тържественост. Такива са основните черти на музиката на Стравински, „паспорта“ на композитора, който му позволява да преминава през граници, континенти, националности, стилове и епохи – заключава Букурещлиев.
В предаванията ще бъдат използвани фрагменти от книгата „Игор Стравински“, както и музика от великия композитор – фрагменти от „Протетно тайнство“, „Жар птица“, „Сватба“, „Приказка за Лиса“ и др.
Понеделник, 25 февруари, от 17.30 часа
А сега да станем! Шапки долу! Защото влиза един ритащ същински хард рок колос, класик. Казват, че жив класик бил онзи, дето, като го срещнеш, си викаш: "Божичко, тоя още ли е жив!". Да, жив е гигантозавърът, който гордо носи името Глен Хюз . Голям приятел на България и герой, който си сверява часовника с миналото в името на бъдещето. А той още го..
За душевността на цигуларя, който импровизира с четката и палитрата – разговор в ефира на предаването "Нашият ден". Цигуларят и педагог маестро Мичо Димитров откри самостоятелна изложба в столичната галерия "Икар". Експозицията съдържа 40 живописни платна и ще бъде подредена от 30 април до 30 май. В изложбата могат да се видят творби на автора..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита за един от шедьоврите в оперната литература, създадени след Втората световна война. Световната премиера на"Въртенето на винта" е през 1954 г. в театър "Ла Фениче" във Венеция, представена от..
На 18 май в рамките на SoFest Spring маестро Теодосий Спасов и гръцкото The Crossover Trio ще ни отведат на музикално пътешествие до Източното Средиземноморие и Балканите в Sofia Live Club. Виртуозният музикант превръща изпълненията си в необикновен синтез между традиционен фолклор и класически джаз, а гръцкото трио ще се включи с мелодии на..
На 18 май преди 110 години е роден Борис Христов . Избрахме запис от Златния фонд на БНР, който със сигурност ще изостри любопитството ви: "Княз Игор" от Бородин. Осъществен е през 1966 година в Париж с изцяло български състав. В ролите на Галицки и Кончак ще слушате Борис Христов. Това е период на върховно изпитание за великия певец. През 1964..
Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в НБУ и председател на Фондация за хуманитарни и социални изследвания - София, коментира в "Мрежата" по..
Интригуващата, енигматична камерна опера на Бенджамин Бритън "Въртенето на винта" се игра през май в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Творбата се счита..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg