Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В памет на патриарх Неофит, за прошката с отец Дончо Александров

Вие сте с рубриката „Духовен поглед“. Аз съм Румяна Иванова. Светла е паметта на Българския патриарх Неофит. Той е изключителна личност, създаден за патриарх. И след като премина от този свят, продължава да проповядва със спомените ни и с делата си. Спомням си първата ни среща. През пролетта на 1992г. светейшият патриарх Неофит беше декан на Богословския факултет. Посетих го в кабинета му. Влязох, а той стана да ме посрещне и върви срещу мен, не чака аз да стигна до него. Висок, снажен, с дълга брада и буйна къдрава коса, в монашеско одеяние. Като древните патриарси. Не бях срещала такъв човек. Поговорихме за телевизионното благовестие. След това, вече митрополит много пъти го канех за участие в телевизионно предаване.Той любезно ми отговаряше: „Нека другите, другите са по-достойни.“ Но понякога приемаше. Личността му излъчваше много топлота, милост и благост. Веднъж, преди 20 години дойде в студиото, в което снимахме, след заседание на Синода. Доведе Сливенския митрополит Йоаникий и Американския Йосиф. Донесоха ни много вкусен кекс. Подари ни свой диск. Имаше прекрасен глас. Да чуем песнопение в негово изпълнение.

Днес е ден за Прошка, Сирни Заговезни. Разговарям с отец Дончо Александров от Варна за Прошката.

Добро утро, отец Дончо! Господ Иисус Христос поставя много високи цели на християнския морал, да се каем и смиряваме, да обичаме враговете си, да ги благославяме, да се молим за тях. За това ще ни помогне и постът на който ще застанем от утре. Защо прошката е преди поста? Толкова ли е лесно да простим? Не се ли изискват духовни усилия и старание?

Всъщност прошката е един отличителен белег на християнската вяра, защото без прошка християнството би било теория, без практика. Прошката извира от любовта. Не можем да кажем, че този път е лек. Думите простено-прости лесно се изричат, но са нужни духовни усилия и голяма твърдост на вярата, за да можем реално да простим на хора, с които имаме неприятности и проблеми. Като християни всеки ден казваме молитвата „Отче наш“. Умоляваме Бога да ни прости прегрешенията, както и ние прощаваме на длъжниците си. Има взаимовръзка. Ако ние не можем да простим на тези, които са около нас, как може да очакваме, че ще бъдем простени от Бога. От друга страна, ние може да направим крачка – да поискаме прошка, но да не я получим. Или да я получим формално. Но за нас е важно, че сме поискали прошка, за да очистим душите си. Това че другия не ни е простил, е негов път, проблем и грях. Да се стремим да прощаваме не само днес, в навечерието на Великия пост, а в останалото време да живеем в непростителност

Случва се да държим в себе си огорчение и непростителност към починал вече човек. Ако човекът е преминал от този свят, можем ли да му простим? Уместно ли е? Пречи ли ни една такава непростителност? 

Естествено, че е необходимо и нужно да простим, защото каквото и да е било, то е в миналото.

Понякога се обвиняваме сами за минали грешки или грехове, за които сме се покаяли? Защо е толкова трудно да си простим? Имат ли участие злите сили в тези мисли и обвинения?

Да се вслушаме в съветите на светите отци. Те ни учат, че ако човек се е покаял сърдечно и искрено в тайнството покаяние или изповед, той е получил прошка от Бога. Не е необходимо да се връщаме към това, което е простено. То може да ни напомня да не грешим по същия начин, да не повтаряме старите грешки. Имаме надеждата в Божията милост, че ни е простено. Нужно е да вървим напред, да насочим силите си към преодоляване предизвикателствата на днешния ден, това което има да решаваме тук и сега. Със сигурност в невидимия свят има въздействие на злите сили, които ни нашепват вина. Но не трябва да се съмняваме, че ни е простено. Да гледаме напред с поуката от миналото.

Най-страшно е, когато човек обвинява Бога за нещо и не може да Му прости? Някои хора казват, защо Бог допуска толкова злини на земята, нали е Всемогъщ?

Мнозина си задават този въпрос и мислят, че има голяма несправедливост. Но Бог ни е сътворил със свободна воля, с разум и ни е поставил в този свят, за да се грижим за него, да го управляваме в синхрон с Божията воля. Ако се случват злини, то е защото сме се отдалечили от Бога и искаме да се изпълни не Божията, а нашата воля. Това води до конфликти и размирици, до зло. Бог очаква от нас нравствено извисяване, което изисква воля и упорит труд в изработване добродетелите на живата вяра. Това не е изкуствен морал, а жива вяра, която въдворяваме в дните си. Един от най-големите грехове, които може да стори човек, това е ропота, обвинението срещу Бога и недоверието към Него. Ние търсим причините за проблемите си извън себе си, виновни са ни хората или Бог. Не си задаваме въпроса, какво допринесох, за да има повече мир, любов, за да има по-малко бедни и страдащи хора. Когато вървим в посока на раздаване на любов, на облекчаване на страданията, на изслушване на тези, които са в беда и мъка, ние лекуваме техните рани и помагаме. Когато живеем егоистично, естествено е злото да се умножава.

Да се помолим: „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

Желая ви благодатни Сирни заговезни, лек и спасителен Великденски пост!

Простено-прости!




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна рецепта в селата до Павликени?

Съвременните домакини бързо приготвяме обяд и вечеря от ресторанта или от топлата витрина на близкия супермаркет.   Жените от павликенския край обаче пазят и предават да снахите, дъщерите и внучките си старите рецепти за характерни ястия от този край.  Какво е догалач, светлия, топалак чорба и как се приготвя булгур с коприва по над 100-годишна..

публикувано на 18.05.24 в 09:30

Ренесансова приказка за алпинизма

" Петрарка си отива, ден преди да навърши 70. Намират го на работната маса с глава, отпусната върху жизнеописанието на Цезар. Началото на неговия сонет 32. не е писан за този случай, но звучи твърде подходящо за него: Така е близо сетният ми час — ще сложи край на мойта скръб горчива. Отлита..

публикувано на 17.05.24 в 15:31
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Проф. Петър Делев за делата на Александър Велики, за апогея и разпадането на империята

През последните дни темата Северна Македония отново влезе в новините с претенциите на тази държава. Претенции към съседите си. И ако сега на дневен ред е краденото на нашата средновековна и нова история, допреди десетилетие, когато отново управляваше ВМРО-ДПМНЕ, на мода беше търсене на преки връзки с античното царство Македония на Филип Втори и..

публикувано на 17.05.24 в 13:46
Възстановеният военен мемориал ще се завърне в района, в който бе премахнат неговият предшественик - паметникът, посветен на 1300 години България

Бавното завръщане на Военния мемориал пред НДК

Много от хората, които дадоха страшно много енергия и сърце за възстановяването на този паметник, вече не са между живите , отбеляза в интервю за БНР Борис Станимиров, председател на Съюза на възпитаниците на военните на негово величество училища. Проектът е доста близък до това, което е представлявал паметникът. Изключително важно е София..

публикувано на 17.05.24 в 11:10

В родопско село правят кастинг за актьори. Наесен ще играят "Женско царство"

Родопското село Пчеларово обяви кастинг за актьори  любители . Те ще участват в театрална пиеса, чиято  премиера е планирана за есента. Идеята е на семейства, завърнали се неотдавна от Канада .  Шепата ентусиасти и доброволци искат да върнат славата на Пчеларово от времената, когато в него са живели 4000 души. Красимира Стоянова е..

публикувано на 16.05.24 в 10:04

"Към този момент е лека джунгла." Защо изоставиха крепост над Габрово?

Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..

публикувано на 14.05.24 в 09:45

Екопътеката край Царевец крие любопитни истории

Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..

публикувано на 12.05.24 в 08:40