„Плениха ме новините с динамиката си, с тръпката, която носят, с това, че казваш нещо ново, което хората очакват да чуят или дори да не очакват, че им съобщаваш, нещо, което би ги заинтригувало“, добави Петров, както и сподели, че новинарството е негова „целенасочено преследвана и сбъдната мечта“.
„Съвсем случайно попаднах в новините, та даже на шега - тръгнах от сайта на БНР и “долазих” до нюзрума, т.е. от Вечерница до Зорница и днес ето вече съм “вчерашен” новинар“, добави Близнашка, за която радиото също е реализирана детска мечта.
„За новините и при мен специално се получи наистина много случайно“, допълни Георги Марков, както и сподели, че преди години е бил в „период на борба, вътрешна между журналистиката и музиката“, при която новинарството е надделяло.
Новините като Спешно отделение, страст и кутия бонбони
„Оприличил съм нюзрума на болница, където пристигат спешните случаи и трябва бързо да бъдат обработени, трябва бързо да се реагира, както и ние събираме новините - никога не знаеш какво ще дойде, а някой път има и очаквани новини, т.е. събития, от които очакваме дадена новина“, каза Николай Петров, който е и носител престижната награда "Сирак Скитник" за радиожурналистика.
„Новините за мен са като кутия бонбони – нямам търпение да я отворя, тъй като винаги вътре има някаква изненада“, допълни Зорница Близнашка, заради чиято обич към работата трудно им се насища - „не мога да спра, не мога да си тръгна, а после нямам търпение да се завърна в Радиото, което за мен е втори дом, второ семейство“:
„Радиото е онази медия, заради която преминах през различни медии, за да надградя и стигна до нея, тъй като разбрах, че това е истината, това е най-магическата медия. Това е нещо уникално – да успееш да завладееш някой само с гласа си е магия, това е призвание!“
„Новините са страст – не мога да го отрека! И веднъж човек, който се е занимавал с новини едва ли може да излезе от този ритъм. Няколко пъти ми се е случвало и усещането е много странно. Работата като журналист извън новини не е същата“, добави Мерим Тенев, който е бил и репортер, редактор и продуцент в български телевизии, както на предавания, така и на новини.
"Казаха го по радиото, значи е вярно!" - израз, който все още е жив
„Ние работим много различно от телевизиите“, добави Тенев за стила на работа в радио нюзрума, както и уточни, че „нашите екипи са по-малки и разбира се разчитаме на най-многото репортери, които имаме като медия в България, както и на многото кореспонденти, които имаме у нас и в чужбина“.
„Всеки един от нас е минал общо взето през всички екипи“, обясни Николай Петров за екипите в новинарския център на радиото – сутрешен, обеден, вечерен и нощен:
„Когато започнеш като новинар първо минаваш през нощните новини и след това в един момент, както се казва тук, на нашенски език, “излизаш на светло“ и така започваш и през деня да водиш. Има разлика с телевизионните – водещият или водещата, когото или която слушате участва в правенето на самите новини, в целия процес, т.е. не е само говорител, не е модератор. Той участва пълноценно заедно с редактора в подготовката на емисията“.
„Така подбираме новините, че да бъдат релевантни на действителността и на това, което е актуално и което интересува България, за нейното място в Европа и по света“, каза още Петров, а Марков подчерта, че:
„Радиото спазва един добър баланс да обръща приоритетно внимание на българските теми, които несъмнено са важни за хората. Разбира се, че трябва да се знае и какво се случва по света, а не само тук какво се случва в нашата държава.“
„В крайна сметка ние разполагаме едва с три минути на час, в които да дадем цялата тази информация, а и да я обобщим“, добави Близнашка, а Тенев уточни, че:
„Ефирът е ограничен, новините имат конкретно времетраене. Новини има на всеки кръгъл час, 24 часа, 365 дни в годината по БНР – това е единствената медия, която има такъв брой новини“.
„Ние имаме много богата палитра! Имаме буквално хора във всяка точка на света, а и на България, колкото и странно да звучи. Стараем се и много усилия влагаме максимално точно, ясно, кратко и безпристрастно да съобщаваме нещата, а и разбира се да обхващаме различни теми“, изтъкна още Зорница Близнашка.
„Из страната, и тук в нашата централа в София, ние работим с едни хора, професионалисти, защото в днешно време и репортерската работа е много ценен занаят, който трябва много да се цени! Имаме късмета да работим с колеги, които все още държат и пазят стандартите на журналистиката“, подчерта Марков, както и че „всички в БНР пазим най-важното, а именно това, че Радиото продължава да е медията с най-голямо доверие. Този израз „Казаха го по радиото, значи е вярно“ все още е жив!“
"Ден с ден не си прилича, час с час не си прилича" в новинарството
„В новинарството има и един така много характерен израз – „Ден с ден не си прилича, час с час не си прилича!“. Всеки от нас е имал ситуации, в които е попадал и се е случвало на цялата емисия редът да се обърка буквално преди сигнала за точното време“, добави Георги Марков, който е и един от "бащите" на “Събота 150” –предаването за международна политика на програма“Хоризонт”, превърнало се в годините и в една от неговите емблеми с коментари и анализи на най– интересното от света.
На въпрос дали в днешно време социалните мрежи могат да превземат традиционните новини, Марков, който е и сред водещите на седмичните обзорни радио предавания "12+3" и "Нещо повече" – обясни, че „това зависи от хората, а и от това какво четат“:
„В Радиото нямаме тази задача да се явяваме ментори и да казваме, че ще четете само сайта на БНР, но лично за мен социалните медии в някаква степен изпреварват и то доста сериозно“.
„В една част те са много добър ориентир, когато нещо се случва и могат да те насочат, но за мен лично една медия би трябвало да спазва правилата – тя може да вземе повод от едно съобщение в социална мрежа и оттам нататък да провери цялата тази информация, която се разпространява доколко тя е достоверна“, добави Марков, както и препоръча на аудиторията „да се доверява на традиционни медии за определени неща“.
„Голямо предизвикателство, което срещаме всеки ден са фалшивите новини – те летят отвсякъде и дори от политици“, добави Мерим Тенев, който има експертен поглед по темата не само като новинар на БНР, но и като част от първия екип на БНР за Проверка на факти.
„Това е много голям проблем – властимащи все повече да стават източник на фалшиви новини“, подчерта Николай Петров, който е и носител на отличието „Златен глас“:
„Това е още по-голямо предизвикателство за нас, защото, ако източникът е някой си или някакъв канал, който не заслужава чак такова внимание и доверие - то много по-лесно може да бъде оборено, да бъде проверено. Но когато представители на държавната власт произнасят фалшиви новини, а ние няма как да не отразим техни изявления, мнения и позиции – това ни поставя пред неимоверна трудност и ние трябва всички свои редакторски и журналистически способности да впрегнем, за да можем когато и където трябва да припомним, да поставим в контекст задължително“.
„Времената се променят, радиото също се променя. То трябва да върви в едни „нови опаковки“, казано на професионален жаргон“, добави журналистът Георги Марков.
Подробности, както и архивни радио записи ще може да чуете в звуковия файл.
В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър е бил ръкоположен за свещеник. "Или както близките ме наричат - баба попадия". От малка е впечатлена от лекарите и медицинските сестри, които са я лекували, тъй като много е боледувала...
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Младен Мисана започва да пише в ранна детска възраст. Когато бил на 4 години, на стиховете му се е радвала баба му Райна, която го е отгледала. Тя събудила и интереса му към математиката, и към литературата. Росица Копукова и Младен Мисана са неразделим поетичен дует Публикува творбите си през 2013 -та година, дотогава те..
Любовта на публиката е най-големият дар , каза пред БНР любимата на поколения българи певица Силвия Кацарова, която днес празнува 70-годишен юбилей . По този повод тя подготвя нов албум, който скоро ще бъде готов. Нейното желание е хората да не я приемат само като човек на изкуството, а като човек от техните редици. "Всички сме еднакви,..
Смените, които прави руският президент Путин, не са добри новини за Украйна, защото са верни решения за това, което той иска да постигне . Това каза..
За съжаление, в момента системата се крепи на пенсионираните медицински сестри. Тази професия трябва да стане оценена, а в момента момичетата се..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..