Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Богдан Милчев: Трябва да се преструктурира ТОЛ-системата

Богдан Милчев от Института за пътна безопасност в студио на програма „Хоризонт“
Снимка: Ирина Недева

Институтът за пътна безопасност изпрати отворено становище за неефективността на ТОЛ-системата. В него се припомня, че на практика тя се е превърнала в заложник на политически и корупционни зависимости.

Критичното становище Институтът базира на вече оповестени от пътната агенция факти, че за да излезе на печалба ТОЛ системата трябва да събере поне още 185 милиона лева до края  на годината, защото приходите от събраните такси до май месец тази година са 205 милиона лева, което е наполовина по-малко от събраните 392 милиона лева приходи от електронни винетки през 2019 година, когато нямаше ТОЛ система. От регионалното министерство признаха, че за година има над 200 хиляди необработен нарушения за 70 милиона лева.

"С много перипетии и много надежди тръгна ТОЛ-системата. С много скандали. Тогава българското правителство ни убеждаваше колко е добро всичко това. Но транспортните фирми и политиците са в тясна симбиоза, когато дойдат избори. Политиците, понеже имат своите зависимости от транспортните фирми, те се огънаха. Намалиха на половина обхвата, намалиха и наполовина цената. И какво се получи накрая - ние, българските граждани, в момента дотираме транспортните фирми. Плащаме, за да могат да се движат и да рушат пътищата транспортните фирми. Включително и международните транспортни фирми, които минават транзит през България, ние ги дотираме. Ние плащаме. Защото нашата ТОЛ-система работи на загуба. Оптимизацията обхваща транспортните фирми. Обхваща тежкотоварния превоз над 3 тона и половина. Този, който руши пътната мрежа. Дяволът е там заровен. Защото аз ще ви припомня, те протестираха, вдигнаха се на стачка. Тръгнаха да блокират страната само и само да извият ръцете на правителството. Но вижте, ако имаме правителство, което е независимо от транспортните фирми и което е зависимо от българските граждани, то няма да се поддаде на този шантаж. Защо не протестират, когато минават през Гърция, Италия, през Германия. Защо там не протестират“, каза за БНР.

Богдан Милчев казва, че за диалог между фирмите и държавата трябва силна държава. И трябва диалог, който го няма. Милчев не е оптимист са скорошно решаване на казуса. Защото дори и служебното правителството, в лицето на регионалния министър Виолета Комитова, не е поставило въпроса ребром:

„Служебното правителство услужливо по различни теми извадиха, проблеми сложиха на масата. Но този проблем нито служебно, нито редовно правителство ще му стиска в началото да го реши. Защото веднага транспортните фирми ще скочат и ще започнат да протестират. Защото на тях им е добре така. Аз имах лична среща с Комитова и всичките тези неща сме ги проговорили още преди два месеца. Директно ви го казвам - тази жена няма да свърши нищо. Освен просто общи приказки по темата. Но не ти пречи, след като служебният кабинет може да назначи главен секретар на МВР, който е висшата фигура за управление на системата на МВР, значи служебното правителство може абсолютно всичко да направи. Където не се изискват законодателни промени. Вижте, за да променим обхвата, не се изискват законодателни промени. Изисква се воля. Изисква се характер. Но понеже предстоят избори, никой няма да хваща тези теми. Защото те мислят единствено и само за себе си. Те не мислят за българските граждани“. 

Богдан Милчев припомня, че има и анализ на Световната банка, за ТОЛ системата у нас. Според Милчев необходимо е да бъде намален щатът на служителите, които в момента са 912.

Трябва да се преструктурира цялата система. Вече е модерен този израз - да изчегъртаме и да създадем една нова структура, в която да обединим Държавната агенция за пътна безопасност, заедно с Агенция „Пътна инфраструктура“. На базата на информационна система, която всеки ден ще подават данни за травматизма, ще изготвим оценка на риска. И на базата на тази оценка на риска ще започнем да харчим нашите пари. На второ място - веднага ще създам и ново законодателство. Законът за движение по пътищата, който вече седем-осем години го дъвчем, че трябва да има нов закон. Ние смятаме, че трябва да се извърши и кодификация на цялото законодателство. Подготвили сме и съответните юристи и визията, която трябва да има в тази посока. И оттам вече да премахнем наредби и да създадем стандарти за управление“.

По думите му трябва да се въведат нови методи за обучение, за контрол.

Контролът в България е статичен, той е от 80-те години на миналия век. Всички страни, които имат успехи в пътната безопасност, са преминали към динамичен контрол. Ще контролираме движението в движение. Ще използваме камерите не само за скорост- да снимат снимки за скорост. А ще ги използваме да документират и други нарушения. Което законът сам по себе си разрешава. Но аз, непонятно защото, тоест то ми е понятно, просто за хората, които управляват транспортната система за тях това е досадно служебно задължение. И още много неща. Просто няма да ни стигне деня да ви разказвам. Но пътната карта ще стане обществено достъпна, в момента в който ние имаме редовно правителство. Ние ще го предизвикаме. Ще му я предложим и ще искаме да чуем дали са готови да работят по нея“. 

Повече можете да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12