„Нивото на защита на информационните системи в някои от ведомствата в страната е високо, но все още има какво да се желае. Няма как да се каже, че 100% системите са гарантирани в сферата на киберсигурността. Въпреки че явно в НАП е допуснат пропуск, това не означава, че в там никой по никакъв начин не се е грижил за сигурността на системата“. Това каза пред БНР Васил Грънчаров, директор на дирекция „Мрежова информационна сигурност“ в Държавната агенция „Електронно управление“.
Грънчаров подчерта, че администрациите у нас са 640 и за да се правят редовни проверки на системите им, държавната агенция трябва да разполага с поне 5000 служители, които да се занимават с контрола, но реалният им брой днес е под 15.
„Преди седмица Министерският съвет прие изцяло нова наредба за минимални изисквания за мрежова информационна сигурност. Тези изисквания са насочени към всички групи, субекти по закона. Регламентирани са организационни, технически и технологични мерки, с които да се гарантира минимално ниво на сигурност“, уточни Васил Грънчаров.
В предаването „Преди всички“ с коментар по темата се включи и експертът по електронно управление Венцислав Кожухаров:
„Относно наредбата – като препоръка е добра. Но за реализирането ѝ са необходими ресурси за тези над 600 администрации – финансови и човешки. Темата за киберсигурността е твърде нова, а подготвените кадри за нея са твърде малко“.
Експертът припомни, че до 2017 година информационните системи на администрациите са били разделени и не е имало оперативна съвместимост между тях. През 2018 година обаче тези системи се свързаха и в автоматичен режим обменят данни и електронни документи:
„Всяка една от тези над 600 администрации се явява като една потенциална опасна точка за пробив. Опасностите са две – първо, опасност за самата администрация и второ, да се пренесе вирусната атака към останалите администрации, ако не са защитени добре“.
Венцислав Кожухаров подчерта, че трябва да се правят автоматични периодични архиви на базите данни и бекъпи на системите, които се използват, и то в среда, изнесена от физическото пространство на самата администрация:
„Една от причините, за да могат да се разбиват данни през услугите, това е сигурността на идентификацията на потребителите. НАП има персонален идентификатор на физическите лица. Подобен идентификатор имат НОИ, НЗОК, но те нямат онази защита, която има електронният подпис. От години говорим, че трябва да се направи интеграция на документа за самоличност на гражданите с неговия електронен подпис и с него да се идентифицира в киберпространството, когато заявява електронни услуги“.
Интервюто с Васил Грънчаров и с Венцислав Кожухаров можете да чуете в звуковия файл.
От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...
"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ". Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..
Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..
Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..
Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..
Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...
Имах два избора - или да вляза и да го ритам, докато шава, или да туширам конфликта, защото очевидно той не разбира от дума. Реших, че е по-добре..
Благотворителна кампания в Добрич осигурява храна за бедни семейства и самотни възрастни хора в навечерието на великденските празници. Инициативата..
1909-та. Годината, в която френският журналист и автор Гастон Льору започва да издава в ежедневник, част по част, готическия криминален роман, с..