Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Димитър Димитров, директор на МБАЛ-Благоевград:

Финансовото състояние на болницата е стабилно, увеличаваме заплатите

| Интервю

От скоро МБАЛ-Благоевград има своя нов изпълнителен директор. На „горещия“ стол седна хирургът д-р Димитър Димитров, досегашен началник на хирургичното отделение в болницата.  С какви амбиции тръгва към управлението на най-голямата болница в Югозапада, какви са проблемите, които трябва да бъдат  решавани, как ще  се справи с кадровия дефицит, финансовото състояние на лечебното заведение. Отговорите на тези и други важни за гражданите въпроси, потърсихме лично от д-р Димитров.

  „Винаги съм демонстрирал амбиции нещата да се развиват по правилния начин. Отделението, което ръководех в продължение на 12 години е едно от водещите не само в Югозападна България, а и в цялата страна. Отделение, което се превърна в център за лечение на онкологични и други видове заболявания. Използвайки опита, желанието, което имах да развивам хирургията, което е факт – реших, че мога да приложа същия този опит и желание да се развива болницата, тъй като през последните години не стоеше добре на картата на здравните заведения в страната. Амбицията ми е болницата да си върне водещата роля, каквато имаше преди много години назад“.

  Д-р Димитров работи като хирург в МБАЛ-Благоевград 22 години и е до болка запознат с проблемите на лечебното заведение.  „Общият ми стаж е 34 години с прекъсване от 11-12 години, когато работих в Израел. Трудовият ми стаж като цяло е преминал в благоевградската болница – от млад лекар, лекар със специалност и се стигне до завеждащ отделение и изпълнителен директор. Проблемите на здравното заведение не са по-различни от проблемите на цялото здравеопазване в България и основно е кадровият проблем. Средната възраст на по-голямата част от лекарите, които работят в здравните заведения е над 50 години. Голяма част от лекарите работят след пенсионна възраст, което се отнася и за медицинските сестри. В този смисъл, за съжаление, кадровият проблем е стоял, стои и най-вероятно в близките години ще продължава да стои“.

   Стъпките, които ще предприеме д-р Димитров за справяне с проблема, как ще бъдат привлечени млади попълнения – лекари и медицински сестри.

  „За съжаление нямаме голям диапазон за действие, защото за да бъде привлечен млад лекар да работи в болница условията са няколко: Първо, на този амбициозен млад човек трябва да му се създадат идеални условия за специализация. Което означава, че трябва да  има добри условия в отделението с наличие на съвременна апаратура. Не можем да залъжем младите хора, които следят новостите в медицината в целия свят, с остарели методи и остаряла апаратура. Така че, едно от нещата, които на мен много ми се иска  - е да осъвременим изцяло апаратурата и да въвеждаме съвременните европейски и световни методи на лечение. За съжаление не само в нашата болница, а и в голяма част от лечебните заведения в България, все още битуват стари методи, стари схеми на лечение, които аз смятам, че отдавна са приключили. Важното е за да имаме възможност да сравняваме нашето здравеопазване със здравеопазването в Европейския съюз и да въвеждаме техните нови методики. Второ: изцяло осъвременяване на апаратурата. Съвременната медицина е медицина на високите технологии. Вариантите са няколко – чрез целево субсидиране от Министерството на здравеопазването, което е принципал на болницата. Друг вариант са даренията и работа по европроекти. За съжаление ние изпуснахме голям европейски проект, който цели осъвременяване на диагностиката, лечението и профилактиката на онкологичните заболявания. Срокът му беше до миналата година, но аз се надявам да има нови проекти и това да бъде начин за повишаване качеството на диагностиката на болните. Възможен начин е и да се използват евентуално финансови средства по Плана за възстановяване и устойчивост“.

  Един от приоритетите на д-р Димитров ще бъдат и програмите за безплатна профилактика на определени заболявания.

  Финансово състояние на МБАЛ-Благоевград

„Финансовото състояние на болницата е стабилно. Не сме в състояние на фалит, но не сме и в цветущо състояние. Ако си послужа с медицинска  терминология – състоянието ни е стабилно, без опасност за живота. Що се отнася до бюджета –  за съжаление ние сме търговско дружество и единственото нещо, което ни дава основни доходи е финансирането от Националната здравноосигурителна каса. Начинът, по който можем да увеличим финансирането е да увеличим пациентите, които постъпват и се лекуват в болницата.

  Ще има увеличение на заплатите.  Първо, защото ние сме  длъжни по подписаното споразумение за Колективния трудов договор. Второ – моето мнение е, че високоспециализираните лекари и медицинските сестри, които години наред се обучават и специализират, за да постигнат това ниво на знания и умения – заплатите за тях са ниски. От 1 април ние ще се постараем да постигнем изискуемите заплати от Колективния трудов договор, който е подписан от синдикатите и Министерството на здравеопазването  през 2023 г. Нов колективен договор все още не е подписан. Но ще изпълним изискванията на този КТД.“

   Д-р Димитров посочи, че МБАЛ-Благоевград има сериозна подкрепа от Министерството на здравеопазването. Той припомни, че за да се изпълни КТД за 2023 г. здравното министерство е осигурило на структуроопределящите болници около 60 милиона лева, което разпределено между 28 лечебни заведения е сериозна сума като помощ за увеличение на заплатите. „Вторият момент е увеличаването на клиничните пътеки, като голяма част от тях са недофинансирани и това не е тайна за никого. Увеличението им също води до допълнителни доходи“.

  Ремонтни дейности в болницата

   Директорът на МБАЛ-Благоевград увери, че до началото на април ще бъде завършен ремонтът на Вътрешно отделение, който се изпълнява по европейски проект. „Предстои предаване на извършените дейности, надявам се до 1-2 седмици отделението да се върне, но вече ремонтирано, обновено, с много по-добри условия за пациентите“.

  Имаше целеви средства, осигурени от Министерството на здравеопазването миналата година за ремонт на Центъра по трансфузионна хематология. За съжаление поръчката беше спряна поради обжалване, надявам се в най-скоро време тя да бъде пусната отново и до края на тази година да имаме обновен Център по трансфузионна хематология. Доста от корпусите на болницата се нуждаят от ремонти, подали сме заявления на Министерството на здравеопазването да бъде ремонтиран целия хирургичен корпус. Предвиждаме частичен ремонт на „Кардиология“, но за това е необходимо време“.

  Д-р Димитър Димитров беше категоричен, че ще осигури баланс между лекарската професия и административната длъжност. „За моите пациенти ще кажа, че  няма да оставя лекарската професия – аз съм преди всичко хирург и такъв ще си остана. За щастие законът ми позволява да бъда не само изпълнителен директор на болницата, но за да не  загубя квалификацията и моите пациенти, за да помогна на колкото може повече хора – аз ще работя като хирург. Всичко ще зависи от степента на натоварване, но в никакъв случай няма да оставя едната работа за сметка на другата“.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

При епидемия от коклюш – какви мерки предприема МЗ? Как да се пазят хората?

Дори да се обяви епидемия от коклюш, няма да се наложат толкова строги противоепидемични мерки, каквито имаше по време на ковид пандемията, настоя пред БТА главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев. По думите му няма да има и толкова силен натиск върху здравната система. "Това, което виждаме досега, е, че не повече от 5-10% от болните от..

публикувано на 25.04.24 в 09:20

Три нови случая на коклюш в Кюстендилско

Три са новите потвърдени случая на коклюш в Кюстендилска област. Два от случаите са в Кюстендил, в едно семейство извън ромския квартал, където са заболели възрастен и дете. В Дупница има случай на едногодишно дете. "Постоянно има случаи със съмнения", каза д-р Кръстева от Регионалната здравна инспекция в Кюстендил. Тя посочи, че всички новородени,..

публикувано на 24.04.24 в 11:15

9 случая на коклюш в област Благоевград от началото на годината

„Официално потвърдените случаи на коклюш в Благоевградска област от началото на годината до момента са 9. Заболелите са до 19 години – в ранната детска възраст и ученици. 3 от децата са под 1 година, които не са имунизирани, от 1 до 4 години – 1 дете, от 5 до 9 – 4, от 15 до 19 – 1 дете“ – каза за Радио Благоевград д-р Веселка Мончева,..

публикувано на 24.04.24 в 09:33

Първи случай на коклюш в Перник

Първи случай на коклюш е регистриран в Перник. С магарешка кашлица е диагностицирано 15-годишно момиче, което учи в София. Диагнозата е установена по лабораторен път. Заразеното дете е било имунизирано. То се лекува в домашни условия. „Детето е под карантина. Близките са уведомени и спазват режим. Уведомили сме класа и училището, софийската РЗИ, за да..

публикувано на 23.04.24 в 14:17

Промяна: Ваксината срещу коклюш ще се поставя на месец и половина на бебето

Министерството на здравеопазването ще позволи първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана по-рано, месец и половина след раждането на бебето, а не както е сега според Имунизационния календар тя се прилага след втория месец. Това е решено на среща между служебния премиер Димитър Главчев, министъра на здравеопазването Галя Кондева,..

публикувано на 23.04.24 в 11:41
Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова

Ваксинацията срещу хепатит В е най-ефективната форма на превенция срещу заразяване

6000 души се заразяват с форма на хепатит всеки ден.  1,3 милиона души са страдали от форма на заболяването – така се твърди в доклада за глобалния хепатит за 2024 г., представен на Световната среща за хепатит в Лисабон, Португалия. Спорeд данните, представени от СЗО,  хепатитът има толкова смъртни случаи, колкото има туберкулоза глобално...

публикувано на 22.04.24 в 09:40

Около 280 души са заразените с коклюш. Очаква се заболеваемостта да расте

175 са потвърдените нови случаи на коклюш. Общо за страната - все още се очаква анализа за миналата седмица, но ще бъдат може би малко над 280. Това означава, че имаме епидемична ситуация, но още е рано да се говори за епидемия. Това заяви пред БНР проф. Ива Христова - директор на Националния център по заразни и паразитни болести.  "Това означава, че..

публикувано на 22.04.24 в 09:13