Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България и светът отбелязаха Часа на Земята

Стотици хора у нас подкрепиха каузата на WWF като подариха своите 60 минути на планетата

От Мадрид до Ханой и от Хелзинки до Кейптаун светът отбеляза Часа на Земята. За 18-а поредна година WWF направи милиони хора съпричастни към каузата за опазване на околната среда. Хиляди емблематични сгради изгасиха светлините за един час между 20:30 и 21:30, за да отдадат почит към природата и да изпратят послание към бизнеса, правителствата и всички нас какво влияние могат да имат малките постъпки върху голямата планета.

Ние в България

По традиция България се включи активно в тържественото отбелязване на празника на природата. Центърът на София, както и на много други общини у нас, потъна в мрак за един час вечерта, а през деня редица светофари в столицата светеха със зелени сърца. Десетки хора се стекоха на двете благотворителни кинопрожекции на хитовата анимация „Кунг-фу панда 4“, приходите от които ще бъдат дарени на WWF в помощ на работата им по спасяване на още мечета-сираци и завръщането на добре познатите Никола, Анета и Мишо у дома.

Природозащитната инициатива влезе и в домовете на много българи. Стотици хора посветиха поне един час от времето си на планетата, като приеха предизвикателството на WWF и се включиха в някоя от многобройните активности, задълбочаващи досега им с околната среда. Едни се качиха на велосипедите, други се насладиха на ново меню, подготвено изцяло от сезонни или местни продукти, трети се отдадоха на природна фотография, включиха се в доброволчески инициативи или се запознаха с научно-популярната поредица „Нашата планета“, разказана от Дейвид Атънбъроу. Благодарение на техния ентусиазъм, България подари на природата близо 4000 часа, давайки пример за отговорност и любов към нашия общ дом - Земята. На 29.03. /петък/ WWF ще изтегли на случаен принцип десет от всички включили се в инициативата и те ще получат специална награда.

„С кампанията си, посветена на Часа на Земята, имаме още една важна мисия – да мотивираме и насърчим хората да опазват природата не само в рамките на този час, но и през останалото време от годината. Тъй като без ресурсите, които ни предоставя, ние няма как да водим пълноценен и качествен живот. Ние правим всичко възможно да бъдем пример в това отношение, като години наред работим за опазването на българските гори, води, диви животни и защитени територии, стремим се да спомогнем за смекчаването на последиците от климатичните промени и да вдъхновяваме младите хора у нас да правят същото“коментира Веселина Кавръкова, изпълнителен директор на WWF. 

За WWF Часът на Земята продължава цяла година

Специалистите на WWF посвещават живота си на опазването на старите гори в България, които са дом на хиляди растителни и животински видове и от своя страна пазят водата, почвата, климата и биоразнообразието. Те си сътрудничат с институции и граждани  с цел спиране на незаконните сечи и възстановяване на унищожени крайречни екосистеми. Също така залесяват подходящи терени с местни видове, устойчиви на климатични промени.

Освен в горите, експертите на WWF работят и в реките. Те са в непрестанна комуникация с местните общности по Дунав, със съмишленици, компании и правителства в стремежа си да защитят емблематични видове като изчезващите есетри, да възстановят деградирали влажни зони, да поддържат реките свободно течащи, да увеличат защитените зони и да изградят устойчивост към променящия се климат.

Природозащитниците опазват не само екосистемите, но и техните обитатели, като например кафявата мечка – най-едрия хищник у нас. Спасителният отряд на WWF реагира при сигнали и подпомага работата на институциите в опит да предотврати конфликти между мечките и хората. Ихтиолози от години проучват ценните есетрови популации в Долен Дунав – вид, който съществува от над 200 милиона години, но днес е на път да изчезне. По тяхно предложение бе създадена и единствената в България защитена територия, посветена на есетрите.

Заедно с грижата за животните, специалистите на WWF работят и за бъдещето на хората. Ключова цел на природозащитниците е декарбонизацията на енергетиката и индустрията и внедряването на иновативна, кръгова икономика без парникови емисии и отпадъци. Те помагат на градове, компании, институции и организации да намалят своя въглероден отпечатък, поставяйки си амбициозни цели, базирани на климатичната наука. WWF мечтае за справедлив преход към възобновяеми и екологично-устойчиви енергийни източници, които да трансформират икономически регионите, зависещи от въглищата, и да осигурят препитание на заетите в сектора в една модерна и технологична среда.

WWF работи активно и за въвеждане на по-добре действащо законодателство, свързано със защита на природата. Опитните експерти на организацията следят плановете и проектите, които засягат защитените територии, и предприемат действия, ако се застрашава природата в тях. Разработват становища, писма, сигнали и жалби до български и европейски институции по най-проблемните случаи със защитените територии. Един от знаковите им успехи е опазването на Национален парк „Пирин“.

И не на последно място, WWF ангажира българските младежи с проблемите на природата, като ги вдъхновява и им предоставя необходимите знания и умения, за да могат да я опазят за бъдещите поколения. 

Кампанията се реализира с безвъзмездната медийна подкрепа на: БНР, БНР-Благоевград и други медии.

 


По публикацията работи: Биляна Славчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Геймингът и поведенческото пристрастяване

Дигиталните зависимости са част от поведенческото пристрастяване, към което се отнасят още хазарта, пазаруване, гледане на порно и всички производни идващи от дигитални устройства. На това мнение е психолгът Георги Млеканов. Проблемът с пристрастяването към електронните игри е със задълбочаващи последствия  за развитието на младите хора,..

публикувано на 17.05.24 в 14:40

Край на рекламите на хазарт

От днес, 17 май,  влиза в сила забраната на реклами за хазарт във всички медии, както и наличието на билбордове в близост до учебни заведения. Новият закон за хазарта въвежда почти пълна забрана на рекламите на хазартни игри в телевизии, радиа и сайтове. Той бе обнародван на 14 май в „Държавен вестник“. Според новия закон  хазарта се..

публикувано на 17.05.24 в 14:10

Дърворезбени кръстове – изкуство в миниатюра

Дървените кръстове с резбована миниатюрна в православните храмове в нашата страна са обект на изследването на д-р Вера Атанасова-Кавачева, уредник в Националния исторически музей. В ефира на Радио Благоевград тя обясни, че тези църковни предмети представляват интерес заради трудността на своята фина изработка и „защото свидетелстват за..

публикувано на 17.05.24 в 11:41

"Пойни птици" - стихове с аромат на барут и мащерка

Поетът Владислав Христов представи новата си книга с поезия „Пойни птици“. В изданието авторът е събрал свои стихове от последните няколко години. “Текстовете са свързани най-вече с това, което споходи света през последните две години - войната в Украйна. Нямаше как, като пишещ човек да не реагирам на случващото се. Другата част от стиховете са..

публикувано на 17.05.24 в 11:37

Мирена Станева: Опазването на културното наследство е мисия

Регионалният център на ЮНЕСКО за Югоизточна Европа в София е част от мрежата центрове на световната организация с основна задача да опазва и помага на държавите да изграждат своите политики по отношение на опазването на живото наследство. „ Това е признание за нашата дългогодишна културна политика, която подкрепя и опазва наследството  ни и по..

публикувано на 17.05.24 в 10:15

Държавите в ЕС харчат милиарди за дейности, вредящи на природата

Нов доклад на WWF разкрива, че държавите-членки насочват между 34 и 48 милиарда евро европейски субсидии годишно за дейности, които вредят на природата. Макар че тези вредни субсидии обхващат всички основни сектори на икономиката, основната част от тях произхожда от селското стопанство. Според ново изследване до 60% от..

публикувано на 16.05.24 в 10:45

Електроцентралите в Югозападна България продължават работата си

Електроцентралите в Югозападна България продължават работата си. Това каза в интервю за Радио Благоевград  Марио Нинов, председател на Националния стачен комитет на КТ „Подкрепа“. Информацията идва на фона на новините, че в ТЕЦ „Марица Изток 3“ са започнали съкращения на специалисти. 80 души в края на миналата седмица са получили своите..

публикувано на 15.05.24 в 12:47