Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мариана Асенова: Дайте възможност на децата си да правят това, което ги прави истински щастливи

6
Снимка: радио Видин


Днешната гостенка в "Калейдоскоп" е Мариана Асенова- видинчанка, чийто живот е свързан с българския Северозапад. От 20 години живее на село в Горна Бела речка, община Вършец, където успява да твори и да работи по своя си, уникален начин. 

Мариана Асенова е журналист, филолог, майка и съпруга, която има отношение към децата, към тяхното възпитание и нормално отглеждане, към връзката на хората с природата и обкръжаващата ни среда.

Корените на Мариана са от Северозапада - баща й е от село Шипот, община Димово, а майка й- от село Върбица, Врачанско. Родена е във Видин. Завършва Английската гимназия. Благодарна е на своите преподаватели, които са я подготвили на изключително високо ниво за следващите образователни етапи в живота й. И с тази отлична подготовка е приета в СУ "Свети Климент Охридски" в така желаната от нея специалност "Българска филология". Още като студентка започва да сътрудничи на предаването "Актуална антена" по БНТ. Казва, че тази нейна работа я преобразява, променя и развива в нея допълнителни качества, които по-късно й помагат в живота и професионалния път. През 1992 година се създава Ефир 2 с директор Нери Терзиева, в този екип попада и Мариана Асенова. 

Около 10 години тя работи като журналист с желание и хъс, но през 2003 година напуска, заради промени, които се разминават с нейните разбирания и мироглед. Споделя, че журналистиката й дава голям житейски опит: "Журналистиката ми даде всичко, което използвам и днес - начинът, по който да говоря с хората, така, че да ми кажат за себе си, а това да предразположиш човек да говори е голямо умение. Да се изразяваме кратко и в 30 секунди да казваш същественото... Отговорност  - отговорност към думите, към това, което правиш, защото предаваш важни неща. Смелост...  Доверие... Наученото за доверието след това го използвах като майка. А сега го предавам на родителите за техните деца..." 

След 2000 година започва нов етап в живота на Мариана, започва да се занимава с неща, които имат смисъл за нея. Започва да работи по проекти, в които основни герои са децата и техните родители.  

Създала е "АХА Клуб за родители на будни деца", за което споделя: 

"Аз съм щастлива да работя със смели хора в клуба за родители, които, независимо от дискомфорта, избират да покажат на децата си, че всичко е в собствените ни ръце. Да променяш себе си, означава да не спираш да се развиваш. Животът е приключение за смели хора..."


Работи успешно по проекта "Горското школо за деца". Първото излизане на децата извън града се случи във Врачански балкан в село Оплетня. Оказва се, че децата имат нужда от природата, и че тя е най-големият учител, а заниманията в програмата са базирани на естествените у децата интереси - към откривателството, приключението и приятелството. Там става ясно, че децата нямат нужда от телефони, докато имат възможност да общуват помежду си, че обичат да си говорят на живо с възрастни хора по селските улички, че знаят какво да правят с току що изваден морков, нищо че виждат такъв за първи път, учат се на взаимопомощ и подкрепа. Научават се сами да си приготвят чиста, вкусна и проста храна.

Мариана Асенова  е един от организаторите на  фестивала на спомените "Козе мляко". Организиран от Фондация за нова култура. Основните му цели са съхранението на автентичните ценности и традиции на Северозапада и оживяването им чрез събирането на хора от страната и чужбина, които да преоткрият българското. 

Тя активно живее на село вече от 20 години, работи в градината, отглежда свои зеленчуци и плодове. Има внуци, които всяко лято са при нея, в Горна Бела речка. 

ДЕТСТВОТО 
"Детството ми е свързано с любовта на баба, със свободата на селото и с невероятната храна, която тя с двете си ръце приготвяше, но и отглеждаше. На 5 години се върнах в града, за да тръгна на детска градина. На училище тръгнах по-рано. Защото другарката Доройнова ме беше избрала, тя е моят начален учител и изключително силен пример за силна жена. Аз още помня как тя дойде с голяма кристална купа, тя й беше дадена за това, че е спечелила Рали "Вида". Аз говоря за 1974 година, когато жените почти не шофираха, а тя беше спечелила Рали "Вида"! 
 
видин стар площад архив
УЧЕНИЧЕСКИ ГОДИНИ 
"Това, което най-много обичах да правя в ученическите години, беше да чета и да пиша! И кандидатствах "Българска филология". Не съжалявам, защото широката култура, която човек получава, е наистина впечатляваща. По-скоро имаше разочарование на ниво университет, защото имах изключително ниво на учители във Видин! Литературата и писането и до ден днешен са нещата, които обожавам... Това беше време на израстване, на приятелства, на създаване на характери... 

Ние бяхме длъжни да ходим с униформа и извън училище, не само в училище. По история ни подготвяше Поли Асенова, бяхме като игра с пинг - понг, тя ни тренираше и беше точно като тренировка. Тъй като имаше много дати, всичките конгреси трябваше да ги знаем..И всеки час децата, които кандидатствахме с история, ни изпитваше и бяхме като на тренировка. Ние не ходехме на частни уроци. Аз смятам, че това е много порочна практика, защото децата изгубват смисъла на институцията, защо ходя на училище, ако след това трябва да ходя на частни уроци?"


ТЕЛЕВИЗИЯТА
"На 7 етаж на "Сан Стефано" 29 се качваха чували с писма. Всяко едно писмо биваше отворено и прочетено от редакторите на "Актуална антена" и тъй като те не смогваха, защото си имаха и друга работа, а тези писма някой трябваше да ги чете и да ги насочва с бланка на "Актуална антена" към съответната институция, аз правех това. Около година и половина продължи това. Разбира се, учейки се от редакторите, защото нямах представа за институциите. Аз продължих да уча "Българска филология". Помня Нери Терзиева какво казваше, че журналистиката е занаят, не е образование. И колкото по-широка обща култура имаш, толкова повече неща можеш да отразяваш. Дойде 1989 година и се създаде Екип 1 и Екип 2. Аз попаднах в екип 2 при Нери и Асен... Работата много ми харесваше. Докато можех да работя спрямо своите принципи, работех. напуснах след като вече видях, че няма как да бъда себе си. А компромис със себе си няма да правя. Напуснах през 2003 година...
Но журналистиката ми даде всичко, което използвам и днес...Нери стоеше зад гърба ни и ти не можеш да предадеш това доверие, което ти е гласувано. Наученото за доверието след това го използвах като майка. А сега го предавам на родителите за техните деца..." 

ДНЕС 
"За мен е въпрос на хигиена да не чувам всичко това, което се съобщава по новините. Моите учители са ме учили, че новината е нещо, което касае възможно най-голям брой  хора. Всичко това, което днес е завзело новините като криминална хроника, всява паника, страх и стрес, и аз не виждам никакъв смисъл от тези новини...

Днес виждам смисъл само и единствено в това да работя с деца и родители... 20 години работа по проекти, видях, че работата през изкуства и работата в природна среда работят изключително добре независимо от възрастта на обучаемите... В рамките на 2 години направих обучение за учители по история как да преподават комунизъм през изкуства..."



Повече от интервюто с Мариана Асенова чуйте в прикачения звуков файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Кърт Вонегът го нарича „първият и все още най-велик американски минималист“ . Печели Оскар за сценарий на филм по собствения си роман „Човешка комедия“. За пиесата „Времето на нашия живот“ през 1940 г. е удостоен с награда „Пулицър“, която отказва да приеме с думите „Никой не може да ме купи!“ . Войната с критиците, която води цял живот, му..

публикувано на 21.02.25 в 17:05
Петър и Яна Черневи. Снимка: Личен архив на Дора Чернева

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Днес в "Минутите не редактора" ще ви разкажем за един български изпълнител и композитор, който се ражда през 1943 година във Видин, и макар че скоро след това семейството му се мести, Видин остава в неговото сърце до края на живота му. Рубриката този петък е разказ за популярния през 70-те и 80-те години певец Петър Чернев и един от вечните му..

обновено на 21.02.25 в 17:00

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

"Котаракът в чизми"  е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо, която се намира и в първото издание на сборника на братя Грим: "Детски и домашни приказки". В нея се разказва за котарак, който може да говори и напътства своя господар. Той е хитър, амбициозен, умен, великодушен, верен приятел, ловък, смел, находчив,..

публикувано на 21.02.25 в 16:10

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Фондация "Благотворител " насърчава доброволчески инициативи сред младите хора с конкурса "Млад Благотворител" , който се проведе за осма поредна година. В началото на февруари бяха обявени финалистите в тазгодишното издание. Те ще получат финансова подкрепа за реализирането на своите предложения. Сред отличените е и проектът на..

публикувано на 21.02.25 в 15:20

Алекс и зайците...

Отново ще ви срещнем с Алекс от Видин . При предишната ни среща през 2023 година той ни разказа за кокошките Сонка и Юлия и петела Соник.  Сега отново се е върнал към отглеждането на зайци . Негово старо хоби. Всъщност той не може да си представи да живее без домашен любимец, та бил той и малко странен. Колкото до Соник, Сонка и..

публикувано на 21.02.25 в 14:00
Симона Панова

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Днес ви представяме една вдъхновяваща личност от Видин - Симона Панова , автор на фентъзи романите "Змей Закрилник", "Змей Побратим" и "Змей Омайник". Но освен че създава магични светове на страниците на книгите си, Симона е и невероятен разказвач на истински истории, свързани с богатото историческо наследство на старопрестолния Видин и..

публикувано на 21.02.25 в 13:00

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

"Цветът в мен" се нарича изложбата на монтанската художничка Таня Василева. Това е нейната първа самостоятелна експозиция в град Монтана, в която тя представя 24 свои платна на различни теми и с различни техники. Авторката разказа как се появява идеята за  изложбата: "Поканиха ме от библиотеката да направя изложба... Замислих се и си казах, че..

публикувано на 21.02.25 в 11:05