Ангелина Петкова: "Без радио не мога"

публикувано на 26.01.25 в 12:00 | обновено на 26.01.25 в 14:10

Снимка: Любо Андреев

Разговор с Ангелина Петкова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Без радио не мога. Това казва Ангелина Петкова от Монтана. Тя е на 86 години, най-възрастната радио журналистка в града. Първите стъпки в професия прави в Трявна. Обучава се в Българското национално радио под ръководството на Анна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и Михаил Минков. И до ден днешен Ангелина се чува по телефона с Божана Димитрова.

Ангелина Петкова била шивачка в трикотажен завод "Аврам Стоянов" в Трявна. По решение на местния комсомолски съвет ѝ предложили да работи на радиоуредбата на завода. Именно тогава тя за първи път се е докоснала до радиото.

"Когато отидох да опитам, малко се изплаших. Нито съм виждал микрофон, нито радиоуредба, грамофонни плочи и т. н. Приех, няма как. Голяма и отговорна е работата на програмния работник от местната радио пропаганда..."

Ангелина продължила да се развива в журналистиката и през 1963 година от завода в Трявна я изпратили да се обучава в национален курс в "Симеоново" в столицата.

"Там и тогава разбрах каква е същността. Обикнах я. Не съм мислила да ставам радиожурналист и няма да забравя лекциите по техника на говора. При Къна Шинева, Николай Джунов, Борислав Бояджиев и много, много... Лекции по радио жанровете изнасяше Михаил Минков...".

След "Симеоново" участниците били разпределени по предприятия в София и трябвало да направят репортажи. Тогава за първи път Ангелина попада в Българското национално радио.

"Направихме репортаж, но трябваше да се записва в радио София и ние се притеснявахме как ще ни приемат нас, двадесетгодишните. Няма да забравя никога първите ми стъпки в сградата на радио София. В някакъв храм влизам, но не зная какво ме очаква. Имаше вълнение и нетърпение да се срещна с хората. Пък те се оказаха като нас - обикновени и мили и дружелюбно ни посрещнаха..."

Спомените от работата с колегите от БНР никога няма да бъдат забравени от 20-годишната тогава Ангелина.

"За израстването ми като радиожурналист голямо значение имаха семинарите и практикумите. Много често се организираха и лекциите и по техника на говор и по всичко. Учители като Божана Димитрова и Румяна Бунджулова са все добри специалисти и се стараеха да ни предадат по най-обикновен начин тънкостите на радиожурналистиката...".

Впоследствие съдбата я изпраща в тогавашния Михайловград в продължение на 10 години. До 1988-а Ангелина Петкова работи в местния окръжен радиовъзел, който тази година отбелязва 75 години от основаването си.

"Има разлика между програмната работа в заводска радиоуредба и в окръжния радиоцентър. В нашия обаче попаднах на добри колеги. Маргарита от София и други и те постепенно ме въведоха по темите. Във всички области на живота трябва да си подготвен и се срещаш с хората. Притеснявах се, но с течение на времето, като обичах работата и хората, усвоих работата в радиовъзела..."

И до ден днешен Ангелина не спира да слуша радио, да следи местните и национални новини.

"Радиото ми даде голямо богатство. Оформих се като човек и да бъда отговорна, да обичам хората и да помагам... И накрая работата ми остана като рожба в мен... Липсваше ми контактът с хората, с живота в града, какво става и това ме привлече, и ме накара да слушам програма "Хоризонт". Особено новините научавах, аз не можех да живея без радио, имам радиоточка и радио касетофон. И една малко портативно до възглавницата в леглото. Постоянно съм с радио и с ритъма на живота му... И това е моето ежедневие. Аз не мога без радио..."

Ангелина Петкова е на 86 години и в тази достолепна възраст тя е запазила своя дух, човечност и отдаденост на това, в което вярва най - възрастната радио журналистка в Монтана. Тя е почти връстница на Българското национално радио. Ето и нейния поздрав:

"Пожелавам на всички вас здраве! Продължавайте и занапред да сте по-близо до слушателите, да ги радвате с интересните си предавания. Те ви очакват! Честит празник драги колеги!"

По публикацията работи: Красимир Каменов