Чавдар Петров: "Рисуването е страст!"

Снимка: радио Видин

Видинският художник Чавдар Петров гостува в предаването "Калейдоскоп". Името му е известно в художествените среди. Чавдар Петров е художник със собствен почерк и със собствен израз. Картините му са монументални, ярки и силно запомнящи се, много често в тях присъства символиката.

Роден е в русенското село Йосиф през 1955 година. Живее на село, отгледан е от баба си и дядо си, учи до 4 клас в местното училище. Рисува от малък, прерисува скици на Чудомир, Борис Ангелушев. Обяснява тази своя дарба с наследство, ген от майка си, която има наклонност да рисува. В училището разбират за този негов талант и много често го включват в изработването на плакати и табла за различни годишнини и чествания.

Родителите му работят в голям завод в Русе и си идват на село в неделния ден. През седмицата Чавдар играе на поляната на улицата с децата. Връзката му с природата е силна и неразривна.

Случайно разбира от познат, че има художествено училище, в което може да учи, но преди това се полагат изпити. Записва се на кръжок към дружеството на художниците в Русе, за да се подготви за изпитите. От цяла Северна България са приети само пет момчета, сред които е Чавдар Петров. Четири години минават неусетно, а учениците са възпитавани в отговорност, приятелство и честност, колективност. След завършване на училището през 1974 година отива в казарма в Сливен, а уменията му да рисува, му дават възможност да кара по-леко службата.

Кандидатства в Художествената академия, не го приемат. Записва специалност "Живопис" във Великотърновския университет "Свети Светий Кирил и Методий". Преподава му Янаки Манасиев, голям живописец, който вдъхновява студентите си. "Той искаше да ни научи как да мислим, как да гледаме на живописта. Първо, да се отнасяш сериозно към живописта, компромиси не може да правиш..."

Живее в Русе, работи като художник на свободна практика. Цялото му време е свързано изцяло с рисуването, тук създава и семейство. Обгазяването на Русе го кара да се премести във Видин. Избират нашия град, защото съпругата му е от Димово. През зимата на 1983 година Чавдар Петров, съпругата му и малкия им син пристигат във Видин. Градът го приема, но не всичко върви гладко. В началото има проблеми с жилището, с работата.

През 1987 година започва работа като преподавател в училището по изкуствата. Днес работи като художник на свободна практика и рисува това, което му харесва. Чувства се щастлив.

През 2025 година ще стане на 70 години, за този свой юбилей подготвя изложба, която ще представи в София.

ДЕТСТВОТО

"Ловяхме светулки и спяхме вечер под небето, бабите ни постилаха рогозките, после чергите и всички лягахме на двора. Нас, децата, ни слагаха по средата и кучетата до нас, котките до нас и гледахме звездите и небето. Искам да кажа - гледайте небето и звездите! Това беше един от най-хубавите спомени от моето село. Едно време в Русенско имаше много сняг, големи зими, спомням си, че са ме возили с шейна и с коне... Имаше големи навеища по пътя Русе-Бяла..."

ХУДОЖЕСТВЕНОТО УЧИЛИЩЕ В КАЗАНЛЪК

"Беше хубаво, че бяхме сплотени. Никога между нас не е имало някой да завижда на друг. Ние бяхме всичките приятели, едно семейство. Тази връзка се запази и до сега се познаваме всички.

Кое е интересното, което направихме тогава? Разрешаваше ни се да слушаме само "Битълс". Лед Цепелин и други - не! Но ние ги слушахме, по квартирите се събирахме и ги слушахме. Извоювахме си на бала да бъдем с дълги коси, което беше забранено. Ние стачкувахме, три дни не ходихме на училище. Искахме последния месец да не носим шапки. И да бъдем с дълги коси. Три дни не се прибирахме в квартирите, както и три дни не ходихме на училище. Нашите съученици от Казанлък и те не се прибираха вкъщи. Седим горе и свирим на китара, пеем... По едно време се създава паника, хазаите, от общежитието започнаха да ни търсят, защото ние не се появяваме. Стигна се до милицията, до Комитета за култура. И директорът ни каза да кажем какво искаме и да се приберем по квартирите..."

РИСУВАНЕТО

"Аз ако не рисувам, не знам какво ще правя! Това е страст! Рисуването в повечето случаи е мисловен процес. Всеки ден рисувам, нещата се свеждат не до техническото изпълнение... Даже когато вървя по улицата, през нощта си мисля за работите, които създавам. Не е въпросът да хванеш боите, ако не ти е ясно, просто не почвай, само хабиш бои, хабиш платна...

Рисувал съм реалистични неща като ученик, това ни е било като задача.

Според мен един художник живее, за да направи това, което той иска, не винаги трябва да се съобразява с хората. Защото ще дойде време, когато ще си казваш:" Ей, защо не направих това или онова?" Защото точният критерий е Времето..."

ЖИВОПИСТА

"Живописта е едно усещане, което трябва да имаш, да го усещаш. Защото в живописта може и с два цвята да направиш нещо. Темата определя живописното изграждане на работата... Тази професия никой не я смята за доходна, доста сложно е да бъдеш художник... За мен това е съдба, даже късмет! Това ми е съществуването. Аз ако не рисувам, не знам какво ще правя! Това е страст! "

Повече - в прикачения звуков файл

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

"Живописта е едно усещане, което трябва да имаш, да го усещаш..."

Чавдар Петров: "Рисуването е страст!"

Галерия

Сароян ни води на приключение с Уесли Джаксън

Спомен за Петър Чернев и неговото творчество

Кукленият театър във Видин представя премиерата на "Котаракът в чизми"

Ученици от Враца са сред финалистите в конкурса "Млад Благотворител"

Алекс и зайците...

Симона Панова: Когато да си екскурзовод е повече от работа

Монтанска художничка подрежда изложба "Цветът в мен"

За БНР

Радио Видин