Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо е необходима реформа в районите за планиране в страната

Снимка: МРРБ

На страната ни е необходимо ново райониране за нуждите на европейската статистика и кохезионната политика. Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Обособяването на районите за планиране в ЕС, що се отнася до кохезионната политика, е направено по два основни критерия - население и брутeн вътрешен продукт като стандарт на покупателна способност. 

Реформата в районирането е от значение, защото има формални критерии, които вече не се спазват и от друга страна, защото тяхната степен на икономическо развитие е свързана с начина, по който регионалните проекти получават европейски средства като съфинансиране. 

"Първият критерий за район за планиране е чисто демографският, като в един такъв регион трябва да живеят между 800 хиляди 3 милиона души. Ние виждаме много ясно, че два от нашите региони, а именно Северозападният и Северният централен вече не спазват този критерии, изпаднали са доста. Те бяха вече под тази граница още миналия път, когато обсъждахме тази тема, когато беше на дневен ред през 2017-18. И Североизточният регион също средносрочно, ако гледаме прогнозите за населението, също е в риск да падне под този критерий. Така че дори и ако европейските средства нямаха значение тук щеше отново да се налага по-чисто този демографски формален критерий да ги реформираме лека полека и да започнем да ги окрупняваме", каза Адриан Николов- икономист от Института за пазарна икономика/ИПИ/.

Трябва да се има предвид и степента на икономическо развитие. Това е критерият, който Европейската комисия ползва, за да изчислява съфинансирането на всички кохезионни фондове.

"Това, което виждаме като ниво на икономическо развитие за целия Югозапад на практика е много високото ниво на столицата, което вече приближава 130 процента от средноевропейското, но същевременно с това другите области в състава й Кюстендил, Благоевград, Перник, София-област малко по-нагоре са на между 30-40 процента от средноевропейското равнище", допълни Адриан Николов.

Благодарение на окрупняването им заедно със София, тези области получават доста по-ниско европейско съфинансиране. За другите региони това не е проблем, там демографският критерий е водещ. Анализът на ИПИ показва, че през 2023 г. два от районите за планиране - Северозападният и Северният централен, вече са под критерия за поне 800 хиляди души население, а Североизточният и Югоизточният се приближават към тях с бързи темпове. Този критерий на ЕС вече е нарушен при сегашното райониране.

От ИПИ искат да видят чрез реформата постигане на по-равномерно икономическо развитие. Всички региони след реформата трябва да са с най-малко 800 хиляди души. Едно от решенията е създаване на един много голям Западен регион, доста голям Северен, един Морски и един Южен. Вторият вариант са три региона- Северен, Централен и Южен. Третият вариант окрупнява настоящите райони за планиране два по два, като извежда столицата извън техния състав.

Съгласно чл. 4 от Закона за регионално развитие за целите на планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението и оценката на регионалното развитие се обособяват райони, които се разделят на нива в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана в Европейския съюз. Районите, които образуват ниво 2, са региони за планиране, не представляват административно-териториални единици и са с различен териториален обхват, уточниха от пресцентъра на Областна администрация- Видин.

С класификацията NUTS се прави деление на икономическата територия на държавите членки. За да се постигне съпоставимост на регионалните статистики, географските райони трябва да бъдат сравними и по отношение на населението. Разпределението на европейските средства в България е чрез Оперативните програми, които се одобряват от Европейската комисия, както и чрез Национален план за възстановяване и устойчивост. Програмите са: Техническа помощ, Околна среда, Развитие на човешките ресурси, Храни и основно материално подпомагане, Развитие на регионите, Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация, Конкурентоспособност и иновации в предприятията, Образование, Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, Транспортна свързаност, Програма по Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, Програма по фонд „Вътрешна сигурност“, Програма по Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, Програми за териториално сътрудничество, Програма за развитие на селските райони.

Усвояване на европейските средства е в зависимост от активността на бенефициентите, включително административен капацитет за разработване и изпълнение на проекти. В информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България е налична информация за степента на усвояване на средствата.

Регионалният подход е заложен в концепциите за интегрирани териториални инвестиции. Общият финансов ресурс за изпълнението на концепциите за ИТИ е над 3.9 млрд. лв., осигурен от 6 програми с европейско финансиране за периода 2021-2027 г. – „Развитие на регионите“ (водеща), „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“, „Образование“, „Околна среда“ и „Развитие на човешките ресурси“ . Всеки от регионите за планиране ще разполага със собствен бюджет, дял от общия, за реализацията на интегрираното му териториално развитие. 

При провеждане на реформа в районите за планиране, одобрените програми от Европейската комисия, разработените насоки и действащи документи ще претърпят промяна. Това от своя страна ще доведе до забавяне на отварянето на процедурите и усвояване на европейските средства. Целият процес ще бъде блокиран и средствата няма да могат да достигнат до бенефициентите.

По отношение на инвеститорския интерес Видинска област предлага изключителни условия. И в момента има действащи механизми за облекчени процедури при инвестиране в Северозападния район за планиране. За съжаление обезлюдяването на района и в частност област Видин води до недостиг на човешки ресурс, което спира инвестициите в района. Необходимо е да се предприемат целенасочени мерки за връщане на младите хора и задържането им, съобщиха още от пресцентъра на областната администрация.

В областта има една по-голяма община – Община Видин, която е ясно изразен административен и икономически център. Другите десет общини са преобладаващо селски райони – всички те с население под 6 хил. жители. Въпреки техните различия и специфичните предизвикателства, пред които са изправени, имат потенциал и възможности. Например, туризмът е един от приоритетните отрасли за развитие на областта, който има потенциал за създаване на нови работни места, особено за млади хора. Държавата и общините работят активно за обновяване и създаване на необходимата  инфраструктура, като основа за развитието на сектора. В малките общини се изпълняват редица проекти по Програмата за развитие на селските райони и със субсидии от държавния бюджет, в рамките на които се обновяват площади, паркове, градини, реконструират се улици и тротоари, читалища, църкви, образователни институции и др.  Безспорно е, че довеждащата пътна инфраструктура също е особено важна. С изграждането на скоростния път Видин – Ботевград достъпът до областта ще бъде улеснен. И това ще спомогне за отварянето на туристическия ни пазар особено към българския турист.

Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) призова за избор на оптимален вариант на райониране, който да подпомогне балансираното и ускорено развитие на страната. Намиране на оптимален вариант е продиктувано от факта, че през 2025 г. предстои Европейската комисия да представи своите предложения за Многогодишната финансова рамка за периода 2028 - 2034 г., а промените в класификацията NUTS, направени през 2025 г. ще влязат в сила след 2027 г. 

Северозападният регион, както е обособен в момента, все още е в регионите, които са слаборазвити. Към него трябва да бъдат прибавени области или да бъде групиран с други региони, така че да се получи население над 800 хиляди души.

"Тук голямото предизвикателство е това, че така да изградим и да предложим новите райони за планиране, че да бъдат преодолени тези регионални дисбаланси, които  се формират между слабо развитите региони и София и слаборазвитите региони и областните центрове, каквито са Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, които очевидно имат по-висок стандарт на покупателна способност и по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението, така че интензитетът на безвъзмездна помощ от европейското финансиране да бъде по-висок в слаборазвитите региони, там, където има нужда и инвестициите да се насочват там, където регионите са по-слабо развити, така че да повишат стандарта в тези региони и да се получи изравняване и преодоляването на тези регионални дисбаланси", каза Добрин Иванов- изпълнителен директор на Асоциация на индустриалния капитал в България.

АИКБ предлага 6 сценария, които групират областите в различни райони за планиране, така че да отговарят на европейските условия за население, от друга страна максимална голяма част от районите да получат максимален интензитет на безвъзмездна помощ от европейско финансиране при следващия програмен период. Ако София бъде включена, в която и да било група, тези области ще бъдат ощетени, както в този програмен период са ощетени областите, които са включени в региона, в който е и София.

"Трябва да бъде подложено на широко обществено обсъждане изваждането на София от въобще районите за планиране или по-скоро отделянето на София в отделен регион на планиране, така че да могат да бъдат обособени два или три останали района на планиране, които във всеки един случай ще бъдат класифицирани като слаборазвити райони и ще получават максимален интензитет на безвъзмездно финансиране от програмите на Европейския съюз", допълни Добрин Иванов.

Европейската комисия е изпратила писмо до НСИ с предложение за стартиране на процедура за определяне на районите като срокът, който е даден за формиране на такова предложение е септември 2025 година. Официално трябва да бъдат определени районите до февруари 2026 година.

Новото райониране на регионите за планиране е важно от гледна точка на следващия програмен период 2028-2034 година. 

"Във всеки регион при предния планов период са влезнали по 3 милиарда и 700. Какво да не би да са се изравнили? Хубаво, нали пак сме най-бедният район. Тука въпросът е съвсем друг. Въпросът е, ако се разпределят средствата на регионално ниво е съвсем друго. Пак ще има някакъв патриотизъм, нали, ама все пак ще се влагат ресурси в неща, които имат полза за региона", коментира Иван Аспарухов- кмет на община Мездра .

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Община Ново село - стремеж към развитие и обновяване

Екипът на Радио ВИДИН гостува на Ново село - голямо, красиво и достолепно село, което е общински център. Намира се на брега на река Дунав.  Богатството и културата на новоселяни са следствие на търговията с вино и грозде по река Дунав и от съхранените традиции - на децата да се дава образование. В миналото е било изключително богато и с доста..

публикувано на 10.01.25 в 12:05
Светлин Тачев

Светлин Тачев: На прага сме на пълна делегитимация на политическата система

Държавният глава Румен Радев обяви, че ще даде още време преди връчването на папката за съставяне на редовно правителство, определяйки като безотговорно поведението на политиците.  Първият мандат ще отиде в най-голямата парламентарно представена партия ГЕРБ-СДС.  Преговорите между партията на Борисов, Демократична България, БСП и Има такъв народ..

публикувано на 09.01.25 в 10:00

Ще издържи ли семейният ни бюджет на новата ценова атака?

Новата година настъпи с повишени цени на някои стоки и услуги у нас. Токът за бита за Северозападна България вече е по-скъп с около 9%. Хлебопроизводителите побързаха да реагират на повишеното ДДС на 20% и съответно повишиха цените на насъщния. От 1 януари са в сила новите цени на личните карти. Вместо 18 лева за нова лична карта трябва да..

публикувано на 08.01.25 в 10:45

Видин-Ботевград: Новият път, чийто край непрекъснато се отлага

Строителството на най-големия инфраструктурен обект в Северозападна България започна след протестите в началото на 2018 година, когато стотици жители на региона няколко поредни седмици блокираха важни пътни отсечки с искане за магистрала до Видин и тунел под Петрохан. Тогава правителството обеща, че този проект ще е приоритетен за държавата, ще се..

публикувано на 07.01.25 в 13:24

Пазарът на труда все повече ще изпитва недостиг на работна сила

Работодателите завяват нужда от 261 926 работници и специалисти през следващите 12 месеца с умения и знания в различни професионални направления, които ще са необходими за ефективната работа на предприятията. Най- търсените специалности на пазара на труда можем да видим най-ясно от проучването, проведено сред работодатели от Агенцията по заетостта..

публикувано на 06.01.25 в 14:48

Шивач, водач на МПС и спедитор-логистик са най-търсените професии в област Видин

Регистрираните безработни лица средномесечно в област Видин за периода януари – ноември 2024 година са 4 053. Равнището на безработица в областта е 14.8%, а   от януари до ноември 2024 година  на работа са  п остъпили общо 2 888 души.   Област Видин е с дял 2.6% от общо регистрираните средномесечно безработни лица в страната (155 181) за..

публикувано на 06.01.25 в 14:26

Очаквания и надежди за 2025-та - какво си пожелахме на Васильовден?

На 1 януари отново сме изправени пред поредното ново начало, изпълнени с надежди и очаквания. Каквито и да са икономическите прогнози, колкото и несигурно да изглежда бъдещето за много българи, всеки от нас отправя пожелания за себе си и най-близките си хора. Първият ден на годината народът ни нарича Сурваки. Наименованието идва от обичая..

публикувано на 01.01.25 в 10:45