Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дора Нонинска: Вярвам, че във всеки човек има по нещо добро

Инженер с душата на писател


Тази събота гостенката ни в "Калейдоскоп" е Дора Нонинска- една жена, която еднакво обича точните науки и литературата. 

Дора Нонинска е съвременен български автор, прозаик, към момента има две издадени книги. Първата е книга с разкази, а втората е романът й  "По следите на демона ". Това е  роман, чиято задача е да накара читателите да се замислят за истински важните неща в живота- семейството и близките ни хора. Както самата авторка казва: "Вярата и подкрепата от семейството са едно от най-важните неща, и най-вече - да вярваме и да обичаме най-близките си хора. Просто да бъдем до тях. И тогава можем да избегнем страшните неща". 

Дора Нонинска е един много специален автор, чиито произведения могат да те накарат да потръпнеш от ужас, да се просълзиш и да се замислиш за истински важните неща в живота.


Родена е в Благоевград, любовта й към съпруга й я води в българския Северозапад, в който тя леко и успешно се вписва. Живее със семейството си във Враца. 
Детството й е изцяло свързано с нейното село, в което е прекарвала всяка ваканция и всяка свободна минута. Любимите й хора са нейните баба и дядо, прабаба й, която й разказвала стари истории за миналото. 
Учи в училище в град Дупница, любими предмети са й литературата и математиката. Учителката й по математика Райна Дякова оказва влияние в избора й да предпочете математиката пред литературата след завършване на средното си образование. Споделя, че най-трудното решение в живота й е било да избере да стане инженер. Записва инженерната специалност в Технически институт "Транспортна техника и технологии". Днес работи като инженер. 

Дора има две деца, ученици, които са основният й приоритет и след това нарежда всички останали важни неща в живота си. Като всеки млад човек обича да пътува, да гледа филми, да слуша хубава музика, да се разхожда сред природата, която също я зарежда и й дава сили за нови творчески вдъхновения. Слабост на Дора са котките, обяснява си тази нейна привързаност към мъркащите същества с факта, че е живяла на село с много котки.

В момента работи по два литературни проекта. Подготвя сборник с разкази, който се очаква да излезе догодина. Вторият проект е романът "Сълзите на розата",  който в момента авторката дописва. Романът ще има продължение със заглавието  "Разкази от стари времена". 


Дора Нонинска работи не само като творец, но и като администратор в Конфедерацията на българските писатели - Враца. Тази година тя бе избрана за председател и това я кара да бъде още по-отговорна и активна, да работи в полза на обществото и на колегите си творци.

ТВОРЧЕСТВОТО 
"Творчеството ми дава някаква сигурност и сила, това съм аз, аз не мога да бъда различна, откакто се помня - пиша. Когато не пиша, не се чувствам себе си. Изразявам себе си като пиша. Надявам се нещата, които пиша, да помогнат. Основната цел на Конфедерацията на българските писатели - Враца е да си помагаме един на друг".


ПО СЛЕДИТЕ НА ДЕМОНА 
"От тази история се роди един роман за болката в нас, демоните, които ни карат да вършим неща, които не са ни присъщи. Историята на Кристофър Уотс ме трогна, ужаси ме, беше ми трудно да приема, че един баща може да посегне на хората, които най-много обича. След размисли от моя страна какво би се случило с едно дете, което преживее този ад, но оцелее от него, се роди романът "По следите на демона". Ние, българите и американците, сме както различни, така и доста еднакви, и болката навсякъде е еднаква, както и ужасът от стореното. Защото и в България имаше доста истории за домашно насилие. За всичко това се консултирах с една психоложка, която ми помагаше в спорни моменти.
Моята философия е, че нито лошият герой е изцяло лош, нито добрите герои са изцяло добри, всеки човек има своите добри и лоши страни... Човек би могъл да избегне тези неща с вяра в Бог и с любов към семейството си. Вярата и подкрепата от семейството е едно от най-важните неща и най-вече - да вярваме и да обичаме най-близките си хора. Просто да бъдем до тях. Хората, които са прочели романа, казват, че ги кара да се замислят, за нещата, които са взимали за даденост, което е хубаво, защото това може да  спаси някой човешки живот и го харесват, защото героите са истински".



ОРАНЖЕВАТА РОЗА- един от любимите разкази на Дора Нонинска 
"Вечерният хлад щипеше бузите. Голям майски бръмбар все още кръжеше над оградата. Крилете му блестяха като топаз на последните лъчи на залязващото слънце. Черният кос, кацнал на високия бор, възпяваше отиващият си ден. Гнездото на лястовиците под стряхата на бялата къща бе празно и студено. Тази година, те така и не се бяха завърнали от юг. Само полуразрушеният им дом напомняше за тях. Старата круша с разкривени от тежестта на времето клони, бе ням свидетел на много весели лета на масата в сянката им. Сега от онова време бе останала само тя. Загубила някогашната си гордост, седеше тук приведена и жалка и наблюдаваше променящия се свят. Вятърът носеше сладкият аромат на оранжевата роза. По листата ѝ имаше капчици от пролетния дъжд, който напои жадната земя.
Лора седеше на чардака. Очите ѝ, пълни със сълзи гледаха старата черница. Помнеше времето, когато се качваха на бетонната ограда и беряха сладките ѝ плодове. Слънцето весело печеше, а ръцете им ставаха кървавочервени и лепнеха от сладкия сок. Стояха там с часове, смееха се вгледани в бистрите води на близката река. Там блещукаха сребърни зайчета, които ту се появяваха, ту изчезваха в дълбините ѝ. Малки рибки плуваха весело във водата. Синьо водно конче се рееше грациозно във въздуха. На една водна лилия, под сянката на високата топола, седеше важно зелена жаба. Лора обичаше да седи тук. Наблюдаваше света с часове, докато баба ѝ не я повикаше от този чардак:
- Лоре, Лореее…. Хайде на обед, чедо….
Сега тези простички думи така ѝ липсваха, както и хлябът, който баба замесваше. Помнеше сладкият аромат на мляко сутрин и усмивката на най-любимата ѝ жена - баба ѝ Невена. Дядо ѝ Спас седеше там, мълчалив и достолепен. В топлите му кафяви очи, светеше доброта. На набразденото му от докосването на времето лице често изгряваше усмивка. Баба ѝ винаги усмихната, прибрала косите си с шарена забрадка, стоеше до прозореца и гледаше розите, нацъфтели под прозореца. Казваше ѝ:
- Лоре, ей онази роза оранжевата, ми я донесе баба ти Мария. Виж колко е красива. Догодина ще цъфне още повече.
Слънчевите дни се нижеха, изпълнени с радост и щастливи игри. Безгрижните дни отлетяха като птици, а от тях остана само болезнена диря от отминало време. Дядо ѝ Спас си отиде, като остави в сърцето на Лора само болезнен спомен за топлината и обичта му. Преди месец и баба ѝ Невена почина и сега Лора бе тук по-самотна от всякога. Тази нощ щеше да остане за последен път в къщата, където някога бе щастлива.
Изведнъж си спомни за голямата, златокоса кукла, облечена в бяла рокля, с която си играеше като дете. Баба ѝ и я даваше като награда само ако е била много послушна през деня. Влезе в къщата и се качи на тавана, за да я потърси. Светна лампата. Последните лъчи на слънцето осветяваха една паяжина.Таванът бе полупразен. Имаше само няколко кашона, прилежно затворени. Лора клекна до един от тях и го отвори. Там видя старите си тетрадки, в които някога пишеше усърдно всеки ден. Заразлиства ги, а от очите ѝ закапаха горещи сълзи от умиление. С мъка се раздели с милите спомени от детството и отвори втория кашон. Там видя златокосата си кукла с пожълтели от времето дрехи и разбъркани коси. Вдигна я и я прегърна. Почувства се отново щастлива, както някога.
Точно тогава нещо изшумоля в дрехата ѝ. Тя разкопча роклята и един пожълтял лист изпадна на пода. Лора го вдигна с трепереща ръка. Позна почеркът на баба си. Докосна буквите и се зачете:
„Скъпа Лоре,
Щом четеш това аз сигурно съм си отишла от този свят. Знаех, че ще потърсиш любимата си кукла и затова ти оставям тук това писмо. Аз винаги ще те обичам, където и да съм. Никога не забравяй, че ти си много по-силна отколкото си мислиш. Знай, че времето, прекарано с теб, бе най-хубавото в живота ми. Погледни на дъното на този кашон! Там има една книга. Отвори я. В нея съм ти скътала цвят от моята любима роза. Носи книжката със себе си и винаги, когато усетиш мъка, поглеждай цветето. Нека то ти напомня за мен и моята любов.
С обич, баба!“
Лора извади книгата, отвори я и вътре видя цветето на оранжевата роза. Сърцето ѝ се стопли и тя се усмихна през сълзи. Обеща си от този ден нататък да бъде силна в памет на хората, които някога я обичаха."
Повече - в звуковия файл горе. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05