Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Змей Омайник" дебне за отмъщение

Снимка: Архив на Радио ВИДИН

Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно изпепеляване.

Третата книга от сагата на Симона Панова за видинските пазители на крепостта беше въпрос на време и вече е факт - "Змей Омайник". В нея легендите са по-живи от всякога и далеч не са приключили със себе си и с другите. Те са все така навсякъде около нас. Може би дори пият горещ коктейл с еспресо на съседната маса, докато кроят плановете си, или вечер чистят грозни графити, припявайки си някое рок парче. Все още имат недовършени дела, неотмъстени грехове и недоизречени признания.

Северозападът сякаш е притихнал след събитията, разиграли се в предишните две части. Видин все още е тук, където винаги е бил, благодарение на своите пазители, а може би донякъде и благодарение на своите врагове. Първите може би отдавна щяха да са забравили колко и как да го обичат, ако не се налагаше да го защитават от вторите. Само дето вече май не е много сигурно кой е закрилник и кой враг. Лагерите, както често се случва, са се разпаднали и са се сформирали нови, а над каменните кули все така е надвиснала опасност, с която никой не е в състояние да се справи сам. По улиците все по често се чуват истории за змейничави момичета, което е сигурен знак, че нещо зло дебне.

Владо, синът на змея Йордан и потомък на рода Караогнянов, е мъртъв. Тони, Рая и Лили вече са пълнолетни, но това не е основния им проблем. Всеки от тях има какво още да научи от и за другите. Всеки има да извърви своя път обратно към останалите, защото – оказва се – събитията около Горещниците са отнели твърде много на всички. Вида, Кула и Гъмза може би са по-заети от всякога с опазването на града. Или поне Вида, но короната става все по-тежка за видинската царкиня.

Змеят Пламен Караогнянов е все така вграден в основите на Баба Вида, за да я държи здрава и защитена. Вече не е там против волята си, а по волята на любовта, която го свързва с господарката на крепостта. И двамата чакат следващите Горещници, за да разберат дали змей и ламя имат бъдеще, защото историята мълчи по този въпрос.

Брат му Йордан е предаден от доскорошните си съюзници, включително от собствения си баща, синът му е мъртъв, а бившите му врагове сега са на негова страна. Трудно свиква с новата си роля да е един от онези, които до преди броени седмици се е опитвал да унищожи. По-лесно му е обаче да приеме, че трябва да се изправи отново срещу баща си, за да отмъсти за сина си.

Част от новия образ на Йордан е мисията му да опази Рая от самата нея. Те вече имат обща цел – да отмъстят на стария таласъм Караогнян за смъртта на Владо и между другото да намерят време за една партия белот на брега на Дунав. Тя не може и не иска да се признае за победена от събитията. Да си възрастен се оказва трудно. Да си възрастен в компанията на хилядолетни създания – още повече.

Доскорошната самодива Зора пък си има своите врагове, от които да се пази, откакто се е трансформирала в юда. Бившите ѝ посестрими вече искат главата ѝ, за да запазят естественото равновесие в природата такова, каквото го разбират. Войнатамеждуюдитеисамодивитеенапътдаизбухнепо-жестокаоткогатоидабило.

Българският фолклор едва ли някога е бил по-жив, отколкото на страниците на трилогията за змейовете на Видин. Историята обаче тече свежа и съвременна, пикантно подправена от пиперливия език на Йордан и неговия вътрешен глас, когото той приятелски нарича Наум. В същото време всички приказни и песенни образи, с които сме свикнали и с които сякаш сме сраснали от деца, са намерили своето място и обяснение. Дишат и кървят, влюбват се и мразят като реални хора. Змейове и лами, таласъми и хали, лазарки, кукери и нестинарки, Този и Онзи свят, Горна и Долна земя, самодиви и юди, герои и злодеи, змейски иманета и тайни скривалища – всички те са намерили място в тази история, разкриваща особената магия на Северозапада и Видин.

В четенето има един особен момент, още съвсем в началото, когато от първите страници читателят разбира дали тази книга е неговата или не. Дали тези герои са неговите. То е като влизането в непозната стая, сред непозната компания. Понякога симбиозата се получава от пръв поглед, друг път, пак от пръв поглед, ти става ясно, че няма да се впишеш. Няма да намерите общи пътеки с тези хора. С героите на Симона Панова обаче общото сякаш е много преди дори да отвориш първата книга, а до третата вече имаш чувството, че се познавате от векове с тях. Пели сте с Рая и Владо, докато Тони свири на своята кремона, забърквали сте шейкове с Лили, виждали сте силуета на Вида сред бойниците на крепостта, чували сте гласа на змейовете и самодивите по време на Горещниците или просто се сядали на една маса с тях в бара под Стамбол капия. И дори сте вземали участие в някоя и друга тяхна битка, въпреки че на всяка крачка се спъваш в собствените си и в техните морални граници, подлагаш на съмнение решенията и изборите им и не си сигурен, че би направил същите. Но си сигурен в едно – че те до един заслужават да си на тяхна страна.


По публикацията работи: Красимир Каменов


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза своя празник

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...

публикувано на 08.11.24 в 15:56

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...

публикувано на 08.11.24 в 14:05

Ученици събраха над 400 лева от благотворителна инициатива

Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..

публикувано на 08.11.24 в 13:02

Ръчно изработени бижута с душа

Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..

публикувано на 08.11.24 в 13:00

Книга съживява историята и традициите на село Зверино

Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..

публикувано на 07.11.24 в 15:55

Илияна Кръстева: Намерих пътя си и съм щастлива, че имам с кого да го споделя

Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..

публикувано на 07.11.24 в 15:00

В ход е процедура по обявяване на "Чутурите" за природна забележителност

В ход е процедурата по обявяване на скалните образувания "Чутурите" за природна забележителност. Обектът се намира в землището на град Грамада, област Видин. О сновният мотив за предложението е, че скалните образувания "Чутурите" в местността Стублата представляват забележителен обект на неживата природа, с безспорна естетическа и научна стойност...

публикувано на 07.11.24 в 14:50