Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

МИГ-Лом в помощ на земеделците от региона

5
Снимка: Радио Видин



В "Земята, която ни храни" ще се срещнем с двама производители от община Лом, които в известна степен са подобрили производството си с помощта на Местна инициативна група-Лом. 

Николай Здравков е от ломското село Ковачица. На 35 години е, а от 2008 година, веднага след завършването на средното си образование, поема в свои ръце семейния бизнес като земеделски производител. 

"Обработвам земя в землището на Ковачица, Станево- към днешна дата около 3000 декара. Когато започнах, бяха около 250, като повечето беше собствена, наследствена земя. Сега повечето е под аренда..."

Произвежда основните зърнени култури, постепенно се снабдява и с модерна земеделска техника. Както навсякъде, така и в неговото стопанство сушата е оказала влияние върху добивите, затова според младия човек трябва да се мисли за възстановяване на напояването- така, както е било някога:

"Сушата ни засегна и нас, имаше малко валежи. Пшеницата успя да се развие, да изхрани зърното, но слънчогледа и царевицата- добивите са наполовина. Основният проблем е, че не се напоява... Сега всичко е разрушено и съсипано..."

Според Николай субсидиите помагат за покриване на текущи нужди:

"Дали ще бъдат част от рента, дали ще бъдат семена, препарати- кой както ги разпредели... но трябва да се мисли в посока напояване, а не толкова за машини и за други технологии... Старая се да разпределя културите, разделям ги на три, на четири, за да намаля риска... Слънчогледа е с ниски добиви, качеството също е по-ниско, семката няма масленост- сушата си оказа влияние... Трябва да се мисли за напояване- това е бъдещето..."

На този етап работи с колегата си и нямат нужда от други работници. Закупил е по проект трактор, другата техника е втора употреба, закупена със заеми... С помощта на Местна инициативна група- Лом е закупил роторна косачка, сеносъбирач и приспособление за царевица.

Николай все още има хъс да работи, въпреки ясното съзнание, че земеделието е завод на открито и никога не се знае дали това, което си засадил, ще поникне и ще върне вложените разходи... Как се справя с реализацията на зърното, какво смята за цените, дали ще има редукция на рентите- чуйте в звуковия файл. 

Ивайло Сибинов е от Лом, заложил е на черупчестите плодове. Това не е случайно- преди 15 години се завръща от Гърция, където е работил във фабрика за преработка на бадеми. Влага печалбата си в изграждането на градина, в която засажда лешници и бадеми. Опитът му показва, че нашият климат не е подходящ за българските сортове заради късните слани, затова залага на гръцки сортове, които виреят добре. Градините са в кв. Младеново на град Лом. Изградил е капково напояване за всяко едно дръвче, прибира реколтата с комбайн, и казва, че грижите за насажденията са почти целогодишни.

"Почти през цялата година, постоянно си има грижи. Зимата- резитбите, пръсканията, през летните месеци поливанията... С капково напояване, на всяко дърво минава маркуч... Събирам продукцията с комбайн, без техника не става. На ръка е просто кошмарно... В добра година от лешниците се изкарват около 350 кг от декар... Това са 90 декара, значи - 27-20 тона на година, но в хубава година. Проблема е, че няма с кого да се консултираш- няма агрономи, няма лаборатория, която да ти направи изследвания нито за гъбни заболявания, нито за бактериални заболявания, за нищо. И сме на принципа проба-грешка... Отделно от това, ЕС спира всички ефикасни препарати, забраняват ги и ти си с вързани ръце. А биоземеделие на практика в България не може да се случи... Не се получава, нищо не вирее без препарати. Съсипахме природата самички... "

Казва, че рядко го проверяват, защото към момента производството му не е обвързано с фонд "Земеделие", но пък има горчив опит с некомпетентни проверки, когато е имал проект по "Млад фермер".

С помощта на местната инициативна група е спечелил проект по Програма за развитие на селските райони за закупуване на прикачна пръскачка, с която да провежда растителната защита. Така се очаква производителността в стопанството му се увеличи. 


В стопанството си дава работа на двама души, но работи предимно със семейството си. Наемал е и затворници- поради липса на други желаещи. Според него тази година продукцията е компрометирана, и най-вероятно ще се използва за преработка. Иначе има собствена линия за първична обработка на ядки. Не смята да инвестира в преработка на ядките, защото не е убеден, че ще има кой да продължи бизнеса му...
По публикацията работи: Йорданка Герасимова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Склонни ли сме да проявяваме щедрост

Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме.   И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..

публикувано на 03.12.24 в 15:50

Проф: Вили Харизанова: Пестицидите ще ги има, но трябва по-умно да ги прилагаме

Пестицидите-  какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в   " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е  обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..

публикувано на 03.12.24 в 15:25

Дядо Коледа поздрави ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра

Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от  Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..

публикувано на 03.12.24 в 15:00

Танцовият състав към читалището в Ново село има нови носии

Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите  да бъде допълнена  с предна и задна престилка, казва секретарят на..

публикувано на 03.12.24 в 14:00

Ученици от Враца се включиха в биомедицински конгрес

Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..

публикувано на 03.12.24 в 13:30

Читалището в Бойчиновци изгражда звукозаписно студио

Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..

публикувано на 03.12.24 в 13:00
Д-р Вилхелм Елисеев

Д-р Вилхелм Елисеев: В реанимацията лекарят винаги е поставен в екстремна ситуация

Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..

публикувано на 03.12.24 в 10:10