Точно преди пандемията от covid-19 една общинска болница някъде на брега на Дунав и на ръба на българския Северозапад се бори за оцеляване в мъртвата хватка на абсурдни разпоредби и непонятни стандарти. В Северозапада по принцип оцеляването е обичайното състояние на хора и институции, поради което местните са го превърнали почти в изкуство.
Директорът доктор Кирилов е наясно, че да спечели от лотарията е по-лесно, отколкото да опази болницата от желаещите да я осакатят и закрият. Въпреки това се бори от години да запази баланса, защото от това зависи да запази и мястото си в крайна сметка. Междувременно се опитва с никаквия бюджет да поддържа абсурдните стандарти, да поддържа мира в отделенията и да не се превръща в трън в очите нито на подчинените си, нито на шефовете си. Покрай всичко това, ако остане малко време и за малко личен живот, добре дошло. А междувременно наоколо кръжи цяло ято от журналисти и хищни проверяващи, готови да използват и най-малката грешка за своите си цели и амбиции. Един иска да напише сензационната си статия, която да разтърси системата, друг иска да се добере до министерски пост, трети иска просто да чуе Горан Брегович… И се налага директорът с всеки от тях да намери общ език, който да не включва насилие и ругатни или поне не твърде често.
Доктор Йордан Иванов, за чиито романи „Заблудите на психиатъра“ и „Денят на Северозапада“ вече сме говорили, отново е тук с една история колкото пародийна, толкова и реална, само за да ни покаже за пореден път, че може би най-голямата пародия често пъти е животът. Като лекар в една друга, съвсем реална болница – тази в град Лом, той определено знае как стоят нещата и на повърхността, и в дълбочина, когато става дума за здравеопазване по нашенски.
В новия си роман „Общинска болница“ той разказва за един не толкова отдавнашен, съвсем реален момент, точно преди пандемията от коронавируса, когато поради една или друга причина редица политици и други овластени персони внезапно бяха приели за своя кауза закриването на болнични отделения и цели болнични заведения под разни благовидни предлози. Разказва със сарказъм и смях, но от онзи смях, който използваме, за да си кажем най-сериозните неща.
Има един подуправител на Здравната каса, който тръпне от нетърпение да затвори най-добрата общинска болница на Северозапада, защото това би му отворило път към по-малките и съответно към добри отчетни резултати нагоре по веригата. Каква по-добра заявка за голямата политика от тази да кажеш, че си спестил пари на държавата?!... Има и един директор, който трябва да се справя с проблемите на болницата, но и със своите, като някои от последните са от доста деликатно естество. Не на последно място има и две медицински сестри, готови на всичко за мястото на „старша“, и един напорист млад журналист, на когото тепърва му предстои да разбере как стоят нещата със свободата на словото в България и има ли тя почва у нас.
Като зрители и читатели сме свикнали с медицинските истории, в които добре изглеждащи, безкрайно отдадени лекари тичат по блестящи от чистота коридори и подобно на супергерои се хвърлят в ежедневни битки за нечии живот. А на разположение имат най-модерна техника, всеотдайни колеги и началници, признателни пациенти... Но как в действителност протича ежедневната борба за съществуване в една провинциална болница? Как лекари, сестри и пациенти на родна територия водят своите битки – лични и професионални? Има ли изобщо някакви паралели между високобюджетните сериалите и реалността? И как понякога няколко антивоенни песни и една болнава баба могат да се превърнат в проблем, способен да затрие цяла болница…
За всичко това д-р Йордан Иванов отваря широко вратите на отделенията в една болница, в която може би всеки от нас е попадал в някакъв момент от живота си без да забелязва онези невидими течения и подводни камъни, които неизменно съпътстват живота.
Д-р Иванов е специалист по „уши, нос и гърло“ в болница „Св. Николай Чудотворец“ в родния си град Лом. От години той успешно съчетава работата си като лекар с писателската си дейност и зад гърба си вече има сборникът с разкази „Шизофреничката“, както и няколко романа. В своите истории той пренася читателя в българския Северозапад и го запознава с особеностите в характера на северозападния човек. Прави го с ирония, но не с подигравка, защото как, ако не със смях, би оцелял човек в това място!
Черният петък е едно от най-очакваните събития в годината за любителите на пазаруването. Това е денят, в който много магазини предлагат огромни отстъпки и специални оферти. Черният петък по принцип започва рано сутрин в последния петък на месец ноември. В България, обаче, все по-честа практика става Черният петък да се провежда много..
В света на домашните любимци има някои, които обожават прожекторите, камерите и вниманието. А има и такива като Пуци – млад, див, игрив, и… определено не е фен на фотоапарати. Пуци е морско свинче, представител на породата американски късокосмести и със сигурност знае как да превърне живота на стопаните си в приключение. Антонина Лозанова ,..
Минали са тридесет години, откакто четири момчета, следвайки странни тебеширени знаци, намират в гората части от тялото на убито момиче. Дебелия Гав, Железния Мики, Еди Мюнстър и Хопо сами са измислили тези знаци, с които да се забавляват и да си разменят тайни съобщения през иначе безкрайно скучното лято на 1986 г., но ето че още някой се е..
На 1 декември предстои туристическата надпревара " Вещица Рън ", организирана BG Events & Guiding. Надпреварата ще е в района на Белоградчик. На него предстоят много изненади и участничките ще бъдат доста атрактивно облечени - като вещици. В тези премени ще преминат част от трасето. "Предвидени са три контролни точки по трасето, на които..
В Профилираната природо-математическата гимназия "Екзарх Антим I" във Видин ученици ще изучават като свободноизбираем предмет религия и основи на източното православие. Решението е по инициатива на училищното настоятелство, каза директорът Ивайло Милушев. "Лятото, на 19 юли, беше проведена една среща между членове на настоятелството, учители..
Днес ще си говорим за професията адвокат - една от онези професии, които сякаш винаги са обвити в строгост, сериозност и мистерия. Но ако надникнем зад параграфите, строгите костюми и тежките дела, ще открием нещо повече - хора със сърце, усет за справедливост и дори малко чувство за хумор. Днес ви разказваме историята на Таня Кълцева от..
Слушатели на Радио Видин ни сигнализираха за драстично увеличение от около 300 процента на наемите на общинските жилища в град Видин. На територията на област Видин има над 400 общински жилища. В тях са настанени хора, отговарящи на определени критерии: хора с починали близки, многодетни семейства, самотни родители, хора, изпаднали в..