Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възможно е рентите да бъдат намалени

Десислава Петрова: Добивите от жито не компенсират ниските изкупни цени

Снимка: Радио Видин


В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова. Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: 

"Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски... Годината е сушава, количествата дъжд, които паднаха последните дни, не са достатъчни за следващата сеитба... Като цяло природата ни наказва... 

...За безснежни зими има решения, химията работи- измислят нови торове, но всички желаем сняг- това е влага за растенията... 

...Житото донякъде ни спасява, но ниските добиви на пролетниците- тук търпим огромни загуби, които житото не може да компенсира...  Много хора залагат на 4-5 култури, за да компенсират. Рапицата спасява много колеги, но нашето стопанство не разполага с нужната техника... Прогнозите са, че цялата есен ще е сушава, затова е рисковано да се сее рапица...

...Жънем 300-350 кг. от декар слънчоглед, но това покрива само и единствено семената, препаратите и торовете. Как ще оправим рентите, не знаем, а предстои следващата стопанска година... Кредитите не са решение, но към момента няма как- прибягваме и до тях...

...Ниските изкупни цени на продукцията са в основата на нашите загуби, а докато земеделската продукция е борсова стока, никой няма да отчете нашите загуби. Има държави със свои политики- държавни борси, които определят цени на продукцията още в началото на годината, земеделците могат да разполагат с някакви средства, които да ползват предварително за торове, препарати.  При нас няма такава политика, дори да има идеи- правителство няма..."

Средно по 300 кг. от декар пролетници са ожънали тази година, но по думите на Десислава продукцията се търси на цени, които не могат да покрият разходите. 

"Всеки се спасява индивидуално. Има търсене, но цените не са задоволителни. Не може при добив 350 кг царевица и цена от 34 стотинки да очакваме да покрием разходите... Семенарските компании предлагат устойчиви сортове, но от горещините царевицата изгоря преди да узрее... Напояването е особено важно, но това не е инвестиция, която не може да си позволи всеки... Отвориха проекти, които дават възможност за напоителни съоръжения, но всеки земеделец сам не може да се справи. Трябва да е общо, за всички- дори после да ползваме наем за амортизация на съоръжението... Самите имоти не са наши, това, което ползваме, е под наем или аренда - има много проблеми, които стоят пред нас, за да изградим такава система... В нашите земи е имало напоителни системи, но не са се съхранили..."

Проблем тази година са и рентите, затова вероятно те ще бъдат намалени:

"Готови сме да се лишим от имоти на някои собственици, ако не са съгласни. Чух колеги, че са взели общо решение да се намалят рентите, и то драстично. Новите договори са на база процент от добива и цена на продукцията, мисля, че е посочено 30 % - ако са добили 300 кг, 100 кг. е рентата. Няма откъде да дадем по-големи ренти. Миналата година почти всички прибегнахме до кредити, за да изплатим рентите... Предложихме да има таван на рентите, защото много са факторите, които влияят върху рентите.  Никой не отчита фактора отдалеченост- продукцията ни се изкупува с 20 лева по-ниско от тази  във Враца, с 50 лева от тази в Бургас. . Торовете ни са с 50 до 70  лева повече на тон, отколкото в Бургас, Русе..."

Среден земеделски производител е Десислава Петрова. Работи със семейството си, дават хляб и на няколко души- основно механизатори. Обработват малко под 5000 декара земя в землищата на общините Брегово и Видин. Отглеждат пшеница, слънчоглед и царевица. Притеснението й тази година е, че заради ниските добиви и ниските изкупни цени, ще се наложи да намалят рентите. Според нея, при изпълнение на изискванията по различните мерки от Стратегическия план, административната тежест върху земеделците се увеличава, а често поставените условия са трудно изпълними:

"Въведе се много писане, много смятане... Всички документи се входират онлайн, понякога системата не работи... Много колеги се отказват да кандидатстват по тези схеми, само за да не им се намалят субсидиите- така или иначе не са изравнени с европейските..."

За десетките години, в които се занимава със земеделие, Десислава е разбрала, че за да има успех човек, трябва да влага душата си във всяко нещо, с което се захване. И да продължава напред, независимо от сушата, ниските добиви и ниските цени, независимо и от административните спънки в сектора. Да продължава с надеждата, че следващата година ще е по-добра.   



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ледниците във фокуса на Световния ден на водата

На 22 март ще отбележим Световния ден на водата. Темата на Световния ден на водата тази година е "Опазване на ледниците".  На фона на проблема с безводието от минала година съществува трайна тенденция към поява на водни дефицити, каза проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, част от екипа на..

публикувано на 20.03.25 в 16:30

Предстои ремонт на камбанарията в Комощица

Камбанарията в двора на църквата в село Комощица, община Якимово предстои да бъде ремонтирана. Това се налага защото покривът на над 10-метровата кула, в която се намира камбаната е в лошо състояние, обясни за Радио ВИДИН кметът на населеното място Росен Илиев. Той допълни, че на самата църква "Света Петка" преди години е извършен ремонт и сега е..

публикувано на 20.03.25 в 15:55

Северозападът ще отбележи "Седмицата на гората"

Всяка година в първата пълна седмица на месец април се отбелязва празникът на лесовъдите - "Седмица на гората". Тази година се навършват 100 години от неговото първо честване.   На 12 април 1925 година Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти официално регламентират Празник на залесяването, който..

публикувано на 20.03.25 в 15:50

Защо намаляват врабчетата и можем ли да променим тази тенденция

На 20 март отбелязваме Световния ден на врабчето. Причината - намаляването на числеността на врабчетата навсякъде по света и дори почти пълното им изчезване в някои големи европейски градове. В България се срещат няколко вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото е домашното врабче, каза Димитър Градинаров - експерт от..

публикувано на 20.03.25 в 15:48

Предложение: Да бъдат глобявани пешеходци, които използват телефон

Санкции за хората, които пресичат с телефон в ръка се предвиждат в Закона за движение по пътищата. Според законовото предложение пресичащите на пешеходна пътека, които използват мобилен телефон ще бъдат глобявани. Главен инспектор Лъчезар Близнаков от Пътна полиция обясни, че става дума за употреба на мобилен телефон без значение дали се разговаря..

публикувано на 20.03.25 в 14:50

Отбелязваме Международен ден на приказката

Днес отбелязваме Международен ден на приказката  и затова ще се опитаме да разберем какво е тяхното значение в живота ни. Ще хвърлим поглед и към това как се променят през годините и какви приказки предпочитат хората.   Денят на приказката  се отбелязва н а 20 март в цял свят.  Празникът възниква в Швеция в началото на 90-те години на..

публикувано на 20.03.25 в 12:50

В "Музикална зона" на 20 март 2025 слушаме етно и фолк джаз

Тръгваме от родна територия с един от пионерите на етно джаза  у нас  –  Милчо Левиев . Отиваме до  Грузия , която също напредва в етно и фолк джаза. Кларинетистката  Илире Авдиу  ни отвежда отново на Балканите, но в  Косово . Посещаваме и  Апенинския полуостров  с квартета на цигуларя  Лука Чарла . Връщаме се на запад от нас до съседна..

публикувано на 20.03.25 в 09:00