Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Анка Йорданова: "Пещера "Магурата" стана моя съдба"

14
Снимка: личен архив

Днешната  гостенка в предаването "Калейдоскоп" е Анка Йорданова- дългогодишен екскурзовод в пещера "Магура" край село Рабиша. На известната със скалните си рисунки пещера тя посвещава 30 години от професионалния си живот. Днес е на 76 години. 

"Магурата", тази вълшебна пещера, я омагьосва и тя остава завинаги свързана с нея. Днес продължава да рисува скалните мистични фигури върху камъни, върху парчета дърво, за да могат посетителите да отнесат късче от атмосферата в "Магурата" и от този неизследван и магичен български Северозапад. 

В пещерата "Магура" има следи от живот на древните хора, това е най-дългата пещера, първата осветена и облагородена за посетители пещера в България, отворила врати през 1960 година.


Анка Йорданова е родена през 1948 година в днешния град Съединение, в миналото село Голямо Конаре. В семейството са 4 деца, тя е най-голямата. У дома децата помагат на майка си на нивата, в къщната работа, в домакинството. Учат се цял живот на трудолюбие, работа и отговорност. 

Завършва 8 клас в училището в селото. Харесва й рисуването, затова избира да продължи да учи в училище по керамика в град Елин Пелин. След завършване на средното си образование започва работа в цеха за фаянсови плочки. По това време се запознава със своя съпруг. В началото живеят в град Съединение, после си идват в родното село на съпруга й - Рабиша. Тук тя работи в пощата, след това в цех към Телефонния завод в Белоградчик, в магазин, докато накрая през 1980 година започва работа като екскурзовод в пещера "Магурата". И така 30 години - живот, отдаден на историята, легендите и красотите на тази пещера, както и безбройните лекции и срещи с хора от всички краища на страната, от други държави. 


Самата тя не е учила за екскурзовод, но постепенно с времето не само че научава основната лекция, но започва сама да търси допълнителна информация- историческа и археологическа, да учи на различни езици лекцията си и да наблюдава как работят на терен научните работници. Спомня си за работата на Анета Славова от Института по паметниците на културата, която  успява да съхрани рисунките от плесен и влага като ги напръсква със специален разтвор. Това става през 1981 година. 

Анка Йорданова има отношение към изкуството. Създава свои рисунки, рисува пейзажи, хора, има картина, която е свързана със смъртта на баща й. Върху парчета от камъни рисува с кафява боя скалните фигури от пещерата, прави същото и върху парчета дърво. Има и диплом от задругата на занаятчиите. За съжаление не може да продава своите произведения на изкуството поради бюрократични спънки. 




Анка има 3 дъщери и 6 внуци, 5 правнуци, които й носят много радост и желание за живот. 

ПЕЩЕРА МАГУРАТА 
"Най-важното в нашата пещера са скалните рисунки. В момента галерията с рисунките е затворена. Хората искат да видят оригинала. През 1981 и 1983 година в пещерата за реставрацията на рисунките  работеше Анета Славова от Института по паметниците на културата. Тя работи по този въпрос, напръска ги със специален разтвор. В първата зала и там, където имаше плесени, вече няма. И сега след 40 години няма плесен. А в следващата зала- "Слънчевата", тя пробно обработи с разтвори половината рисунки, другите останаха  необработени. Там, където  не е обработено, плесента си седи и се развива. Даже на една хартийка беше написала нещо и я беше оставила, години наред стоеше тази хартия, не се разлагаше..." 


ИСТОРИЯТА НА ПЕЩЕРАТА
"От 1959 до 1961 година почти цялото село участва в благоустрояването на пещерата. От Гранитово са донесени тези плочи за стъпалата. На поляната пред пещерата се каменоделства и се правят стъпалата. Поне 200 души, сред тях млади момчета, са работили. Невероятен труд е положен. Тунелът за изхода е прокопан, когато е правен винзаводът, в една от галериите отлежава  шампанското. 
...Един път групата ми беше 560 човека. Питате ме как проведох лекцията. Ами стана, пътеките са широки, на тях има хора и другите стигат до огнищата и ако се запази тишина, се чува всичко много добре. И после се придвижват. Един ден до обяд минаха 2000 души. Идваха цели автобуси ученически и с екскурзианти, никого не сме връщали. Големи групи бяха. Това да тръгнеш с 5-10 човека, все едно е напразен труд... "

Работила е по повече от 8 часа под земята, във висока влажност, с дълъг преход по хлъзгавите пътеки, с оскъдно осветление. Работното й място е отдалечено от селото, много често се е налагало да ходи пеша до пещерата, но винаги с ентусиазъм, с отдаденост и любов. 

"Ходенето в пещерата е много, на ден 30 км от селото до пещерата, после в пещерата и така 30 години по 30 км всеки ден..."

Хората интуитивно са оценявали труда й, всеки път са оставали впечатлени и благодарни за обстойната и пълна информация, която им поднася екскурзоводът. 
Извън живота около пещерата, Анка се отдава и на другото си хоби- да калеми. Така си е създала нови плодни дръвчета в двора. Живее в малка, схлупена къща на центъра на Рабиша, но в къщата й има много спомени за стари времена и за истински българи. Винаги се е ръководила от желанието да се впише в местната общност, да помага на хората и на обществото. 

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05