Изключително слаба реколта от пролетници отчитат във Врачанско

публикувано на 10.09.24 в 18:05

Снимка: Радио ВИДИН

Петър Пешев, председател на Врачанския съюз на зърнопроизводителите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Между 600 и 700 кг пшеница от декар са ожънали тази година стопаните във Врачанско. Добивите са по-високи от миналогодишните, които са били компрометирани заради нападение на житна муха. При пролетниците обаче ситуацията е плачевна. Жътвата ще приключи по-рано от обичайното, а производителите отчитат изключително ниски добиви. На места във Врачанско са прибрани едва 30 кг. царевица, каза в "Земята, която ни храни" Петър Пешев, председател на съюза на зърнопроизводителите:

"В нашия район тази година жънахме от 30 до 330 кг. царевица. Освен сухото време и жегите допринесоха... Примерно, царевици, които ги гледахме по време на вегетацията и си бяха страхотни царевици, като ги напече жегата, за три дена се стопиха... Средните добиви са между 150 и 200 кг от декар, при тон и повече ожънати миналата година... Поредна лоша година... Надяваме се на следващата година..."

Сушата и високите температури са повлияли и на добивите при слънчогледа. От маслодайната култура са ожънати средно по 150-200 кг от декар. Според Петър Пешев ниските добиви едва ли ще бъдат компенсирани от по-добри цени на продукцията:

"Цените казват, че леко тръгват нагоре, но каквото и да е, не може да се компенсира. За да се компенсират добивите, трябва да стигнат ненормални цените. Трябва да станат царевиците по около 70-80 ст., слънчогледа да мине лев, за да може да компенсира нещо... В момента цените са като миналогодишните- около 800 лева на тон за слънчогледа, царевицата е около 300 лева за тон. Дори и да се вдигнат, не могат да покрият щетите, загубите са огромни... Слаба е реколтата на слънчоглед и в Румъния и Украйна, не е цветущо положението в целия Черноморски район, които сме основните производители на слънчоглед... лошото е, че вече четири-пет години има суши по-трудни, но всяка година има по нещо, което компенсира загубите...Сега- изключително трудна година..."

Заради климатичните промени и проблемите с лятното безводие, зърнопроизводителите търсят алтернативи:

"Много от колегите търсят алтернативи, но всяка една алтернатива е свързана с намирането на пазар... Има доста култури, които могат да се сеят, но им трябва вода- липсата на напояване е голям проблем, защото всичко се унищожи... "

Във Врачанско няма поливни площи, стопаните разчитат да бъдат възстановени:

"Борим се да възстановим някои от напоителните системи. В Бутан от близо 60 хиляди декара обработваема земя се поливаха над 30 хиляди декара. От този язовир се поливаха не само Бутан, но и Козлодуй, Хърлец, Гложене, Крива Бара и част от Хайредин- шест землища... Дано да успеем, държавата трябва да си влезе в ролята и да възстановим каналите..."

Почти е насята рапицата във Врачанско, стопаните умишлено бавят сеитбата на пшеница:

"В последните години късните сеитби са по-добре, няма толкова нападения от мухи... Приспособяваме се към условията. Непрекъснато изпробваме нови сортове, за да видим кой как се представя и когато има нещо добро, влиза в сеитбооборот. Търсим сухоустойчиви сортове, устойчиви на болести..."

До 30 септември земеделците трябва да получат средствата по втория транш от т.нар. "украинска помощ". Макар и малко, това е глътка въздух, коментира Петър Пешев. От 40 до 80-90 лева са рентите във Врачанско, но заради ниските добиви е твърде вероятно да бъдат намалени.

"Рентите са нещо, което се дава за това, че си изкарал от тази земя и си плащаш наем... Въпросът е, че в земеделието се наливат пари от други сектори, които изкривяват пазара... Дават се нереални ренти, нереално се надуват цените.... В Германия се очаква със закон да се ограничи и регулира цената на земята и рентите... Трябва да видим каква е ситуацията, най-вероятно ще се намалят малко рентите..."

Земеделски производители са със спрени субсидии по еко схемата за намалено използване на пестициди- Еко НИП. Проблемът бе обсъден на едно от заседанията на парламентарната комисия по земеделие. Служебният министър на земеделието Георги Тахов заяви, че всяко възражение ще бъде разгледано индивидуално и при допуснати административни грешки, те ще бъдат коригирани, а стопаните компенсирани. Предстои среща с представители на министерството, за да се уточнят параметрите и да се обсъдят възможности за компенсация на неправомерно спиране на субсидиите, каза и Петър Пешев.

"Утре имаме среща с министерството да се обсъди по какъв начин ще се компенсират колегите, които са неправомерно орязани.... Има и грешки от страна на министерството... Трябва да седнем да се разберем по какъв начин ще изчистим тези неща и колегите да си получат средствата..."

По думите на Пешев новостите при прилагане на изискванията от Стратегическия план понякога създават административни тежести за земеделците, а за това трябва да бъде помислено:

"Не са малко трудностите, в крайна сметка- ние на полето ли да работим, с документи ли да работим... Административната тежест на земеделците става много голяма- не може да си специалист по всичко... Нали трябва да поддържаме малките семейните, средните фирми, които нямат такъв огромен капацитет за всяко едно нещо да си имат човек... С всички новости и добавени документи трябва да имаш човек за документите, заз счетоводството, за дневниците... Често и системата не работи... Надявам се да има комуникация с властите, да ни влязат в положение и да накараме тази система да работи- трябва да заработи...."

На колегите си Петър Пешев пожела: "Дано такава лоша година да не се връща... Дано следващата да е добра, за да видим усмивки по лицата на хората... Най-вече здраве- като го има, ще се преборим с всичко... "

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Ниските добиви вероятно ще повлияят на размера на рентите

Изключително слаба реколта от пролетници отчитат във Врачанско

Бариатричната хирургия - най-ефективният метод при болестно затлъстяване

20 години от първата чернодробна трансплантация в България

Традиция и принадлежност: Банатските българи в днешно време

Асертивността и ролята ѝ за личното и професионалното ни развитие

Литературен клуб във Видин събра свои възпитаници от близо и далеч

Йончо Цолов - българинът живял 130 години

Отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца

За БНР

Радио Видин