Има ли средна класа в България?

Средната класа е двигател на икономическия прогрес и е в основата на значимите социални процеси. Основните критерии за нейното определяне са заетостта и заплащането, които пък са резултат от доброто образование.

Силен тласък за оформянето на средна класа в България даде членството ни в Европейския съюз, което е в основата на подобряването устойчивостта на живота, макар и с бавни темпове. 

Днес страната търпи парадокса на нарастващите доходи и едновременното свиване на средната класа.

Защо? 

"Не е парадокс, че ставаме все по-богата държава, а средната класа се свива. Това е следствие от начина, по който се изчислява кой е в средната класа, а именно и Евростат използва този критерий - за дохода. Наистина доходите в България растат, но не равномерно. Заради голямото неравенство, което съществува, част от хората получават голям ръст на доходите, а при други доходите не растат. Резултатът от това нещо е, че тези, които остават в средата, стават все по-малко и по-малко. Общото ниво на доходите расте. Средната класа е по-богата, отколкото е била преди 20 години. Между 2006 и 2021 година доходите на българите, реалните доходи на домакинства, са се увеличи с почти 100 %. Забогатяването е в реално изражение. Ако търсим конкретно хората с доходи по средата, заради това високо неравенство на доходите стават все по-малко", обясни Стоян Панчев, икономист и създател на Българското либертарианско общество.

Развива ли се в България икономика на две скорости - тази в София и тази в останалите по-малки градове?

"Факт е, че наистина София е място с по-голяма икономическа концентрация и по-високи доходи, а в същото време и цените в столицата са по-високи. Може би тези, които са в най-превилигировано състояние са тези части от провинцията, в които едновременно има високи заплати, а цените все още не са софийските що се отнася до имотите. Козлодуй, благодарение на АЕЦ, плащат по-високи заплати. В средния Балкан има такива добивни центрове. Това, което е важното, на практика е да има бизнес, производство, нещото да дава хляб на хората. Аз обаче не съм сигурен, че трябва да гоним този тип средна класа, която просто като доходи е по средата и е голяма група. Някои от методите да се достигне това нещо не са полезни. Например, изкуствено да се повишават част от доходите или да се ограничават. Ако ограничим максималните доходи с твърде високо данъчно облагане, може да се окаже, че средната класа е по-голяма, но общият ефект, нетният ефект, няма да е положителен. Не е задължително винаги да търсим да е по-голяма средната класа по доходи. Ако я свързваме с характеристики, може би това е по-важно. По-образовани хора, които се издържат със собствения си труд, които са предприемчиви, имат деца, развиват страната. Ако по този начин дефинираме средната класа, трябва да се опитваме да я правим по-голяма".

Според Диана, която е семейна и има малко дете, получаваните доходи във Видин не са достатъчни, за да може човек да счита, че е част от средната класа.

"Финансите, с които разполагаме семейно, позволят през месеца да покрием разходите, консумативите, да се осигури на детето всичко, от което има нужда. Разбира се, че не е достатъчно, обаче, защото понякога може да се случи да живеем месец за месец. Видин от доста години, от моето детство, сякаш сме изолирани и забравени. Предполагам, че подобен начин на живот живеят редица хора, а в София вероятно няма да срещнеш някой, който казва, че се справя от месец за месец."