Йордан Герасимов - живот, отдаден на историята на Монтана

Снимка: радио Видин

Разговор с Йордан Герасимов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешното издание на "Калейдоскоп" ни гостува Йордан Герасимов Йорданов, историк, архивист, краевед и отскоро "Почетен гражданин на Монтана". Званието му бе връчено навръх празника на Монтана за заслугите, които има за популяризиране историята на Монтана. Йордан Герасимов е роден на 30 октомври 1948 г. в село Дреновец, тогава Ломска околия, а днес видинска област. Родът от страна на баща му идва от Пиротско и се заселва в белоградчишкото село Протопопинци, родът на майка му са преселници от Трънско. С уважение към предците си Йордан Герасимов е успял да направи част от родословното дърво, като е включил 120 членове на рода.

Запомнил е много неща от детството си, но особено силно се е запечатала в съзнанието му голямата зима през 1954 година, когато снегът е навалял и е стигнал над оградата, тогава се правят тунели, по които хората се движат и преминават. Основно образование завършва в родното си село Дреновец, а средно образование в Белоградчик. Възпитанието в семейството и в училище е било децата да се научат на труд, създаване и поддържане на опитни полета, ученически бригади, предаване на билки, взаимопомощ и помощ на възрастните хора. Висше образование завършва през 1974 г. във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” - специалност "История", втората му специалност е "Българска филология". Член е на студентското научно дружество “Проф. Александър Бурмов” и защитава научна работа по най-нова история на България. Разпределението е задължително и той започва работа като учител по български език и история в основно училище село Громшин, Михайловградски окръг, по разпределение. По-късно продължава като учител, директор и средищен директор в село Чупрене. По това време се раждат двете му дъщери, местят се в Монтана.

От 1986 г. работи като специалист-архивист, от 1990 до 1999 г. е директор на Държавен архив - Монтана, експерт и старши експерт. Бивш председател на общинско сдружение “Мати Болгария” в Монтана. Член на управителните съвети на дружество “Знание” и на Дружество на краеведите - Монтана. Участва в краеведски четения и научни конференции в Габрово, Монтана, Лом, Чипровци, Смолян и Видин.

Инициатор е на честванията "100 години от обявяването на селището Голяма Кутловица за град" през 1991 година. Пише трудовете "250 години от рождението на поп Пунчо от с. Мокреш и 200 години от създаване на неговия сборник с препис на Паисиевата история" (1995 г.); "120 години от освобождението на Кутловица от османско владичество" (1997 г.) и др.

Организира и провежда ежегодни краеведски четения в Държавен архив - Монтана с участието на краеведи, архивисти и музейни специалисти от града и региона с научни ръководители.

Автор е на книгите: “Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград - кратка летописна история”, С. 1991 г., “Кметовете на град Монтана 1878 - 1948”, В. Търново, 2008 г., автор и съставител на сборника “Архивното дело в нашия край”, С. 1993 г. - по повод 30-годишнината на Държавния архив в Монтана; научноизследователския сборник "Исторически очерци за град Монтана и региона", М. 2013 г. и "Йордан Герасимов - историк архивист и краевед, Биобиблиография", съвместно с РБ "Гео Милев" - Монтана, М. 2016 г.

Автор е на повече от 250 научни и научно-популярни статии, в специализирани списания, регионални издания, сборници и в периодичния печат.

През последните години публикува научноизследователски статии с приносен характер за историята на Монтана в сб. "Българският Северозапад" - издание на Института по Балканистика при БАН и Академичен център - Монтана.

По негови публикации са издигнати паметници в централната част на Монтана на заслужилите кметове на град Фердинанд - Игнат Попов, Тодор Грънчаров и Гоцо Митов, както и на барелеф на полк. барон Николай Карлович Притвиц.

Редактор е в Уикипедия и автор на 35 статии в Уикипедия за кметовете на гр. Монтана 1878 - 1999 г., както и на статия за майстора на вършачки Кирил Иванов Веренишки.

Носител е на грамоти: “Отличие за читалищна дейност” на Комитета за изкуство и култура, “Юбилейна грамота” по повод 100-годишнината на Основно училище - с. Громшин, “Грамота за заслуга на Общобългарския комитет “Васил Левски”, Грамота от Държавна агенция Архиви за дългогодишен всеотдаен труд и принос за развитието на държавните архиви в България, “Почетна грамота на НС на Съюза на краеведите в България”.

Удостоен е с диплома и звания: “Заслужил краевед” и “Почетен член на Съюза на краеведите в България” от УС на Съюза на краеведите в България.

Поставя си за цел и задължение да завърша част втората част на монографията "Кметовете на град Монтана за периода от 1948 г. до наши дни".

Има две дъщери и внуци, с които се гордее и които в момента живеят в Монтана.

Повече - в прикачения звуков файл.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Йордан Герасимов - живот, отдаден на историята на Монтана

Галерия

"Наделник" от 20 октомври 2024 година

Излекуването на гадаринския бесноват

Недостъпната среда е основен проблем за незрящите хора

Поредица от събития в подкрепа на 9-месечния Божидар организират в Бяла Слатина

Повече от 2000 ученици от първи до четвърти и осми клас във Видинско с еднократна помощ

Младите са надеждата за новото начало на Мърчево

18 октомври - Ден на художника

За БНР

Радио Видин