Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко са велики Словата на Бога

В Девета неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството. 
   

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Иска ми се да насоча вашето внимание към две неща: всеки път, когато ние четем Евангелието, било то за себе си или в църква, даваме ли си сметка за това, че ние понякога повтаряме тези същите думи, които Христос е произнесъл на земята?... Не на този език, на който Той е говорил, не с този глас, с който Той е говорил; но това са думите, които е произнесъл Сам Бог на земята с човешки глас, на човешки език. И тези думи правят самата човешка реч свята; тези думи ги е произнасял Христос и те са звучали с човешки глас, а са били думи на Самия Жив Бог, станал човек. И тези думи слушала Вселената - негръмки, тихи, дълбоки, тези думи звучали в целия свят...

И когато ние четем Евангелието на глас, така страшно е да се мисли, че цялата Вселена внимава в него с благоговение, в свещен ужас се изумява от това, че невидимият, непостижим Бог, Самият наш Господ говори на нашия тварен език. И колко тъжно е да се мисли, че единствените, до които тези слова често не достигат са хората - хората, за които са били казани, на чийто език са били произнесени, хората, заради които Христос Бог е станал човек...

Колко благоговейно би трябвало да слушаме, просто да слушаме! Ако даже не сме в състояние да разберем дълбочината, ако даже не е по силите ни да понесем тежестта и да отговорим на понякога страшния за нас призив на тези думи – колко благоговейно би трябвало да ги слушаме знаейки, че това са собствените думи на Бога на човешки език, достигащи до нас, звучащи в целия свят!

Свети Йоан Златоуст казва, че когато ние искаме да прочетем страница от Евангелието, би трябвало да се помолим Господ да очисти нашия ум, нашето сърце, да изправи нашата воля – би трябвало да измием ръцете си, с които докосваме тази свещена книга и да слушаме с цялото си естество... Преподобни Серафим /Саровски/ казвал, че Евангелието трябва да го четем на колене, защото Бог говори. Ако Живият Бог осезаемо би ни говорил, ние даже не бихме стояли, бихме се отпуснали на колене, бихме затворили очи и бихме отворили ума и сърцето си... А нима така слушаме Евангелието?

И ето днес четохме за бурята в морето. Това не е само разказ за това, че някога, по време на земния живот на Христос се случила буря; това говори за всяка буря: за бурите на историята, за семейните, разрушаващи, плашещи ни бури и за тази буря, която често е в нашето сърце, в нашия ум, която се изразява с резки думи, която понякога ни завихря във водовъртеж...

И ето, когато се случи такава буря, не трябва да се плашим от нея, а да знаем, че в самото и сърце, най-страшното и място - там, където всички сили на злото се срещат, за да разрушат всичко, стои Христос, и че всички тези сили се разбиват в Христа, като в скала, на дребни парчета...

Ние не виждаме Христос в бурята, защото не гледаме, не слушаме гласа Му във ветровете и в шума на бурята, защото не слушаме... И когато усещаме, че някъде в тази буря е Той, ние не казваме като Петър: "Господи, дай ми да изоставя поне малка част от увереността, защитеността, спокойствието, която ми е дадена, дай ми да вляза в тази буря, дай ми да премина от край до край – да се окажа редом с Тебе!..."

Ние бихме могли тогава да вървим по разярените вълни, да устояваме против биещите ни ветрове. А ако на половината път се изплашим, изгубили Христа от поглед, загубили надежда в себе си,  винаги можем, като Петър, за когото днес се говори, да закрещим с целия страх на душата си, с цялата си изгубеност: "Господи, помогни!..." И Христос в тази буря ще ни хване за ръка и ще ни приведе отначало в ладията, която ни е служила като слаба защита, а после и на твърдия бряг.

Христос и по-рано, и сега, во веки веков е Същият и което се говори за това как Той е живял на земята, се отнася и към това как ние живеем с Христа, защото Той е с нас до свършека на века. Амин."

Митрополит Антоний Сурожский

В рубриката "Съвременна Библия" – "Когато стъпя на пистата винаги се моля така: "Господи, нека да съм съд, в който Ти да се прославиш, без значение какъв ще бъде моят резултат!" Това са думи на олимпийската шампионка Сидни Маклафлин. На осми август тя подобри за четвърти път собствения си рекорд в дисциплината 400 метра с препятствия. Атлети като нея се раждат на 100 години. Тя е съд, в който Бог е излял своя дар. Ти също!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво е състоянието на детските площадки във Видин в началото на пролетта

Днес на фокус ще поставим детските площадки във Видин и тяхното състояние. А причината е по-топлото време, когато са по-често посещавани. Община Видин, като всяка друга местна власт в България, носи отговорност за поддръжката на детските площадки. Тяхното добро състояние зависи от това колко често се полага грижа за тях, колко бързо реагират на..

публикувано на 28.04.25 в 17:10

Видинчани сигнализират за лошото състояние на улица в ж.к. "Крум Бъчваров"

Жители на Видин  сигнализират за лошото състояние на улица пред жилищния блок, който обитават в ж.к. "Крум Бъчваров" . Успоредна е на ул. "Райко Жензифов" и   се намира точно пред входа на потърпевшите. Неизбежно е преминаването оттам с автомобил, особено неприятно е за майки с детски колички.  Хората казват, че вече дори..

публикувано на 28.04.25 в 15:00

Васил Вачев – актьорът с "най-говорещите" очи в българското кино

Актьорът  Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел , но целият му професионален път преминава във врачанския театър , където изиграва над 70 роли .  Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал.  За кариерата на Васил Вачев , както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова..

публикувано на 28.04.25 в 14:00

Когато общността твори - автобусната спирка в Каленик е с нов облик

Както съобщихме преди дни, видинското село Каленик ще се сдобие с ново артистично лице  по време на празниците. Това вече е факт благодарение на вдъхновяваща инициатива на местното читалище и една млада и талантлива художничка - Яна Иванова, която преобрази знакови обществени пространства в населеното място.  Проектът, носещ името "Заедно в..

публикувано на 28.04.25 в 12:04

В "Музикална зона": Шърли Беси – „диамантената“ дама

 Днешният музикален час ще е посветен на една от най-големите легенди на музикалната сцена – Шърли Беси - изключителна певица, чиято кариера продължава повече от 70 години!  Родена в Уелс, Шърли Беси завладя света с уникалния си, мощен глас и с характерния си стил. От първите ѝстъпкинасценатапрез 50-тегодинидонезабравимитепесниза филмите за..

публикувано на 28.04.25 в 09:00

"Неделник" от 27 април 2025 година

"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на..

публикувано на 27.04.25 в 16:34

Силата на Възкресение Христово дава сила на вярата

Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..

публикувано на 27.04.25 в 08:00