Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Колко са велики Словата на Бога

В Девета неделя след Петдесетница, която отбелязваме днес, Църквата ни напомня за силната вяра, която трябва да имаме към Бога. Вяра, която спасява и ни прави синове на Бога и наследници на Неговото Царството. 
   

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Иска ми се да насоча вашето внимание към две неща: всеки път, когато ние четем Евангелието, било то за себе си или в църква, даваме ли си сметка за това, че ние понякога повтаряме тези същите думи, които Христос е произнесъл на земята?... Не на този език, на който Той е говорил, не с този глас, с който Той е говорил; но това са думите, които е произнесъл Сам Бог на земята с човешки глас, на човешки език. И тези думи правят самата човешка реч свята; тези думи ги е произнасял Христос и те са звучали с човешки глас, а са били думи на Самия Жив Бог, станал човек. И тези думи слушала Вселената - негръмки, тихи, дълбоки, тези думи звучали в целия свят...

И когато ние четем Евангелието на глас, така страшно е да се мисли, че цялата Вселена внимава в него с благоговение, в свещен ужас се изумява от това, че невидимият, непостижим Бог, Самият наш Господ говори на нашия тварен език. И колко тъжно е да се мисли, че единствените, до които тези слова често не достигат са хората - хората, за които са били казани, на чийто език са били произнесени, хората, заради които Христос Бог е станал човек...

Колко благоговейно би трябвало да слушаме, просто да слушаме! Ако даже не сме в състояние да разберем дълбочината, ако даже не е по силите ни да понесем тежестта и да отговорим на понякога страшния за нас призив на тези думи – колко благоговейно би трябвало да ги слушаме знаейки, че това са собствените думи на Бога на човешки език, достигащи до нас, звучащи в целия свят!

Свети Йоан Златоуст казва, че когато ние искаме да прочетем страница от Евангелието, би трябвало да се помолим Господ да очисти нашия ум, нашето сърце, да изправи нашата воля – би трябвало да измием ръцете си, с които докосваме тази свещена книга и да слушаме с цялото си естество... Преподобни Серафим /Саровски/ казвал, че Евангелието трябва да го четем на колене, защото Бог говори. Ако Живият Бог осезаемо би ни говорил, ние даже не бихме стояли, бихме се отпуснали на колене, бихме затворили очи и бихме отворили ума и сърцето си... А нима така слушаме Евангелието?

И ето днес четохме за бурята в морето. Това не е само разказ за това, че някога, по време на земния живот на Христос се случила буря; това говори за всяка буря: за бурите на историята, за семейните, разрушаващи, плашещи ни бури и за тази буря, която често е в нашето сърце, в нашия ум, която се изразява с резки думи, която понякога ни завихря във водовъртеж...

И ето, когато се случи такава буря, не трябва да се плашим от нея, а да знаем, че в самото и сърце, най-страшното и място - там, където всички сили на злото се срещат, за да разрушат всичко, стои Христос, и че всички тези сили се разбиват в Христа, като в скала, на дребни парчета...

Ние не виждаме Христос в бурята, защото не гледаме, не слушаме гласа Му във ветровете и в шума на бурята, защото не слушаме... И когато усещаме, че някъде в тази буря е Той, ние не казваме като Петър: "Господи, дай ми да изоставя поне малка част от увереността, защитеността, спокойствието, която ми е дадена, дай ми да вляза в тази буря, дай ми да премина от край до край – да се окажа редом с Тебе!..."

Ние бихме могли тогава да вървим по разярените вълни, да устояваме против биещите ни ветрове. А ако на половината път се изплашим, изгубили Христа от поглед, загубили надежда в себе си,  винаги можем, като Петър, за когото днес се говори, да закрещим с целия страх на душата си, с цялата си изгубеност: "Господи, помогни!..." И Христос в тази буря ще ни хване за ръка и ще ни приведе отначало в ладията, която ни е служила като слаба защита, а после и на твърдия бряг.

Христос и по-рано, и сега, во веки веков е Същият и което се говори за това как Той е живял на земята, се отнася и към това как ние живеем с Христа, защото Той е с нас до свършека на века. Амин."

Митрополит Антоний Сурожский

В рубриката "Съвременна Библия" – "Когато стъпя на пистата винаги се моля така: "Господи, нека да съм съд, в който Ти да се прославиш, без значение какъв ще бъде моят резултат!" Това са думи на олимпийската шампионка Сидни Маклафлин. На осми август тя подобри за четвърти път собствения си рекорд в дисциплината 400 метра с препятствия. Атлети като нея се раждат на 100 години. Тя е съд, в който Бог е излял своя дар. Ти също!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

В "Музикална зона" на 03 април 2025 слушаме Пласидо Доминго - син

Буквално преди два дни приключи седемдневното турне - дебют на Пласидо Доминго – джуниър у нас с концертното шоу Volver – Anima Tango, гостувайки в седем български града. Син на легендарния тенор, Доминго - младши е изключителен певец, композитор и продуцент. Партньор на сцена с него бе италианската певица и актриса Анализа Бианкофиоре, която..

публикувано на 03.04.25 в 09:00

Програма учи децата на финансова грамотност

Днес засягаме т емата за парите или по-скоро финансовата грамотност сред подрастващите . По този повод представяме една дама, която заедно със своите сестри създава програмата "Монти, парите и ти" . Тя се казва Рени Захариева , а програмата която е техен общ проект, е породена от желанието да ограмотят своите и всички български деца в..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Архивен кадър: румънски колоездачи напускат град Генерал Тошево (Южна Добруджа), за да изминат последните 35 км от маршрута Дунав Ултра, който води до крайната му точка – Дуранкулак.

Веломаршрутът "Дунав Ултра" разширява своя списък със забележителности

Шест нови акцента попълниха "Списъка на 100-те забележителности на Дунав Ултра" . Сред тях са римските терми на антична Рациария, край днешното село Арчар, които са най-големите на територията на България.  Представителна селекция включва обекти с културно - историческо значение, природни феномени, интересни локации, флора и фауна, храна, традиции и..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Нели Стоянова и дъщеря ѝ Мишел

Нели Карамели кани малките читатели от Видин на магично приключение

Една фантастична история с участието на омагьосани дракони и ядосани джуджета, които преминават през куп приключения и забавни моменти, разказва в дебютния си роман Нели Стоянова, или Нели Карамели , както е творческият ѝ псевдоним. Младата авторка е родом от Видин, живее и твори в София. Филолог, преподавател и дългогодишен актьор-аниматор,..

публикувано на 02.04.25 в 13:00
Сигридур Каменова

От Исландия до България: Как любовта промени съдбата на Сигридур Каменова

Какво може да накара един човек да остави родната си страна и да започне нов живот на коренно различно място? За Сигридур Каменова , исландка, която вече 17 години живее в Монтана, отговорът е прост - любовта.  Сигридур  решава да последва сърцето си, за да бъде с човека, когото е избрала, да се установи в България и да се научи да обича новата..

публикувано на 01.04.25 в 15:07

Полицията проверява кметския наместник на Периловец след сигнали за побои

За няколко случая на насилие и побой съобщават местни жители на село Периловец, община Бойница.  80-годишният Евгени Митров разказва, че е бил бит преди няколко дни от кметския наместник Михаил Флоров. В селото живеят 10 души, а управникът е местен жител.  "Това се случи на 24 март, понеделник, в 9,30 часа. Излязох от дома и тръгнах за..

публикувано на 01.04.25 в 14:00
Цветелина Цветкова

Цветелина Цветкова: Радвайте се на този живот!

На 1 април отбелязваме  Деня на хумора и шегата . На този ден всеки има право да се пошегува със свои приятели и познати и това да не предизвиква възмущение, а напротив - смях.    Срещам ви с Цветелина Цветкова, която стана известна със своята хумористична книга "Лейди Гергана". Тя споделя, че огромна част в живота ѝ заема хуморът. А "Лейди..

публикувано на 01.04.25 в 13:00