Димитър Петров: От избора на служебни министри ще стане ясно дали Грънчарова-Кожарева има политически зависимости

''Гледна точка'' в ''Посоките на делника'', 13 август 2024 година

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Продължават разговорите на избраната от президента за служебен премиер Горица Грънчарова-Кожарева с настоящи служебни министри и експерти за формиране на управленски екип, който да организира и проведе предсрочни избори през октомври. Президентът Румен Радев определи датата 20 октомври за новите предсрочни парламентарни избори и даде на Горица Грънчарова срок до 19 август да представи проект на правителство.

"Казах на президента Румен Радев, че ще сформирам кабинет, който да гарантира нормалното функциониране на държавата до съставянето на редовно правителство", обясни след това Горица Грънчарова-Кожарева.

Сегашният служебен премиер Димитър Главчев обяви, че не желае да остане на поста: "Първият път казах, че ако няма кой друг ще поема този пост. Сега се появиха кандидати - нека им се даде шанс".

Последваха реакции от политическите лидери. "В Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева бе от квотата на БСП." Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. "Дали Горица Кожарева ще работи за честни избори ще проличи от избора ѝ за вътрешен министър", смята съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков. "Тази фигура не е подходяща да застане начело на държавата", категоричен е лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. "Ще има опит за овладяване на МВР и цялото електронно управление", коментира председателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски. "За нас е важно да бъдат честни и почтени изборите", заяви Борислав Гуцанов от „БСП за България“ и отрече твърдението на Бойко Борисов, че Горица Грънчарова е избрана в Сметната палата от квотата на БСП. "Надяваме се да има безпристрастно отношение и добра организация на изборите", коментира Станислав Балабанов от "Има такъв народ".

Изборът на президента Румен Радев за нов служебен премиер е логичен, обясни в "Посоките на делника" политологът от Монтана Димитър Петров:

"Изборът на Горица Грънчарова-Кожарева не е чак такава изненада, каквато се опитаха да представят медиите и политиците, тъй като тя наистина изглежда най-равноотдалечена от всички политически партии от всички кандидати в т.нар. Домова книга. Освен това беше единствената след Димитър Главчев, която заяви, че би приела да стане служебен премиер. Другото име, за което се смяташе, че би приело този пост, е Петър Чобанов, който е подуправител на БНБ, но той е ярко политическо лице от средите на ДПС и беше абсолютно сигурно, че няма да бъде посочен. Много е интересно, че самата Горица Грънчарова-Кожарева преди няколко месеца, когато за пръв път президентът трябваше да назначава служебен кабинет по новите правила, си спомняме как на излизане от президентството след срещата с президента тя заяви, че не би приела, че тя и семейството ѝ живеят в изключителен стрес от цялата тази ситуация, че е възможно да бъде избрана за служебен премиер. Изключително любопитно е как този страх бе преодолян само за няколко месеца, но вероятно има логично обяснение за това, което ние може би няма да разберем. Мисля, че изборът на президента е с цел да се ограничи влиянието на определени политически партии, конкретно на ГЕРБ и ДПС, върху служебното правителство. Вижда се от изявленията на лидерите на политическите партии, основно на Бойко Борисов и Делян Пеевски, че те не са особено доволни от този избор на президента. От това съдя, че този избор е въпреки тяхното желание. Вижда се и че политическите сили се обвиняват взаимно чий кандидат е г-жа Грънчарова. От ГЕРБ казаха, че е била издигната за Сметната палата от БСП, от БСП пък казват, че е била посочена от "Патриотичния фронт". Това показва, че тя може би наистина няма сериозни политически обвързаности. Това, което е важно, е да се види какъв ще бъде съставът на служебния кабинет и от този състав може би ще можем да извадим по-категорично заключение под какво влияние ще бъде служебният кабинет, защото това е изключително важно за предстоящите избори."

Само преди два месеца бяха последните парламентарни избори. Новоизбраното 50-о Народно събрание обаче така и не успя да стигне до консенсус и да излъчи редовно правителство. И трите проучвателни мандата, връчени от президента Радев, не бяха реализирани. Така на 20 октомври отново ще трябва да ходим до урните, за да изберем депутати - за седми пореден път през последните три години. Защо се стигна до тази ситуация?

"50-ото Народно събрание се провали да излъчи правителство, защото отново надделяха тесните политически интереси и най-вече самочувствието в политическите лидери. Вижда се, че дискусиите, които се проведоха между политическите партии, не бяха достатъчно задълбочени. Може би бяха просто проформа, с която да се покаже, че политическите партии все пак имат интерес да се състави правителство в рамките на настоящото народно събрание. Вероятно по този начин се опитват да избегнат тази отговорност, но се вижда, че това държавническо поведение, с което всяка политическа партия по един или друг начин спекулира, всъщност изисква общуване с абсолютно всяка парламентарно представена партия, за да се намерят допирни точки, въз основа на които да се образува стабилно мнозинство за съставяне на правителство и прокарване на конкретни политики", коментира още Димитър Петров. Според него част от основните политически сили ще използват настоящата предизборна ситуация, за да затегнат редиците си:

"Видяхме, че има доста сериозно напрежение между политическите партии и не изключвам те да гледат на предстоящите парламентарни избори като форма на пречистване. Поне три от политическите сили в Народното събрание са разцепени на някакви лагери. При "Величие" това дори бе фатално за тяхната парламентарна група. В ДПС също се вижда, че са на две крила. В БСП също има хора, които странят от парламентарната група. Тези партии гледат на предстоящите избори като възможност в Новото народно събрание да влязат само хора, на които имат доверие. Именно липсата на диалог и реално желание за стабилизиране на вътрешнополитическата обстановка е в основата на този провал на политическите партии да сформират кабинет. Леко комична бе ситуацията, която се разигра наскоро, а именно тайната среща в НДК с цел сваляне на председателя на парламента. Ако това се беше реализирало, щяхме да станем свидетели на нещо много интересно - обединение между създателите на промените в Конституцията и хората, които ги оспориха пред Конституционния съд. Щеше да е интересно да видим как тези партии, които атакуваха промените пред Конституционния съд, с какво оправдание щяха да излязат, че се възползват от същите промени, за да сменят една от фигурите в т.нар. Домова книга, на която президентът би могъл да се спре, за да състави служебен кабинет. Според мен и предстоящите избори за президент на САЩ също оказват влияние, като вече се забелязва, че някои политически партии преориентират поведението си спрямо сегашното съотношение на силите между Доналд Тръмп и Камала Харис."

Повече - в прикачения звуков файл.