Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са последствията от горещите вълни

Снимка: БГНЕС

Температурите на Балканския полуостров и на север от него са с между 12 и 14 градуса над средните максимални за сезона. Това продължава цяла седмица, макар че в началото, когато започна вълната беше не толкова интензивна. Това каза д-р Зорница Спасова на онлайн събитие на тема "Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?". Зорница Спасова работи в Националния център по обществено здраве и анализи от 16 години, посланик на Европейския климатичен пакт, един от авторите на платформата "Климатека". 

В България първият предупредителен код беше обявен на 8 юли. Тази гореща вълна предизвика множество пожари в страната и е много рискова за човешкото здраве. Има различни дефиниции за понятието "гореща вълна". В умерения климатичен пояс, където се намираме и ние, за гореща вълна се смята период с максимални температури по-големи или равни на 30 градуса за три последователни дни. 

С климатичните промени се очаква горещите вълни да увеличат своята честота, продължителност и интензивност. Глобалното затопляне не се свърза само с увеличение на средната температура, но и с повече прояви на екстремуми, една от които е горещите вълни. Според проучване в световен мащаб средно около половин милион души умират заради горещините. Между 2000 и 2016 година е установено, че броят на хората, които са изложени на горещи вълни се е увеличил със 125 милиона души. 30 процента от населението в света живее в условия, в които поне 20 дни има горещи вълни.

"Ако не се спрат емисиите до края на века, този процент ще стане 74% от световното население, а ако в момента веднага спрем и не имитираме нищо все пак 48% от населението ще бъдат застрашени до края на века", обясни д-р Спасова.

В Европа годишният брой на дните с екстремно горещо време се увеличава с по 10 на десетилетие. Европа е най-бързо затоплящият се континент, казва още Зорница Спасова. Ако средно за света температурата се е увеличила с 1 градус, то за Европа увеличението е 2 градуса. Според оптимистичния сценарий за затопляне на климата до края на века в Европейския съюз, Швейцария и Норвегия се очаква да загинат около 850 хиляди души. Най-тежко ще бъдат засегнати страните от Средиземноморието и Източна Европа. За България е установено, че ако средната температура се увеличи между 2 и 3 градуса имаме двойно увеличение на честота на горещите вълни. 

"Много горещите периоди са се появили средата на 80-те години. И друго ново събитие е това, че по принцип, горещите вълни, които са характерни за юли и август, но с времето се наблюдават вече и през юни и септември все по-често. Дори около 5-8 процента от честотата се дължи всъщност на юни и септември. По принцип Южна България и по-засегната от Северна България, но това явление все по-често става характерно и за други области", допълни Зорница Спасова.

Най-горещото място у нас е долината на Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделни топлинни събития при максимални температури над 40 градуса може да достигне между 6 и 8 последователни дни. 

Последствията от горещите вълни са здравни, социални и икономически, имат последствия и за околната среда. Повишена заболеваемост и смъртност, повишен стрес и безпокойство, повишени нива на междуличностно насилие, нарушен ритъм на съня и други. Това са здравните последици. Сърдечно-съдовите заболявания също са свързани с топлината заболявания.

"Освен здравни имаме икономически щети. Това са загуби на производителност, увеличени разходи за здравеопазване, загуба на реколта, щети върху инфраструктурата, повишени разходи за охлаждане и т.н... Какви са последствията за околната среда? Това са изостряне на условията за засушаване, повишен риск от горските пожари, загуба на популации, разпространение на вредители и болести заради по-високите температури", посочи д-р Спасова.

Д-р Спасова смята, че в България следва да се изготви план за действие за защита на населението от въздействието на горещото време.

Още по темата може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25

Общественото обсъждане на Общинския план за младежта предизвика дискусии във Видин

Във Видин се проведе обществено обсъждане на проект на Общински план за младежта за 2025 година. Документът определя целите и приоритетите на общинската политика за младежта, както и финансовите ресурси за неговата реализация, в съответствие с Националната стратегия за младежта (2021-2030 г.) и Националната програма за младежта (2021-2025)...

публикувано на 10.01.25 в 14:22

Динково, Тополовец и Дреновец против соларен парк в землищата си

Негодувание назрява сред жители на три села - Динково, Тополовец и Дреновец, в община Ружинци , заради проект на Общината за изграждане на фотоволтаични системи върху общински земи около тези населени места. Хората твърдят, че никой не ги е предупредил предварително какво се предвижда за изграждане в землищата им. Категорични са, че за такива..

публикувано на 10.01.25 в 10:10