Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От мечта до реалност: Петя и Мими с успешна пекарна във Вършец

| Интервю
3
Снимка: Радио ВИДИН



Днес ви срещаме с две сестри, близначки, които са родом от Вършец - Петя Иванова и Мирослава Янчева. Преди 15 години Петя заминава със съпруга си за Великобритания, където се занимават с най-различни неща. Едно от тях е и сладкарството.

Петя не е сладкар по професия, но повече от 24 години прави сладкиши и печива. След като дълго време обмисляли варианта да се приберат в България, Петя и нейният съпруг, най-после го правят и се прибират във Вършец.

Идеята да започнат малък семеен бизнес е била мечта и на двете близначки и така преди 3 години тяхната мечта става реалност, отварят пекарна и сладкарница в едно, наричат я "Пекарна Вършец".

Петя в Лондон
"Рано или късно всички се прибират във Вършец и въобще може би за всички се отнася, че рано или късно всеки се прибира по родния край.

Камъкът си тежи на мястото, познаваш всички хора и те те познават, разговаряш с всички, даже е много приятно. Никъде не се случва това, дори и в София и там не се случваше", разказва Петя.

Според нея малкият град си има неговите преимущества.

"Вършец е един прекрасен град, в който където и да излезеш, навсякъде е парк, чист е въздухът, децата ни играят на воля, това мисля, че не е малко. Нямаш притеснение за нищо, за това кога ще се прибереш, кога ще излезеш.

Ние идваме всеки ден в 4:30 сутринта на работа и никога не сме се притеснявали, че някой ще те нападне и че ще ти се случи нещо, винаги сме били в безопасност във Вършец.

В по-големите градове това спокойствие го няма, децата не могат да карат колело, ако не ги заведеш в парка, не могат да играят на воля, не могат да отидат до реката, нищо не могат да направят, а тук са на свобода. "

Петя споделя, че отдавна са имали идея как да развият собствен семеен бизнес в родния край.

"Дойде времето най-после да го направим. Мисля, че малкият град може да носи един бизнес, който да препитава едно семейство. Не е нещо голямо, но просто работим и получаваме някакъв доход, с който можем да живеем."

Нямаше как да не попитам Петя и Мими, каква е тайната за успешен бизнес в малкия град. 

"Аз си мисля, че е навсякъде тази тайна. Когато човек е позитивен, когато желае да получи нещо, когато е усмихнат, когато посреща и изпраща както трябва - хората се връщат и продължават да се връщат и това ги води пак и отново и самите туристи идват с години и казват колко са доволни точно от обслужването ни.

Малкият град и в нашия случай, Вършец, има нужда от такива места и се надявам, че ще има и други, защото конкуренцията ни стимулира да се развиваме, да градим повече", споделя Петя.

"През останалото време, когато не е летният сезон, който е по-активен, ние разчитаме основно на местните хора, които идват при нас, а те идват ежедневно и се връщат", допълва Мими. 

Знаете, че хората от малкия град често не вярват на такива ентусиасти като Петя и Мими, които идват отнякъде, често от чужбина, и имат идеята да се развиват в родното градче, какъвто е и случаят с Петя и Мими:

"Масови бяха коментарите, никой не вярваше и казваше, че сме луди, че започваме нещо тук и то точно нещо такова.

Не съжаляваме в никакъв случай, аз мисля, че даже нямаше и по-подходящ момент от този и се надявам да не се откажем и да се случи нещо, което да ни застраши като бизнес и като развитие." 

Луд или не, човек, ако следва целите си, винаги ги постига. А пътят към тях е най-сладък. Такава е и днешната "сладка" история на двете близначки от Вършец, които след толкова години, отново са заедно и се обединяват в едно.

А силата на връзката, която имат, както повечето, да не кажем всички близнаци, е повече от очевидна. А с общи усилия всичко се постига, стига да искаш.

Повече чуйте в прикачения файл
По публикацията работи: Соня Минкова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Къде попадат „Корабокрушенците от „Глен Кариг“

Когато добрият кораб „Глен Кариг“ потъвав началото на ХVIII век някъде в южните морета, сякаш извън всички познати морски карти, оцелелите мъже от екипажа му успяват само да се качат на две спасителни лодки с известно количество провизии, без никаква представа къде се намират и накъде да плават, за да стигнат до твърда земя. До която и да било..

публикувано на 18.04.25 в 17:05
Бела и Рошко

За Джаспър, Бисквитка, Рошко, Бела, Тео и компания

Днес ни гостува Силвия Иванова , която ще ни разкаже за своите 8 кучета -  Бъди, Сара,   мама  Бамби  и децата ѝ Джаспър, Бисквитка, Рошко, Бела и Тео . Джаспър и Бисквитка вече са осиновени, Тео остава при нея, а за Рошко и Бела се търсят осиновители - добри стопани, които да се грижат за тях и да ги даряват с любов.  "Здравейте,..

публикувано на 18.04.25 в 15:35

Професия свещеник

Замисляли ли сте се - какво е да си свещеник в днешно време? Призванието на свещенослужителите е да служат едновременно на Бога и на вярващите. А от това дали успяват да изпълнят тази своя мисия зависи и изграждането на църковната общност около храма, в който изпълняват тези свои функции. В съвременния свят, когато вярата и упованието в Бога е..

публикувано на 18.04.25 в 14:05

Разпети петък - ден за размисъл

Днес е Велики петък. Денят се нарича и Разпети петък. Този ден е спомен за страданията, несправедливата присъда, разпятието и кръстната смърт на Иисус Христос. Тези събития са в основата на особените църковни служби днес. Сутринта се изнася за поклонение светата Плащеница, която символизира положения в гроб Спасител. Привечер с нея около..

публикувано на 18.04.25 в 10:47

Разликите между православния и католическия Великден

Днес е Велики четвъртък от Страстната седмица.   В първите три дена от Страстната седмица вниманието е насочено към някои притчи на Иисус Христос с важни поучителни послания в тях, а във Велики четвъртък и петък си припомняме Неговите спасителни страдания. Тази година православният и католическият Великден съвпадат. За никого не е тайна, че има..

публикувано на 17.04.25 в 17:05

Общините Белоградчик и Макреш финансирали зарибяване на Рабишкото езеро

Светослав Димитров последните години организира кампании за зарибяване на Рабишкото езеро. Водоемът и в момента е заблатен , за риболов почти не става, защото има около 15 метра зелена трева. Винаги има смисъл от зарибяване, каза Светослав Димитров: "Целият този бряг, който преди беше като плаж сега е станало просто горичка...

публикувано на 17.04.25 в 16:06

Забраниха риболова до края на май

От 15 април влезе в сила забраната за улов на риба по река Дунав и вътрешните водоеми. Целта е създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно и пролетно-лятно размножаващите се риби на водни обекти, в които се разрешава любителския риболов. Периодът на забраната е от 15.04.2025 г. до 31.05.2025 г. включително...

публикувано на 17.04.25 в 16:02