Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Михаил Миков: Тежката политическа фрагментация е пречка за съставяне на редовно правителство

Михаил Миков
Снимка: Радио Видин

Тежката политическа фрагментация в страната е пречка за съставяне на редовно правителство, коментира председателят на 42-рото Народно събрание и бивш председател на БСП Михаил Миков. На последните избори той участва в политическото обединение "Левицата". 
   
"Всичките опити да се състави правителство при такава фрагментация на Народното събрание, при 38 независими народни представители, ще бъдат само, за да има някакво  правителство, което се нарича редовно. То няма да има сериозна политическа подкрепа. Няма да има зад себе си консолидирано политическо мнозинство, което да прокарва ясни, публични за гражданите политики. Нещо повече, то ще бъде изключително уязвимо от лобисти, от олигарси, от едри играчи. Смятам, че в момента се бави парламентарната процедура, връчването на мандатите, само и само да се стигне до заветния октомври, с надеждата, че тогава може би повече български граждани ще излязат да гласуват. "

По думите на Михаил Миков, сред причините за разслоението е насочването на политиката към бизнеса. 

"Сега има сериозен сблъсък на бизнес групи, лични, персонални нападки. Появяват се и изчезват политически формации без идеологическа основа."

Според него големият проблем не е от сега, а е възникнал преди 10, 12 години, когато верую на нашите политици е станало "няма ляво, няма дясно, властта на всяка цена". В резултат на това политиката е подменена от междуличностни атаки, битка за контрол върху европейските средства и бюджета, а интересите на гражданите остават встрани. 

"Те пък отвърнаха по своему. Не излизат да гласуват и категорично показват, че тези номера, които им се продават като политика, а всъщност са обикновен бизнес, не могат да ги трогнат да излязат да гласуват."

По повод разделението в ДПС, както и в БСП, Миков коментира, че никой не е защитен от такъв тип процеси, те се част от демокрацията, но политическата основа, на която се случват разприте остава неясна.

"Въпросът е за политическата основа, на която се случват тези разпри, доколкото тя не е много ясно артикулирана. Остава винаги впечатлението, че става въпрос за вътрешнопартийни битки за повече власт."

Според Миков, формалният спор за председателството ще продължи да обезкървява БСП.
 
"Решението, което беше взето - да не  се провежда конгрес веднага, незабавно, конгрес, който да оцени водената политика, конгрес, който да оцени отговорността за състоянието на Българската социалистическа партия днес, а да се проведе някъде може би есента, особено сега, когато се задават и предсрочни избори, ще води до нови и нови вътрешнопартийни разправии, които все повече ще отслабват Българската социалистическа  партия и ще я водят около 4-те процента, което не ѝ дава шанс да бъде първостепенна политическа сила."

Хората трудно възприемат и провъзгласилите се за нови политически формации, коментира Михаил Миков. По думите му, е изключително важно дали тези формации могат да артикулират някаква достоверна нова политика, която да е в интерес на големи групи граждани и така да се спечели тяхното доверие, а не чрез социалните мрежи. Посочи "Величие" като пример колко несигурна е такава подкрепа. 

Призова да се върне политическото в политиката: 

"Десните да признаят, че са десни и да отстояват десни политики, левите ясно да заявят, че отстояват лява политика, която би трябвало да е в интерес на повече български граждани, с оглед социално-икономическата ситуация в България."

Излъчването на правителство, избрано от парламента само по себе си нищо няма да реши, коментира Михаил Миков. 

"Големият въпрос е ще се промени ли политиката? Ще се промени ли политиката по отношение на участието във войната в Украйна? Ще се помени ли данъчната политика? Ще се промени ли вътрешната политика с оглед на тежката демографска ситуация в страната? Ще се промени ли вътрешната политика като друг подход на държавата към дебалансираното развитие, което особено засяга такъв регион като нашия, Северозападния, в частност и Видинския край? Ще се промени ли държавната политика като разбиране, че държавната собственост не е непременно нещо лошо, а частната трябва да получава постоянно бонуси, когато печалбите се облагат на ниско равнище, а ако няма печалби, държавата субсидира?" 

Разпадът в парламента се дължи на вътрешни борби за власт, коментираха граждани в анкета за Радио ВИДИН.

"Хората не вярват на никого, не искат да гласуват. Страшно съм разочарована. Каквото и да правят, ми се струва, че ще си ходим на гласувания, ако хората искат да гласуват." 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Тома Ушев: Предстои преустройство на политическия модел

Преговорите за редовен кабинет продължават на фона на начертани червени линии и намерения за санитарен кордон.  Ще намерят ли партиите формула за управлението?  Кои са възможните партньори и невъзможните компромиси?  Политическото бъдеще на страната дискутираме с политическия анализатор Тома Ушев , автор в дясната платформа "Консерваторъ". Радио..

публикувано на 14.11.24 в 10:00

Ще бъде ли спряно решението за повишение на минималната работна заплата?

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) внесоха жалба във Върховния административен съд с искане за отмяна на постановлението на Министерския съвет за повишение на минималната работна заплата на 1077 лева от 1 януари. В жалбата работодателите настояват за отмяна на постановлението, с което бе прието повишаването, като..

публикувано на 13.11.24 в 10:45
Яница Петкова

Яница Петкова: Отново надделяват партийните, а не обществените, интереси

Депутатите от новоизбрания 51-ви парламент положиха клетва. По-трудната задача обаче е да сформират управляващо мнозинство. Ще се намери ли консенсус в парламента или резултатите от изборите вече предопределиха краткия му живот? Непреодолими ли са разделителните линии и докога политиците ще ни предлагат още от същото? Какви са изводите от първия..

публикувано на 12.11.24 в 13:59

Подходящо ли е по-късно начало на учебния ден за по-малките ученици?

Учениците от първи до четвърти клас да започват по-късно училище, предлагат родители. Със започването на учебните часове в 9:00 часа, а не в 7:30 или 8:00 ч.,  учениците ще могат да са по-ефективни в усвояването на знанията и да се представят по най-добрия начин, посочват от Асоциация "Родители". Като пречка за по-късното започване на учебния..

публикувано на 11.11.24 в 11:00
Първан Симеонов

Първан Симеонов: България е изправена пред своеобразен граждански конфликт

Политическото напрежение в навечерието на свикването на 51-вото Народно събрание продължава да расте.  Постоянните нови условия отдалечават партиите от преговори за кабинет.  Ще излъчи ли генерална промяна на политическата сцена предсрочният вот или политическата криза ще продължи да се задълбочава?  Компромис или избори през пролетта?..

публикувано на 07.11.24 в 10:00

Ще бъде ли върнат 20% ДДС за хлебари и ресторантьори?

Проектобюджетът на страната за 2025 година ще е с 3% дефицит. Това заяви служебният министър на финансите Людмила Петкова след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено преди дни. По думите ѝ внасянето на проектобюджета ще бъде забавено и той ще бъде предложен на следващия 51-ви парламент. Става ясно, че в проекта..

публикувано на 06.11.24 в 10:45

Северозападът за 10 години - от "Червена крепост" до "Бастион на ДПС"

За редовно купуване на гласове, контролиран вот и изборни манипулации в България се твърди не от вчера. След последните предсрочни парламентарни избори обаче проблемът изглежда се задълбочи. Редица политически формации поискаха касиране на изборите, президентът Румен Радев също критикува начина, по който бяха проведени. Северозападът често е сочен от..

публикувано на 05.11.24 в 12:47