Село Кунино се намира между Мездра и Червен бряг и въпреки че не му личи отдалече, крие много скални венци, кули, арки и тъмни входове на пещери.
На метри от последните къщи стърчат високи кули, които дават началото на Кунинския каньон. Отвесните скали достигат над 60 м. Същата река, която някога е образувала скалните мостове, пещерите и кулите, сега е дълбока една педя.
Малко по-нагоре в каньона има 50-метров пресъхнал водопад, от който тече вода само при пороен дъжд или силно снеготопене. Под него е спокойният вир, в който се оглеждат скалите. На места каньонът е широк повече от 50 м, но в някои участъци скалите се доближават една до друга на разстояние не повече от 5 м. От едната страна на Кунинския каньон се е намирала крепостта "Кунай” в местността Градището, а за нея се съобщава в източници от средата на VI в. Със сигурност се знае, че тя е съществувала до падането на България под османско робство. И днес си личат основите на крепостните стени, но иманярите редовно работят в района и скоро и основите може да бъдат заличени.
Местните хора често разказват легендата за Куна Кралица – дъщерята на местен феодал, която защитавала крепостта при османското нашествие и накрая се хвърлила от скалите. В селото дори може да видите неин паметник, изработен от местен камък.
В Кунино има няколко защитени природни обекта – като се започне от пещерите Гълъбарника и Самуилица, в които са открити следи от пещерни селища и се предполага, че са обитавани от неандерталци, и се стигне до скалния масив с ръждивочервен цвят Червеница. Той се намира на входа на Карлуковския пролом, над жп гарата.
В този район може да се видят още: скални арки, мостове, кули, пещери, ерозионни котли, отдавна пресъхнали водопади, както и множество пещери – само в района на Кунино те са около 150. Пропастни и хоризонтални, с огромни входове или почти незабележими дупки, покрити с треви.
Долу – в каньона, е влажно и сенчесто, реката обикновено не пресъхва и в най-голямата жега, пътеката се губи сред тревите. Горе – на платото, започват огромни карни полета, където няма вода и където дори дърветата са рядкост.
„Шлеп в пустинята“ на Людмил Тодоров е толкова кратък, че ти се струва неоправдано претенциозно да бъде наречен роман. Само 152 страници, но пък 152 страници сурова реалност, в която никой от нас не си признава, че живее ежедневно! Когато обаче започнеш да го четеш, неусетно започва да ти се струва прекалено тривиално, почти грубо да го наречеш..
Традиционно в първия ден на октомври от десетилетия читалище „Цвят” открива новата си учебна и творческа година. На този ден входът ще е отворен за всички, които желаят да станат съпричастни към работата и постиженията на възпитаниците на школи и състави и на техните преподаватели, съобщават от културното средище. Информационният ден на отворените..
Седмото издание на фестивала "Здравей, Здраве" ще се проведе във Видин . Той ще се състои тази събота, 28 септември, в Културен център "Жул Паскин". "Пристъпваме към утрешното събитие, заредени с позитивизъм, с желание да помогнем на повече хора да усетят и да разберат себе си на първо място, а оттам ще започне и нов живот за тях", каза за Радио..
В "Професия хоби" днес ви срещаме Георги Кузманов от Видин . Той работи като библиотекар, но хобито му е доста нетрадиционно. Георги се разтоварва като пише текстове за рап песни, а също така и рапира. В рап средите се представя с артистичния псевдоним "Субекта". С помощта на негов близък приятел, който прави музиката, имат издадени..
Гостуваме в село Владимирово - място с дълбоки исторически корени и силен дух. Владимирово е едно кътче, което пази духа на традициите, но също така гледа към бъдещето. Намира в община Бойчиновци . Селото е голямо и има много млади хора. Цветелин Михайлов е кмет на Владимирово само от няколко месеца, но има амбицията да облагороди и развие..
Предстои представянето на втората книга на Виктория Топалска . Изданието включва разкази, вдъхновени от живота и носи името "По(д)правки" . Виктория Топалска разказа подробности: "Книга, доста по-различна от първата... Първата ми книга е стихосбирка... Тотално съм се насочила на друго място, сега в момента, защото съм..
В края на старата стопанска година и началото на новата, в "Земята, която ни храни" се срещаме с Десислава Петрова . Тя е от Видин, ври и кипи в зърнопроизводството повече от 15 години, но с подобна суша се сблъсква за първи път: "Не може да се каже, че отиващата си стопанска година е благоприятна за нас. Добивите са изключително ниски.....
Ясно
Разкъсана облачност