Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Милена Вълкова: Италианско вдъхновение в сладкарница във Видин

| Интервю
3
Снимка: Зорница Василева



Понякога ви представям чужденци, които са избрали да живеят по нашите ширини, но освен тях са ми интересни и българите, които са се завърнали от чужбина в родния Северозапад. Наскоро попаднах на една публикация във Фейсбук на Милена Вълкова, която пишеше така: "Ciao amici, казвам се Милена и преди месец сбъднах своята най-голяма мечта - да имам сладкарница! След дълги години, прекарани в Италия, скоро се завърнах в родния си град Видин и се престраших да отворя "Захарният свят" (Mom's Sugarworld)! Със себе си донесох много опит и магията на италианските сладкиши, които се надявам да ви харесат." 
Оказа се, че много от вас вече познават Милена, но ми беше интересно да разбера дали е доволна от избора си да се завърне в родния Видин и върви ли бизнесът ѝ. 



Затова отидох в нейното сладко местенце - с влизането чух звънеца, който зазвъня от отварянето на вратата, а от кухнята се чуваха миксери и се усещаше във въздуха как там тече упорита работа - неуморно се трудеха ръцете на Милена и на нейната помощничка Ирена. Загледах се по витрината и се усмихнах, защото видях познатите сладки италиански изделия - семпли, но ужасно вкусни. Набелязах си за после по нещо и се размечтах. Милена излезе от кухнята, посрещна ме с усмивка, дори беше леко притеснена, повдигна очилата си и ме попита какво искам за пиене - точно като една гостоприемна домакиня, която ме посреща у дома си. След това се настанихме на една от масичките, близо до витрината и се разприказвахме.
Разказа ми, че е заминала за Рим, Италия още преди 22 години със цялото си семейство, майка ѝ също. Има дъщеря от първия си брак. През годините е била и в околията на Рим, но повечето време прекарват в италианската столица. Работила е какво ли не, но първият ѝ допир до сладкарството става преди 20 години, когато работи в сладкарницата на семейството, за което работи нейната майка. Взимат я да помага първоначално. Но тогава Милена разбира, че сладкарството всъщност много ѝ харесва. Семейството също вижда, че ѝ се получава и решават да я наемат за постоянно. Крала е занаят в началото, но след това решава да се захване с него сериозно и се записва на професионален курс. Даже се записва и на курс и по карвинг - (на английски: carving, букв. "резбарство, резба") е древно изкуство за придаване на разнообразен и привлекателен вид на храната. Произлиза от Азия. Много я влекат тези неща - украсите и декорациите. Не се спира до тук с усъвършенстването си и продължава да се записва на нови и нови курсове, съобразени с модерните тенденции в сладкарството - в различните му нюанси и придобиване на различни техники. Това са: курс за модерни торти с огледална глазура, за модерни тарти и също така декорация със захар, това са декорации на цветя и панделки. Също така посещава и друг курс - за "Кейк дизайн" или това са тортите с декорация с фондан. Попитах Милена, с какво трябва да е зареден човек, за да прави тези неща:



"Това са неща, които ми харесват да ги правя. Това са неща, които трябва да се правят с търпение и любов, най-вече търпение. Прецизност и качествени материали. Италианците много държат на храната и хубавото е, че в сладкарството рецептите им са балансирани, не е прекалено сладко и е приятно за хапване, да не ти става тежко, държат много на това нещо. По-малко държат на декорацията, въпреки че сега вече с новите тенденции започнаха и те. При тях се казва: "Първо се храниш с очите, след това го опитваш." 



Милена споделя, че винаги е искала да се върне в България. 

"Изчаках дъщерята да порасне, да си тръгне по нейния път и реших, че е време да се прибера и да направя нещо тук, да рискувам и се оказва все пак, че хората имат интерес към по-нови и по-различни неща. Честно казано, не очаквах, че ще има такъв интерес, но се радвам, че все пак се търси нещо по-качествено и по-различно, защото във Видин малко са монотонни нещата. Виждам, че във Видин хората искат нещо качествено и не гледат цената, търсят да е вкусно, да не е тежко, защото явно са се наситили на едно и също нещо."
 
Милена е тук, във Видин, заедно с нейния съпруг, който е румънец. Срещат се преди 10 години в Италия, където пламва любовта помежду им. Когато бил назрял момента тя да пожелае да напусне Италия, не били изправени пред кой знае каква дилема къде да отидат, в България или в Румъния. Защото мъжът ѝ  не искал да се прибира в родината си, по-скоро искал да я последва тук. Единственото, което го притеснявало бил проблемът с езика, с който ще се сблъска в България, но реално в днешни дни това се оказало излишно притеснение. Отделно той много помага на Милена за всичко и я подкрепя в нейното начинание.

Милена със съпругът ѝ и нейната помощничка.

"Моят съпруг много ме подкрепи и ми каза "ще рискуваме, трябва да го направиш, защото на теб ти харесва да го правиш и ще видиш, че ще имаш успех!" и аз реших да рискувам, честно казано. Защото ако не рискуваш няма да разбереш никога дали ще стане или няма да стане... И реших, че е крайно време да се пробваме да си направим нещо ново, да държа на качествени материали и качеството да не го развалям и мисля, че ще има хора, които ще го оценят."

Милена казва, че Италия понякога ѝ липсва.

"Липсват ми красотите ѝ. Може би храната, кафето, което по принцип мисля, че е най-доброто за навсякъде. Хората - не особено. А и там живота е толкова енергичен, забързан - сутрин отиваш на работа, вечер се прибираш, нямаш време за почти нищо. Тук е по-спокойно все пак и съм си вкъщи."

След като разговорът с Милена приключи си избрах от витрината познатото в цял свят каноло сичиляно. Версията на Милена е страхотна, защото тя слага шоколадови елементи. 
Много ми хареса как завърши разговорът ми с нея. Тя каза, че ако човек обича нещо и най-вече го иска, каквото и да е то - то няма как той да не успее. 

Чуйте повече в прикачения звуков файл


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан.  В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..

публикувано на 14.02.25 в 16:40

Ново село отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика  жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба.  По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..

публикувано на 14.02.25 в 15:49

Улични котки за късмет

Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..

публикувано на 14.02.25 в 15:30

Програма на Български фонд за жените подкрепя граждански организации за противодействие на насилието

Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..

публикувано на 14.02.25 в 15:18