Политологът Румян Русинов: Народът и политиците стоят с гръб един към друг

В края на предизборната кампания търсим отговор на въпросите ясни ли бяха посланията на политиците и достигнаха ли до хората. Наблюдавахме една вяла кампания, коментира политологът Румян Русинов. 

"Това, което правеше впечатление от това, което се виждаше като кампания е, че политиците говореха повече на хората, отколкото с хората. Виждахме едни ентусиазирани ръкопляскания, някои от партиите пълнеха зали главно с актив на партията, което създаваше и заблудата, че това са срещи с хората, но аз примерно никъде не видях микрофони по пътеките в тия зали за някаква обратна връзка - политиците да чуят хората какво искат и какво търсят, защото всъщност, ако се върнем към първопричините за изборите, изборите са точно времето, в което от долу нагоре може да се чуе някакъв трафик на разговор, т.е. да се чуе какво хората наистина искат, какво наистина ги вълнува."

Според Румян Русинов,  не се повдигат теми които са важни. По думите му, Шенген и еврото не са вълнуващ  разказ за хората. Посочи цената на труда като примерите за това, от което те наистина се интересуват, което предопределя и тревожно ниската избирателна активност.

"Активността, избирателната стана тревожно ниска, опасно ниска, под 40 %. Когато имате такава ниска активност, това означава няколко неща. Това означава първо ниска легитимност на бъдещата власт. Това означава , че няма да е демокрация, защото демокрация не може без демоса, без народа, без хората. Ако хората не гласуват, тя е за хората."

Ниската избирателна активност не е безобидна, но това се пренебрегва, коментира политологът.

"Това е проблем, включително и за политическия елит. Освен ниска легитимност, това означава, че народът и политиците стоят с гръб един към друг.  Те са отчуждили едни от друг. Дори по време на изборите политиците не отиват при народа да говорят с него, да го питат какво иска, а  пък народът от своя страна също е загърбил политиците и не отива да гласува."

Ниската избирателна активност води до ниска легитимност на така наречените победители, а тя вече има и практическо измерение в липсата на стабилно управление, коментира Румян Русинов. 

"Когато имаме ниска избирателна активност, партията, която ще управлява, първата политическа сила, колко гласа има? Около 600 000 гласа. До сега, до преди няколко години винаги управляващата партия получаваше солидна подкрепа от милион, два милиона даже понякога, което означава, че наистина преобладаващата част от народа дава доверието си на тази партия да управлява страната и по някакъв начин има стабилна подкрепа, на която да разчита. Сега какво виждаме? Виждаме това масово разочарование, което води до ниска избирателна активност, ниски резултати и съответно какво се оказва  на практика? Оказва се, че тази партия, която е първа и има около 600 000 гласа, няма възможност да управлява. На нея ѝ се налага да сключва коалиции, включително и безпринципни, с други партии, срещу които е прокламирала през цялото време на предизборната кампания, срещу които се е борела, т.е. тя още от самото начало лъже избирателите. По време на избирателната кампания казва да, нашите основни противници са тези, но след кампанията казва, да , ние ще се коалираме с тях...Хората трябва да отидат и да гласуват, защото на този парламент, който ще бъде избран, му трябва много по-висока степен на легитимност - над 50%, за да може да се състави стабилно управление  ида има стабилно правителство."