Ботев (Враца) отново се спаси на баража

Спасяването на Ботев /Враца/ и оставането в елита е достойно за описване. Не само защото това е поредният път, в който тимът от града под Околчица оцелява – ако трябва да сме точни – трети. През 2021 г. с 1:0 над Септември след дузпа-фантом, през 2022 г. с 3:2 над Етър и през 2024 г. с 5:3 след изпълнения на дузпи срещу Марек /в редовното време 1:1/.

Статистиката е безмилостна – през последните 4 години врачани са оцелявали в три от тях. А това показва, че Ботев се бори до последно за елитния си статут. Но и че отборът от Враца е някъде там в класирането на футболната ни система – хем е сред последните в елита, хем не е за първите във Втора лига. И тази истина е ясна за повечето привърженици във Враца. Затова те се радваха в четвъртък вечерта, сякаш отборът им е спечелил Шампионската лига.

Да, за Враца оставането в най-горния етаж на футболната ни пирамида, си е успех. И затова си има причини. Бюджетът на клуба е по-малък от този на някои отбори от Втора лига. Това кара ръководството да мечтае за качествени попълнения, но да търси футболисти без финансови претенции при преминаването. Сиреч: във Враца не купуват нищо за пари, а чакат то само да им дойде без финансов иск. А така класни попълнения не може да има на стадион „Христо Ботев".

По заплати врачани също не са от най-предните отбори. Но това, което се плаща на футболистите, се дава редовно. Така например играч, на когото са му обещани 3 000 лева например, си ги взима редовно. А не като в някои отбори, в които получава авансово 5 бона, но след това чака два месеца за още и си тръгва.

Футболистите на Христо Янев сътвориха и едно чудо, тъй като успяха да наваксат изоставането в редовния сезон, като се преборят да не изпадат директно. Сега ще се намерят много разбирачи, които да кажат, че е станало нечестно, но историята помни фактите. А фактите са такива: В последните 5 плейофа врачани записаха 2 равенства и спечелиха 3 мача, с което изместиха сигурния в оставането си Пирин. Малко не достигна на Ботев да прати и Хебър на бараж, но и това вече е минало.

Урокът, който трябва да са научили шефовете на врачани е простичък – няма нужда да събират играчи по бежанските лагери, а да обърнат внимание на българи. Дори и да не са от местната школа, която учудващо защо за поредна година не може да извади поне един добър играч... Публиката ще се върне на стадиона, когато зеления екип се носи не от анонимници със сложни имена, а от българчета.