Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Равноапостолните жени – мироносици

Третата неделя след Пасха - на светите мироносици, която отбелязваме днес, Църквата възпоменава великата вяра на жените, наречени Мироносици, тяхното безстрашие и възнаграждаването им първи да чуят вестта за Възкресението на Иисус Христос.

"В Христа Иисуса жените са равни на мъжете. През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.

Ето, празнуваме паметта на светите мироносици – жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.

След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени "заради страха от иудеите". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал жив и всемогъщ.

Но какво значи "изпратени"? На гръцки език то означава "апостоли". Какво излиза, че жените, ученици на Господа Иисуса Христа, са били удостоени с високото звание да станат апостоли на апостолите! Понеже мъжете апостоли били уплашени и стояли заключени в град Йерусалим, жените станали апостоли на апостолите, изпратени да събудят в тях вярата им. Учениците, най-напред отчаяни, били ободрени от проповедта на жените - мироносици. След това срещнали възкръсналия Христос и получили вдъхновение да станат апостоли – такива, каквито ги познава историята - вдъхновени, умъдрени, неустрашими, всички завършили живота си с мъченическа смърт.

Вижте колко е прав св. ап. Павел, който казва: "Няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса" (Гал. 3:28). Когато жената се вдъхнови, за да поеме известната мисия, тя става така силна, както и мъжът, и дори понякога по-силна от него. И ето, паметта им е останала да се празнува в Христовата църква, паметта на мироносиците, които носили миро, за да помажат тялото на мъртвия Иисус, а били удостоени да видят живия Христос и да станат апостоли на апостолите.

Всяко време има нужда от апостоли и най-вече нашето време. Празнувайки паметта на светите мироносици, ние си пожелаваме да ги има и днес сред нашата общественост. Равноапостоли, които могат да бъдат по-умни и по-безстрашни от страхливите мъже и могат да преподават на своите деца и внуци катехизиса на християнството. Децата все още не могат да чуят неговите спасителни истини. Необходими са ревностни възпитатели в Христа. Тук ще се прояви мироносничеството на съвременната жена. Колко е грозна картината на живота без Христа и колко е благородна с Христа! Ако в практиката на живота се постига това, което поръчва Христос – да обичаме ближните си както себе си, може ли да се говори за война, възможна ли е тогава войната? Когато хората в света се обичат един другиго, войната е невъзможна, а хората ще се надпреварват кой кому по-голямо добро да направи и обратното. Когато се обяви съвестта за буржоазен предразсъдък и че не трябва човек да се вслушва в Божия глас, да изучава и следва повелите на Христовото Евангелие, тогава човек за човека е вълк. Какво може да се очаква – това което виждаме: синът и дъщерята не искат да знаят за своите родители; няма уважение, което е дълг на децата към родителите, няма чувството за дълг. Да не говорим за чуждите. Ако родителите стават чужди за своите деца, какво ще бъде тяхното отношение към по-далечните и чуждите? Тогава и да говорим за обич и мир, то ще бъде както св. ап. Павел казва: "мед що звънти" (1 Кор. 13:1) - метал, който звънти, но не топли. Студени слова – да говориш за мир, когато не си подготвил почвата, която ще роди без особен твой труд богатата жетва на любовта и мира.

Нека си пожелаем да имаме мироносици и в нашата съвременна общественост, които да действат благотворно върху младите поколения и така да изпълнят голям патриотичен и християнски дълг. Амин!"

Автор: Левкийски епископ Партений

В рубриката "Съвременна Библия" няма "модерен" живот, както няма и "модерна" смърт. Поредни млади хора се самопогубиха, следвайки "учението на учителите си". Кристиян и Теодора са вярвали, че вече знаят какво е животът и как да го живеят с пълна газ. Така и си отидоха от този свят - с пълна газ, в разделителната мантинела, пречупили две дървета на централен пловдивски булевард. Кой учи децата ни да живеят подобен "модерен" живот? Този, който го прави, явно мрази целия човешки род.

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Какво е състоянието на детските площадки във Видин в началото на пролетта

Днес на фокус ще поставим детските площадки във Видин и тяхното състояние. А причината е по-топлото време, когато са по-често посещавани. Община Видин, като всяка друга местна власт в България, носи отговорност за поддръжката на детските площадки. Тяхното добро състояние зависи от това колко често се полага грижа за тях, колко бързо реагират на..

публикувано на 28.04.25 в 17:10

Видинчани сигнализират за лошото състояние на улица в ж.к. "Крум Бъчваров"

Жители на Видин  сигнализират за лошото състояние на улица пред жилищния блок, който обитават в ж.к. "Крум Бъчваров" . Успоредна е на ул. "Райко Жензифов" и   се намира точно пред входа на потърпевшите. Неизбежно е преминаването оттам с автомобил, особено неприятно е за майки с детски колички.  Хората казват, че вече дори..

публикувано на 28.04.25 в 15:00

Васил Вачев – актьорът с "най-говорещите" очи в българското кино

Актьорът  Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел , но целият му професионален път преминава във врачанския театър , където изиграва над 70 роли .  Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал.  За кариерата на Васил Вачев , както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова..

публикувано на 28.04.25 в 14:00

Когато общността твори - автобусната спирка в Каленик е с нов облик

Както съобщихме преди дни, видинското село Каленик ще се сдобие с ново артистично лице  по време на празниците. Това вече е факт благодарение на вдъхновяваща инициатива на местното читалище и една млада и талантлива художничка - Яна Иванова, която преобрази знакови обществени пространства в населеното място.  Проектът, носещ името "Заедно в..

публикувано на 28.04.25 в 12:04

В "Музикална зона": Шърли Беси – „диамантената“ дама

 Днешният музикален час ще е посветен на една от най-големите легенди на музикалната сцена – Шърли Беси - изключителна певица, чиято кариера продължава повече от 70 години!  Родена в Уелс, Шърли Беси завладя света с уникалния си, мощен глас и с характерния си стил. От първите ѝстъпкинасценатапрез 50-тегодинидонезабравимитепесниза филмите за..

публикувано на 28.04.25 в 09:00

"Неделник" от 27 април 2025 година

"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на..

публикувано на 27.04.25 в 16:34

Силата на Възкресение Христово дава сила на вярата

Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..

публикувано на 27.04.25 в 08:00