Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имат ли интерес ресторантьорите към чужди служители?

Снимка: Радио Видин

Заради липсата на кадри летният сезон е пред провал за ресторантьорския бранш, заявиха преди дни от сектора. Причината е приета промяна в Закона за чужденците, която по никакъв начин не помага на бизнеса за това лято. Преди началото на туристическия сезон има предприемачи, които обявиха, че ще фалират, защото нямат работници. Хотелите отварят, а няма кой да работи. В същото време много собственици на заведения предпочитат чужди работници от други страни като Киргистан, които получават много по-ниски възнаграждения от българските си колеги. Някои хотелиери и ресторантьори дори обявиха, че са готови да протестират защото се бавят разрешенията за наемане на сезонни работници. Защо отново има недоволство в сектора и изпитват ли недостиг на кадри ресторантьорите? 

Законът у нас дава възможност сезонни работници да дойдат в страната, но началото на тяхната трудова дейност тук се бави. Пристигането им се бави с 3, 7, понякога и с 12 месеца. Работодателят е длъжен да подсигури билет за отиване и връщане на един сезонен работник, да му подсигури жилище и да го изхрани. Това е повече, отколкото за един български работник, но този български работник го няма, обясниха от организацията Обединени Бизнес Клубове и допълниха, че работодателят е длъжен да плаща заплата на работника на пазарна цена и няма право да плаща по-малка заплата на чуждестранен работник. Така ли е всъщност? Разговаряхме с Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията.

"Проблемите с персонала са изключително сериозни пред бранша. През Министерството на туризма и браншовите организации успяхме да облекчим една част, но това е само една част от тези чужди работници, които са тук с временни визи. Успяхме да уредим те да могат да си удължават срока на пребиваване без да напускат страната. Това, обаче касае тези, които са тук. Проблeмът е за тези, които на мегота да дойдат. Те не могат да дойдат, защото в нашите консулства в чужбинаа няма кой да работи, има прекалено малко хора ... Следващият мит, който царува е, че ние искаме да работим с чужденци, защото те са по-евтини. Това е абсолютна лъжа. Чужденците излизат по-скъпо отколкото българския работник. Месеци наред се занимаваш с документация на фирмата, за да може той да си оправи документите в страната, в която е, поемаш всички разходи за това нещо, за да може той да дойде тук. След това поемаш целия престой тук, разбира се апартамент, спане, всичко, поемаш му цялата храна. И заплащането, което те искат е еквивалентно на българските работници."

Успя ли вече ресторантьорският бранш да се отърси от влиянието на пандемията от COVID-19 и изпитват ли още несигурност работещите в сектора? 

"Сигурността идва от много нещо. В тези години на пандемия много сметки се затлачиха - много кредити не бяха обслужени, много фирмена задлъжнялост се натрупа. Хората отстрани не могат да си представят какви са проблемите в бранша. В този период 11 месеца ние бяхме затворени. Представете си бизнес, който е затворен, а трябва да съществува. това трупа сметки, трупа банкови кредити, трупа лихви, трупа задължения към доставчици, защото в нашия бизнес върви отложено плащане - 3,5,6 месеца назад." - допълни още Ричард Алибегов, съпредседател Българската Асоциация на заведенията.

Потърсихме представители на бранша от Северозападна България. Разговаряхме с Иван Ранчич, родом от сръбския град Ниш, който днес има ресторант в Белоградчик:

"За мен назначаването на чужди работници не е проблем - това е бъдещето. Ситуацията за бизнеса е опасна и ти намираш начин как да съществуваш. Младите са мързеливи, не са свикнали на труд. Тук не става въпрос за пари, а за работа - и 5000 лева да му дадеш заплата, той няма да върши работа, както трябва. Ние в ресторанта имаме 7 човека от Киргистан. След 1 месец ще дойдат още 3-ма, 4-ма. Излиза ни по-скъпо, но това е по-евтино, отколкото да затвориш бизнеса." - уточни Иван Ранчич.

Каква е ситуацията и готово ли е Северното ни Черноморие за новия туристически сезон - това попитахме Павлин Косев, председател на Варненската ресторантьорска и хотелиерска асоциация:

"Проблемите с кадрите не са само в бранш туризъм, те са във всички браншове и всички го виждаме. Всеки, който работи в който и да е бранш вижда, че има проблеми с кадри като цяло. Това е проблем и в целия свят. Аз пътувам доста -  и по летища и във всякакви други браншове има недостиг на кадри и недостиг на работна ръка. На всички нива, дори и на мениджърски позиции има недостиг на качествени мениджъри, които да управляват бизнеси. По време на пандемията имаше едно леко разклащане в сектора, което бе логично. Нашият бранш претърпя големи жертви, но пък да ви кажа след пандемията от други големи европейски държави, в които много българи отидоха да работят там, се получи една вълна от български кадри, които започнаха да се връщат у нас, защото други държави като Германия, Австрия също имат сериозни икономически проблеми. Изключително голяма е ролята на мениджмънта във всяка една фирма. Той е сигурна предпоставка за правилния подбор на кадри, като по този начин фирмата ще може тя да реализира успешна дейност, независимо от от това дали персоналът и се състои от български или чужди служители." - това обясни Павлин Косев, председател на Варненската ресторантьорска и хотелиерска асоциация:

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Расте броят на българите с доходи под линията на бедност

Всеки пети българин живее под линията на бедност, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). Делът на бедните у нас се е покачил и е 21,7% за 2024 г. спрямо 20,6% през 2023 г. 18,7% от хората у нас споделят, че нямат достатъчно финансова възможност да слагат месо или риба през два дни на трапезата си. Същият дял се затруднява..

публикувано на 30.04.25 в 10:45

Какви са приоритетите на Видин, Враца и Монтана тази година?

С рекордни проектобюджети се похвалиха местните власти на трите областни града в Северозапада . За какво приоритетно ще харчат през тази година общинските ръководства във Видин, Враца и Монтана?  Проектобюджетът на община Община Видин бе подложен на обществено обсъждане. Мотото на финансовата рамка тази година е "Инвестираме в бъдещето -..

публикувано на 29.04.25 в 11:25

Изкуственият интелект и предизвикателствата пред нас

Изкуственият интелект навлиза в живата ни, но какви са предизвикателствата, до които води- това тепърва предстои да разберем.  Българите го посрещат с повече тревога, отколкото с надежда, сочи проучване на социологическа агенция "Мяра" .  18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм, около 42% обаче виждат повече поводи за притеснение,..

публикувано на 28.04.25 в 12:23
Михаил Кръстев

Михаил Кръстев: Еврото не е панацея за проблемите с финансите

Държавните финанси на България са завършили 2024 г. с дефицит от точно 3% от БВП, вмествайки се в правилото за устойчиви публични финанси на Европейския съюз.  Това показват предварителни данни на НСИ и Евростат за бюджетния баланс, измерен по европейската методология.  Така страната се доближава крачка по-близо до еврозоната, като шансовете..

публикувано на 24.04.25 в 10:00

Защитени ли са правата на жените у нас?

Програмата бе представена преди дни, а бюджетът и е над 4,3 млн. лв. Тя дава шанс на организациите да получат между 39 116 лв. (20 000 евро) и 117 349 лв. (60 000 евро) за период до 34 месеца. Тя е част от проект, чрез който Български фонд за жените ще инвестира над 8,3 млн. лв. под формата на директно финансиране в рамките на три програми и..

публикувано на 23.04.25 в 10:45

Стигат ли ни доходите?

Успява ли ръстът на доходите да компенсира инфлацията? Най-коректният измерител дали постепенно забогатяваме, според експертите, е покупателната способност. Това е накарало специалисти от асоциация "Активни потребители" да направят проучване, в което да сравнят цени и доходи в България през последните 20 години. Те са прегледали данните за периода..

публикувано на 22.04.25 в 11:39

Отец Рафаил: "Възкресение Христово е централното събитие в човешката история"

Възкресение Христово е, може да се каже, централното събитие в човешката история, защото от времето на античността са казвали едва ли не, че самото християнство е остаряло като религия и скоро ще изчезне. Ние виждаме, че минават различни цивилизации, развитието на различни езици, философии, теории, обаче остава само едно нещо неизменно и това..

публикувано на 21.04.25 в 11:22