Да се завърнем в бащиния дом

"Една от подготовителните за Великия пост недели Светата Църква именува Неделя на блудния син. В този ден, по време на Божествената литургия, на нашето благочестиво внимание бе предложена притчата за блудния син /Лк. 15:11-32/. Слушайки тази притча, ние винаги се натъжаваме от печалта на бащата, загубил сина си и от печалта на сина, оказал се в трудно положение след като прахосал част от бащиното имане, отишъл в далечна страна и живеейки там блудно, разпилял своето богатство. Но заедно с това, слушайки притчата ние и се радваме с радостта на бащата, който дочакал завръщането на блудния син и с радостта на блудния син, намерил в себе си сили с покаяние да се върне при баща си.

Може само да си представим този старец как той с радостно чувство, със сълзи на очи, видял отдалече фигурата на своя заблудил се син и узнал своята родна плът, оставя всичко и тича да посрещне сина си. И каква трогателна среща: бащата прегръща сина си, склонява старческата си глава на неговото рамо и ни дума не дава на сина да каже в свое оправдание – за него то вече не е нужно. Той се радва на завръщането на по-младия син и иска да сподели радостта си със своя първенец. Но по-големият син, за съжаление, не разделя ликуването на бащата - гняв, възмущение, обида го изпълват. Как! Нали той никъде не излизал от бащиния дом, с пот на лицето се е трудил и баща му никога не устройвал в негова чест такъв пир! Няма в него радост от завръщането на родния брат. Отвън - мнима праведност, а вътре - грях, не по-малък, отколкото в брата - блудник, самоосъждане на бащата и брата, егоистична жалост към себе си и отсъствие на всякакви родствени чувства. Той упреква бащата: "Аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих. И мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си" /ст. 29/.

А бащата, опитвайки се да го вразуми, казва: "Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, оживя, изгубен беше и се намери" /ст. 32/. Ние не знаем, върнал ли се в бащиния дом по-старият син или така и останал, обърнал гръб на баща си, нежелаещ да приеме своя по-малък брат и да раздели радостта на баща си. За съжаление, ние не знаем това, Господ премълчава за това. Можем само да предположим, че навярно и по-старият брат се осъзнал и все пак се разкаял за своето поведение, приел по-малкия брат и разбрал баща си. Иначе не би имало радост на този пир, който устроил бащата. А нали радостта била голяма!

Нека сърцеведецът Господ, знаещ не само нашите дела, но и помисли, да не ни лишава от благодатния дар на синовството и от съзнанието за това, че ние всички сме деца на Небесния Отец. Защото това съзнание винаги ще помага на недостойния да стане достоен, на неправедния - праведен, на заблудилия се да се върне на правия път, на пропадналия да се намери, на погиналия да възкръсне за живот. Амин."

Протоиерей Валерий Захаров

В рубриката "Съвременна Библия" – на 3 март е добро време да отворим дума за свободата! Освободени сме от османско робство, но това прави ли ни свободни хора? Христос е роден и разпънат под властта на Рим. Означава ли това, че е живял и умрял в робство? Божият Син не е дошъл да ни освобождава от султани или императори. Той ни освобождава от смъртта – същата, под чийто ярем изживяха живота всички османски султани и римски императори. Който не е свободен от нея е обречен да и бъде вечен роб. Христос дойде при нас - робите, за да ни направи свободни!

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.