Вяра от Видин: За сладкарството, любовта и нишката, която ги свързва

публикувано на 09.02.24 в 12:48

Колеж: Радио ВИДИН

Снимка: личен архив

Репортаж на Виктория Топалска

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В рубриката "Професия-хоби" ви срещаме с Вяра от Видин, за която сладкарството е най-пъстрата страница от книгата на живота ѝ. И буквално, и преносно.

Тя е просто Вяра. Вяра, която вярва в красотата, в доброто и това, че ако ги раздаваш на воля, те също ще се връщат при теб. Това го знае от дете, но едва преди години започва да го прилага и на практика.

"Аз още от дете правя разни неща у дома, но реално от 4 години започнах да се занимавам по-усилено със сладкарство и сестра ми беше причината да започна. Тя ми каза, че мога, че няма какво да ме притеснява... Не всеки път нещата се получават гладко, напротив, но аз съм упорита, харесва ми, вълнувам се всеки път и всяко ново нещо за мен е стъпка напред. Не си поставям граници, опитвам нови неща и мисля, че се получава. Щом обичаш да правиш нещо, то няма как да не се получи."

Торти, меденки, мъфини, бисквитки - това са само част от нещата, които създава Вяра. Споделя, че тортите изискват най-голямо внимание - в детайлите, в кремовете и в цялостната конструкция на десерта. Парадоксът е, че Вяра е един от може би малкото сладкари, които не умеят да рисуват, но въпреки това успява да шлифова и най-трудните детайли в нейните сладкиши.

"Аз не мога да рисувам и си го казвам директно, искрена съм. Рисуването е наистина цяло изкуство, аз наистина не мога да рисувам, но горе-долу се опитвам. За рисуването трябва много прецизна ръка и поглед, но може би човек с времето се научава."

Говорейки за изключения, Вяра е един от изключителните хора, които се занимават със сладки изделия, но въпреки това обожават шоколада. Дори вече в много по-различни форми и вкусове.

"Обичам много шоколад. Сладкарството ме научи да погледна и към другите вкусове. Отначало харесвах единствено и само торта "Гараш", това беше и първият ми опит за торта, който беше несполучлив, но с времето я направих така, както съм я запомнила от детските ми години. При мен няма тази, не омраза, ами ситост, да си се наситил на сладко - напротив. Аз обичам да пробвам нови неща, интересни, екзотични..."

Като един типичен сладкар, Вяра също опитва уникални комбинации, които, казва, че не винаги са били успешни. Но пък истината е в това да не се отказваш и да опитваш до последно, твърди още сладкарката.

"Бях се опитала да направя комбинация между малини и шам фъстък в торта, но от началото не ми се получиха нещата, нещо не ми хареса, не беше такава, че са си кажеш: "Еха, колко е вкусна!", но не се примирих с тази ситуация, опитах нов вариант, така че на мен да ми харесва наистина и то пък се оказа, че наистина ми хареса. Допадна и на другите хора около мен."

Сладкарството е огромна река, с различни потоци към нея - шоколад, карамел, ванилия, плодове и всякакви добавки. Всеки плува, където поиска, смята Вяра и е сигурна, че човек би харесал много повече и разнообразни вкусове от тези, които познава, стига да има смелостта да опита нещо ново.

"С времето човек започва да обича и разни други неща, стига да опита. Да е склонен да опита нещо различно. Трябва да сме смели и да опитваме, защото не знаеш кое ново ще те грабне и ще те плени."

Доказателство за работата ѝ са хората, които избират отново и отново нея за дизайнер на сватбената си торта или тази за партито на детето. И така вече 4 години.

"Това ме прави щастлива, тъй като означава, че аз наистина се справям и искат отново аз да им направя тортата, защото когато човек се върне, значи, че наистина ти знаеш какво правиш, знаеш как да го направиш и това, че тортата се е запечатала в съзнанието им като вкус е може би най-важното. Защото външният вид е само една обвивка. Важно е какво има вътре. Като махнем всичката декорация, тя остава една гола торта, но за мен всъщност е важно точно парчето в чинията и това как изглежда. Това, което вижда човек, това го грабва."

Няма тайни в сладкарството, казва още Вяра и е убедена, че когато правиш всичко от сърце, то няма как и резултатът да не е добър.

"Моята тайна е просто любов. Нищо друго... Защото една рецепта е рецепта, но знаете как е, дори и у дома. На мама питката е най-вкусна, на баба баницата е най-вкусна, има значение кой го прави, а не самата рецепта."

Креативност, преданост и страст, но най-вече обич са нужни, за да създадеш една торта и да ѝ придадеш душа. Изкуството на сладкарството е вселена, в която всеки има своето място, категорична е Вяра, както и е сигурна, че всеки блести различно. И буквално, и преносно. И както още самата тя казва, твоето хоби е твоят начин на изразяване. Затова, дори да не сте сладкари, сигурна е тя, трябва да се стремите винаги да имате добре изразени форми, пухкава текстура и да карате хората да се чувстват добре. Успеете ли, значи сте намерили себе си.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Вяра от Видин: За сладкарството, любовта и нишката, която ги свързва

Романът "Как да убиеш семейството си" на Бела Маки

Великденска магия в бисквитки

Отбелязваме Световния ден на бездомните животни

Психологията като призвание - историята на Виолина Славкова

Какво да вечеряте? Вече има лесен отговор на този въпрос

Кога Рабишкото езеро отново ще започне да се пълни с вода

Видински доброволци се включиха в кампания срещу хазартната реклама

За БНР

Радио Видин