Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Етнографи проучваха Роман и Караш

| обновено на 08.02.24 в 10:01
Силвия Гарванска
Снимка: Боян Пищиков

Връщане назад във времето към корените и традициите на местното население предложиха етнографите от Регионалния исторически музей във Враца. Те представиха теренното си проучване за празнично-обредния живот на местното население в Роман и село Караш, Врачанско. Как се избират дестинациите за теренни проучвания и обичаите, разказва главният уредник в отдел "Етнография" Силвия Гарванска:

"Идеята е тези традиции, празници и обичаи, които са ги правили примерно преди 50 години. И докато ги има тези възрастни хора да ни ги разкажат все още и докато го има този спомен, идеята е да не се изгубят във времето. В Роман ние събрахме много интересна и различна информация, разказаха ни за различните професии, примерно на едната от информаторките, дядо ѝ е бил "кундурджия", другият е бил "терзия". Разказаха ни как са си плели гайтани, как са си правили "връви", как са си правили "бръчник", това за мен беше много интересно. Всъщност това е пак дебел вълнен плат, който има едни връзки, "пращи" се наричат, те са пак от вълна, усукват се на плитка. Може да се окачи с халки към тавана и там са слагали бебенцето. Носили са го едно време и жените на гръб, поставяли са бебенцето и така са отивали на полето. Покрай гърдите са се връзвали връзките и така са ходили с бебето."

Как се прави въпросният "бръчник" и как се "задява цедило", обясни още Силвия Гарванска.

"Бръчникът е вълнен дебел плат, който се е поставял отзад на кръста на жената. Примерно в Роман освен сукманена носия е била и двупрестилчената. Та този бръчник - набръчкан вълнен плат, едно време там са го правили. Като се изтъче платът, той се е нагъвал силно, мокрил се е и са го затискали с каменни плочи отгоре и отдолу и така се е слагал да изсъхне на слънцето. Аз не бях срещала такава информация как може да се направи. Разказаха ни как са си правили цървулите, как са си правили "връвите" за цървулите. Показаха ни как се задева цедило."

Интересна етнографска находка са открили музейните работници при посещението си в село Караш. Какво е "сватбена уруглица" и кое е специфичното при тези правени в селото научаваме още от етнографа.

"Възрастното население от село Караш ни разказа и за сватбената уруглица и за традициите по време на сватба и погребение. Всъщност сватбената уруглица представлява един дълъг прът дрян, примерно, на който се слага кърпа. Тук, във Врачанско, имаме две сватбени уруглици, едната е женска, другата е мъжка. Едната се прави в дома на момчето, другата - в дома на момичето. На мъжката може да се сложи червен вълнен пояс, чорапи, червена ябълка - това са символи на здраве и плодородие. А в Караш беше много интересно, защото ни разказаха, че на тази сватбена уруглица са слагали отгоре жив петел. Не случайно е петел - за да се роди момче, това е идеята. В Роман една от жените ни разказа, как в нейното село Бешовица на 40-ия ден една жена е рисувала върху заравнения гроб човек с глава, ръце и крака, нещо което е по-различно и лично аз не съм го срещала досега."

Успяваме ли да съхраним автентичните си традиции, да ги предаваме през поколенията и има ли приемственост, попитахме етнографа с повече от 20 години опит в теренните проучвания.

"В последните години при нас, в Етнографския комплекс, се правят такива открити тържества и младоженците си правят автентична сватба. Прави се сватбена уруглица, булката се забулва с червен воал, както е било в миналото. Всичко това доведе до нашата Северняшка сватба, която се прави всяка година горе, на Леденика. Женим наистина двойката точно по традиционен български образец, точно както е било от време "оно", с всичките обредни практики, които са си характерни за сватбения ден." 

Представяне на дейността си в рамките на 34-ите зимни четения, музейните работници провеждат всяка сряда от 17:00 ч., в малката зала на Художествена галерия "Иван Фунев“ при историческия музей. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Програма учи децата на финансова грамотност

Днес засягаме т емата за парите или по-скоро финансовата грамотност сред подрастващите . По този повод представяме една дама, която заедно със своите сестри създава програмата "Монти, парите и ти" . Тя се казва Рени Захариева , а програмата която е техен общ проект, е породена от желанието да ограмотят своите и всички български деца в..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Архивен кадър: румънски колоездачи напускат град Генерал Тошево (Южна Добруджа), за да изминат последните 35 км от маршрута Дунав Ултра, който води до крайната му точка – Дуранкулак.

Веломаршрутът "Дунав Ултра" разширява своя списък със забележителности

Шест нови акцента попълниха "Списъка на 100-те забележителности на Дунав Ултра" . Сред тях са римските терми на антична Рациария, край днешното село Арчар, които са най-големите на територията на България.  Представителна селекция включва обекти с културно - историческо значение, природни феномени, интересни локации, флора и фауна, храна, традиции и..

публикувано на 02.04.25 в 14:00
Нели Стоянова и дъщеря ѝ Мишел

Нели Карамели кани малките читатели от Видин на магично приключение

Една фантастична история с участието на омагьосани дракони и ядосани джуджета, които преминават през куп приключения и забавни моменти, разказва в дебютния си роман Нели Стоянова, или Нели Карамели , както е творческият ѝ псевдоним. Младата авторка е родом от Видин, живее и твори в София. Филолог, преподавател и дългогодишен актьор-аниматор,..

публикувано на 02.04.25 в 13:00
Сигридур Каменова

От Исландия до България: Как любовта промени съдбата на Сигридур Каменова

Какво може да накара един човек да остави родната си страна и да започне нов живот на коренно различно място? За Сигридур Каменова , исландка, която вече 17 години живее в Монтана, отговорът е прост - любовта.  Сигридур  решава да последва сърцето си, за да бъде с човека, когото е избрала, да се установи в България и да се научи да обича новата..

публикувано на 01.04.25 в 15:07

Полицията проверява кметския наместник на Периловец след сигнали за побои

За няколко случая на насилие и побой съобщават местни жители на село Периловец, община Бойница.  80-годишният Евгени Митров разказва, че е бил бит преди няколко дни от кметския наместник Михаил Флоров. В селото живеят 10 души, а управникът е местен жител.  "Това се случи на 24 март, понеделник, в 9,30 часа. Излязох от дома и тръгнах за..

публикувано на 01.04.25 в 14:00
Цветелина Цветкова

Цветелина Цветкова: Радвайте се на този живот!

На 1 април отбелязваме  Деня на хумора и шегата . На този ден всеки има право да се пошегува със свои приятели и познати и това да не предизвиква възмущение, а напротив - смях.    Срещам ви с Цветелина Цветкова, която стана известна със своята хумористична книга "Лейди Гергана". Тя споделя, че огромна част в живота ѝ заема хуморът. А "Лейди..

публикувано на 01.04.25 в 13:00

Д-р Олга Папушева: Началото на здравата и красива усмивка започва с първото зъбче и грижата за него

Много често родителите водят детето за първи път на зъболекар едва когато се появи проблем и той е придружен от симптоматика. Тогава детето е уплашено, боли го и става сложно,  каза в "Час при зъболекаря" лекарят по дентална медицина д-р Олга Папушева и поясни, че първата среща на детето със зъболекар трябва да е в периода от появата на първото..

публикувано на 31.03.25 в 17:16