"Един човек поверил на своите слуги пари, таланти, на всекиго - според способностите и усърдието. На един той поверил пет таланти, на друг два, а на трети - един талант и им заповядал да пуснат тези пари в обращение, за да принесат те печалба.
Слугите се опитали да използват това, което им дал господаря, максимално добре: петте таланта на първия донесли огромна печалба - още пет таланта, другият също двойно умножил дадените му пари. А третият се изплашил, че може да загуби парите и закопал своя талант в земята, за да го върне на господаря без загуба и да не бъде виновен.
Обикновено тази известна притча за талантите се разглежда като притча за съда, за това как хората отговарят пред Бога за своя живот. Но в нея има още един важен момент: тя говори за най-голямото доверие, което Бог оказва на човека, за това как по удивителен начин Господ докрай се доверява на всеки от нас.
Нали да дадеш на друг човек пари, за да ги пусне той в обращение, това значи да ги подложиш на огромен риск. Човек може да бъде неспособен да се разпорежда с тези пари и неправилно да ги вложи, могат да го измамят, той има огромно количество възможности просто да загуби тези пари или да изпадне в още по-големи дългове. Да оперираш с чужди пари – това е много отговорно и опасно, а да ги довериш на друг, значи – много да вярваш в него.
Така Господ на всеки от нас се доверява докрай, отдавайки таланти, под които ние разбираме способности, дарове Божии, с които Той ни обогатява. Той не просто ни доверява нашия живот, но ни доверява да действаме от Негово име, зад Него да се "прикриваме" и защитаваме. И това Божие доверие в някого може да извика радост, а в някого – уплаха и даже отдръпване, защото да живееш с такова доверие, с такава любов не е много просто. Твърде по-просто е да живееш по правила и схеми, които от по-рано са известни и предопределени, когато знаеш, че на всяка конкретна постъпка следва определен отговор. А християнството не ни дава никакви опори: ни увереност, ни гаранция – нищо, а само знанието за това, което Бог ни доверява.
Слугите от притчата за талантите принесли нещо на господаря. А ако те не бяха донесли никакъв доход, разпилели, загубили, как би се отнесъл към тях господарят? Какво би станало с тях? А ние знаем какво би се случило с тях, защото в друга евангелска притча блудният син не умножил бащиното наследство, не запазил, а разпилял своето наследство напразно и живял в далечна страна, но когато той се върнал при баща си, последният отново го обогатил. А ето слугата, който, както изглежда, нищо лошо не сторил, просто заровил таланта в земята и казал на стопанина: "Ето ти твоето", се подлага на осъждане, защото той не доверил своя живот на Бога. "Аз знаех, че ти си жесток човек, жънеш, гдето не си сял, и събираш, гдето не си пръскал", казал слугата. Колко често слушаме от хората такива думи, че Бог е жесток, че Бог е несправедлив - думите на раба, който не умножил своите таланти, закопал ги в земята. Той не повярвал, че Бог е благ, че Той му се доверява, че Той го обича, а поискал да живее с увереността, че за нищо не отговаря, че има свои правила.
А в нашата християнска вяра няма никакви правила, които биха ни давали за нещо някаква гаранция. Ние не можем да се скрием нито зад традициите, нито зад някакви общи установления и да мислим, че ако ги изпълняваме, ни е гарантирано спасението. Нищо подобно не ще има. Господ ни доверява нашия живот, та ако искаме, ако рискуваме да станем християни, да се стараем да бъдем християни винаги и на всяко място.
На всеки от нас е дадена огромна свобода и отговорност, а това е много сложно. Тежко е за човека да живее в свобода, да повярва, че Бог така го обича, че няма сякаш никакво значение, умножил ли си ти своя талант, но по-важно е друго: със същото ли доверие се отнасяш ти към Бога, както Бог ти се доверява? Обичаш ли Бога истински? Съществуват ли отношения на любов и правда?
Ние винаги се боим да не сгрешим, търсим готови отговори на всички въпроси. Сега едни от най-популярните книги сред християните – това са отговори на въпроси за духовния живот. Ние мислим, че ако прочетем всички отговори, ще започнем да живеем по-християнски, напълно забравяйки за това, че Евангелието ни учи да ходим по водата.
Когато човек доверява своя живот на Бога, той престава да се бои. Той не се бои да не загуби нещо, не се бои даже да сгреши, защото ако той върви към Бога, но по пътя пада, заблуждава се и греши, Господ все едно го води след Себе Си, все едно Го спасява.
Евангелското четиво за талантите говори за това как трябва да гледаме на нашия път към Бога, на нашите отношения с Него: да не се боим да живеем в Христа и истински да се доверим докрай на нашия Господ Иисус Христос. Амин."
Автор: Протойерей Алексей Умински
В рубриката "Съвременна Библия" – една тъжна история за загубен млад живот кара журналиста на Би Би Си Андрю Хардинг да покаже другата страна на медала в мигрантския живот. Четиринадесетгодишният Обада Абд Рабо тръгва от Сирия към Британия, за да намери смъртта си в ледените води на Ламанша. Оказва се, че това пътешествие не е било неговия живот, нито негово желание. Той е трябвало да следва обществените и семейни нагласи в света, в който е роден. Ще размислим върху силата на света да задава посоката на убежденията, нагласите и да стоварва очакванията си върху главите ни.
Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
Жители на Видин сигнализират за лошото състояние на улица пред жилищния блок, който обитават в ж.к. "Крум Бъчваров" . Успоредна е на ул. "Райко Жензифов" и се намира точно пред входа на потърпевшите. Неизбежно е преминаването оттам с автомобил, особено неприятно е за майки с детски колички. Хората казват, че вече дори..
Актьорът Васил Вачев е роден на 14 юни 1925 г. в монтанското село Стубел , но целият му професионален път преминава във врачанския театър , където изиграва над 70 роли . Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал. За кариерата на Васил Вачев , както и за житейския му път, ни разказва Милена Стефанова..
Както съобщихме преди дни, видинското село Каленик ще се сдобие с ново артистично лице по време на празниците. Това вече е факт благодарение на вдъхновяваща инициатива на местното читалище и една млада и талантлива художничка - Яна Иванова, която преобрази знакови обществени пространства в населеното място. Проектът, носещ името "Заедно в..
Днешният музикален час ще е посветен на една от най-големите легенди на музикалната сцена – Шърли Беси - изключителна певица, чиято кариера продължава повече от 70 години! Родена в Уелс, Шърли Беси завладя света с уникалния си, мощен глас и с характерния си стил. От първите ѝстъпкинасценатапрез 50-тегодинидонезабравимитепесниза филмите за..
"Неделник" е тук! Срещите на випуска са вълнуващи. Да видиш своите съученици след 10, 20, 30,40 и повече години е изживяване - променени, с различни житейски пътища и съдби. Какво е преживяването и емоцията от такива срещи ще разберем от днешните ни гости Веселин Станков , който е организатор на срещата на випуск 1980 година на..
Втората неделя след Пасха - Томина , е посветена на евангелската сцена, свързана с неверието на светия апостол Тома. "Тъй решително повярвал Тома във Възкресението на Господа от мъртвите, когато попипал раните на Неговите ръце и раната в пречистите Му ребра: "Господ мой и Бог мой!" , тоест, Ти Си Този, Който със силата на Своето..
В предаването "Калейдоскоп" Ви срещам с видинчанина Марко Мирчев, научен сътрудник I степен, създател на сиренето "Дунавия". Поводът- наскоро той издаде книгата "Сирене "Дунавия" - минало, настояще и бъдеще". Сирене "Дунавия" е на учна разработка, с която той се гордее изключително много. Новата технология е специална и най-важното -..