Петрана Рангелова: Всяко ново творение на ръцете и мисълта ми носи радост

Любовта й към децата я подтиква да се запише в Института за учители във Враца. Както тя казва, това е любимата й професия, определена от звездите по датата й на раждане. И така 30 години тя да работи с деца. 

За това как се появяват нейните по-различни гоблени - пана, Петрана Рангелова разказва : 

"Моите колежки ми показваха, че вкъщи са си избродирали хубави гоблени с игла и конец, аз понеже имах проблем с очите и това ме амбицира и реших, че ще си направя гоблени, но по моя начин. И тогава на стана основах гоблени да си изтъка, почнах от най-трудния, гледах го от снимка, това е "Замъкът", и така започнах да правя гоблените. В някои от гоблените влагах елементи от чипровския килим, като канатица, пилетата."

Днес в свободното си време Петрана работи в двора си, грижи се за много цветя, пътува много, чете книги с духовно съдържание. Изложбата "Пъстър свят" представя 17 декоративни пана, 8 живописни платна и 4 миниатюри. Тя е отговор на вътрешната потребност на Петрана Рангелова да твори. Първата й изложба е в далечната 1995 година. Повтаряща се тема в паната са залезите и изгревите. Тези преходни природни състояния са истинско предизвикателство за художниците, сподели Нели Василева при представянето на творбите на Петрана Рангелова.

"Мама работеше в строителството. После изкара курс по килимарство, купи си стан и започна да тъче килими. И аз около нея, в началото по мъничко, след това започнах да карам бордюрите на килимите, и така си заслужавах стотинки за боза. ...По онова време родителите ми работеха от сутрин до вечер, вкъщи трябваше да приготвя храната, обяда, каквото можех, това приготвях. И те бяха много толерантни към нас. не са учили с мен, както сега родителите учат с децата. Но децата сега нямат този стремеж сами да постигат всичко, докато при нас, по онова време, сам се бориш, за да постигнеш нещо."

"Класният ми ръководител до 8 клас Пенка Христова беше образец за мене. Учителите по история, по физика, просто те караха да се интересуваш от техните предмети. тогава се правеха опити. А с рисуване започнах да се занимавам още на село, в Славотин. "

" С децата работех много, да работиш с тях означава да ги познаваш от какво имат нужда гледаш ги в очите и те те познават, знаят как ще реагираш, преди да направи нещо, то се обърне да види дали го следиш,  и дечицата съвременните са много прозорливи и с вътрешни заложби, които трябва да се развиват. Трябва да има промяна в диагностиката на децата и да можеш да погледнеш това, което е заложено в детето и това да се развива. Но това ще се развива в бъдеще."

"Хазяйката ни е от Чипровци и тъчеше чипровски  килими. Почти всеки ден се качвах при нея тя ме научи да мотая канори/преждата се намотава по определен начин и това се нарича канори/,  наблюдавах я внимателно и тя ми показа и аз започнах да влизам в стана и попълвах фигурки, които тя предварително е оформила. След това мама започна да тъче към Чипровци и аз започнах да й помагам, отначало по-малко, след това определени бордюри, тоест краищата на килимите, свободното време влизах при нея да й помагам и така доста време. 

Моите колежки ми показваха, че са си избродирали хубави гоблени с игла и конец, аз понеже имах проблем с очите и това ме амбицира и реших, че ще си направя гоблени, но по моя начин. Тогава на стана исках гоблени да си изтъка и започнах от най-трудния .Гледах го от снимка - това е "Замъкът" и така започнах да правя гоблените. Това за мен беше нещо ново, твориш нещо. Вместо да се размотавам насам-натам, аз предпочитам да седна и нещо да сътворя. И всяко нещо ново ми донася радост, защото е творение на ръцете, на мисълта ми."