Подеха инициатива за дописване на книга, събрала историята на село Антимово

Инициатива за преиздаване на книгата на ставрофорен иконом Николай Цветков Василев, събрала данни за историята на видинското село Антимово, поде родственица на автора. Десислава Димитрова разказа, че идеята е книгата да бъде допълнена с информация след 2003 година, която е годината на отпечатване.

"Тази книга я помня от дете, защото авторът на книгата - Николай Цветков Василев, всъщност беше свещеник в село Антимово и той е от моя род, от моята фамилия. Всяко семейство, всяко домакинство в Антимово разполагаше с тази книга. Само той си знае колко му е било трудно да събере материала за нея и да я напише, защото в книгата, освен че има исторически данни за възникването, за името, за културата, за развитието изцяло на село Антимово, има и родословна таблица на родовете и фамилиите, които са го образували. Но тя е стигнала донякъде - съответно до 2003 година, до годината, в която е отпечатана", обясни Десислава Димитрова.

Тя разказа, че е било нейна мечта да допълни изданието с информация за последните двайсет години, тъй като за това време село Антимово се е променило. Кураж да се захване с тази нелека задача ѝ дал предговорът в книгата и по-точно следното изречение: "Нека за следващите поколения това бъде едно скромно помагало и ако някой някога пожелае да го разшири и допълни, ние бихме се зарадвали и това би била една морална награда".

След като споделя идеята с чичо си Анатоли Тодоров, който е внук на автора на книгата, и получава неговата подкрепа, Десислава Димитрова отправя призив в групата във Фейсбук на село Антимово всеки, който разполага със снимки или документи за миналото на населеното място, да ги предостави: 

"Много искам тук да се добави за тези двайсет години как се е развило селото - преименували сме си площада най-малкото, което е - носи името на капитан Иван Костов Томов, малко история за него да включим, малко информация от негови преки наследници останали. Малко за читалището - за читалището според мен трябва да се издадат няколко тома, толкова са дейни и толкова много неща правят. Има неща, които да се допълнят и да се допишат. Още повече че трябва да се добавят хора, които са продължители на тези родове. Освен това са дошли и нови хора в селото да живеят. Иска ми се малко повече снимков материал да има в книгата. Някаква интересна случка, свързана с историята на селото, която да ми разкажат местните хора... Искам да дадем един нов облик на тази книга, на това богатство, и затова призовах в групата на Антимово, който има някакви стари снимки, стари истории и има желание да ги разкаже, да го направи. Даже в един момент имах една идея - да я дигитализираме по някакъв начин тази книга, защото за мен тази книга е богатство. Повечето населени места, за съжаление нямат - остави историята на селото, да речем, че пак могат по някакъв начин да я сглобят от различни източници, но тази родословна таблица, с това, кои са първите родове, които са се заселили, да можеш ти да си проследиш родоначалника, това е уникално." 

Тези, които притежават ценни снимки или документи, биха могли да се обърнат към секретаря на читалището в Антимово Цеца Христова или към служителката в Кметството Деница Руменова, интересни истории пък ще записва самата Десислава Димитрова. 

Интересен е и житейският път на ставрофорен иконом Николай Цветков Василев, разказа внукът му Анатоли Тодоров:

"Почина, Бог да го прости, на 90-годишна възраст - в края на 2010 година. Иначе този човек е бил свещеник само в Антимово 64 години, преди това е бил също свещеник две години в село Расово, по разпределение, така е било навремето. По време на Втората световна война даже е бил пратен в Беломорието, там е бил свещеник на полк. Много интересна съдба има моят дядо. Интересен факт от неговата биография е, че 1952 година, като свещеник тук в Антимово и като човек бунтар и с други разбирания, като член на "Никола Петков", е осъден на двайсет години лишаване от свобода и вкаран в затвора, от които е излежал девет, в най-страшните затвори в България, на остров Белене. Затова има написана книга, богата книга, която доста хора я имат, за репресиите по време на комунизма. След това е бил не само в Белене, а и в "Каменни кариери". И го освобождават предсрочно. Когато излиза от затвора, аз съм бил вече роден, на един месец - излиза 1961 година май месец от затвора."

Анатоли Тодорова допълни, че още като малък дядо му бил любознателен - обикалял най-възрастните хора в Антимово и ги разпитвал, а всичко научено от тях записвал, защото целта му била да събере възможно най-много информация за историята на селото:

"Благодарение на тази негова любознателност се получава тази книга. И цял живот това му беше призванието и тази история я е допълвал. И накрая, като достигна дълбоки старини, на една пишеща машина тракаше по цял ден и бабата все му се караше. Тракаше, тракаше и накрая дойде време да я издаде книгата. Най-много труд положи малката ми дъщеря Анна, която всичко набра компютърно, това беше 2000 година, когато все още нямаше така масово компютри, работеше се на дискети, аз съм диктувал, братовчед ми Бисер също диктуваше, всичко се набра на дискета и излезе тази хубава книга."

Анатоли Тодоров изрази радост, че сега се подема инициативата за обогатяване на труда на дядо му, чрез преиздаване и допълване на книгата за историята на Антимово.