Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

След 35 години: Актьорът Ивайло Симеонов отново на видинска сцена

Снимка: Фейсбук

След близо 35 години актьорът Ивайло Симеонов отново ще играе на видинска сцена. Поканен е от директора на Общинския драматичен театър "Владимир Трандафилов" Николай Янев. Двамата са състуденти, а след това любовта към театъра ги среща на сцената във Видин.

Ивайло Симеонов е син на големия български актьор Богомил Симеонов и актрисата Пенка Мандаджиева. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ и играе във Врачанския, Видинския и Монтанския драматичен театър. Във Видин е актьор три сезона от 1987 до 1990 година, след което се премества в Монтана.

"Щастие" е думата, с която актьорът описва чувството от завръщането си във Видинския театър: 

"Може да се каже щастие, определено, защото от театъра, от който идвам, така се получи, че в един момент решиха, че ние не сме им нужни. Тук не става въпрос за качества, какво се може, някакви личностни истории. Но единственият човек, който ми подаде ръка, е Ники Янев. С него започнахме тук, във Видинския театър преди близо 35 години. 1987 година завършихме заедно, аз - при проф. Михайлова, той - при проф. Гюрова и тук се събрахме една чудесна трупа. Всъщност аз дойдох заради Петко Петков. Първо той ме поиска, видя ми се много симпатичен човек. После разбрах, че е работил с баща ми. Той ме грабна в началото. Второто нещо, което ме грабна тогава, са самолетите. Тогава имаше самолети, те бяха по 22 лева и ние можехме да си го позволим..."

Първата роля, в която ще гледаме Ивайло Симеонов след завръщането му на видинска сцена е на Страхливия лъв в новата постановка "Дороти и вълшебният свят на Оз".

"Пиесата е страхотна за децата, даже и за възрастни хора. Искрено се надявам, че това нещо ще ги провокира, особено дечицата ще се завтекат към театъра, защото вътре има песни, има много интересни моменти... Аз играя Страхливия лъв, аз го правя малко като коте, както има една приказка, не съвсем, разбира се. Защото именно този страх провокира, докато той получи това, което трябва да бъде и което той просто не знае, че смелостта си е вътре в него. Много любопитна роля. Хубавото е това, че ако трябва да играеш вълк или лъв, не е точно това. За да е интересно, трябва да е малко по-различно. По същия начин един актьор трябва да бъде многопластов и когато има малка роля, ако тя е благодатна, да може максимално нюанси да вкара вътре, за да бъде интересно. Не може да бъдеш само герой, не може да бъдеш само лош, не можеш да бъдеш само усмихнат. Има такива комедии, които хем са комедии, хем не са. По този начин актьорът се изтърква, по този начин актьорът влиза в едно амплоа, което става ето така, равно. Има много мои колеги, които са на този хал и сами вече не могат да излязат от него..."

През 1995 година Ивайло Симеонов напуска монтанския театър и слиза от сцената за цели 20 години. Зад решението му стоят проблемите, които изпитват сценичните изкуства по това време. 

"Това е най-голямото нещастие на артистите до ден днешен. Не знам защо е такова отношението, продължава да е такова отношението. Никакъв реверанс на никакви политици от самото начало не правя. От 90-те години досега въобще културата е на никакво ниво."

Една от мечтите на Ивайло Симеонов е за спектакъл, в който да може да излезе на сцената с директора на Видинския театър Николай Янев и директора на Кукления театър в Монтана Иван Истатков. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 12 януари 2025 година

Някой някъде се радва, а друг тъгува. Така се ражда деня. Така може би се ражда и човек. Ражда се и объракан пита - "Къде съм?". Е, вие не питайте - с предаването "Неделник" сте. Нали сте съгласни, че трапеза без виц не бива. Представяте ли си хубава вечер с близки и приятели, която да мине без разказване на вицове. Изключено! Вицовете..

публикувано на 12.01.25 в 14:21

Отварянето на вратите на сърцето за небесния цар се извършва чрез покаяние

Неделята, в която се намираме е наречена Неделя след Богоявление,  което означава, че все още Църквата ни насърчава да вникваме и осмисляме събитието на Кръщението Господне и то да бъде част от нашия живот. "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно"  (Мат. 4:17). "С тези дълбоки и свещени слова започнала проповедта на..

публикувано на 12.01.25 в 08:00

Стефани от Монтана подарява мечтания бал на момиче в нужда

Днес ще разкажем поредната вдъхновяваща история. Главен герой в нея е Стефани Борисова от Монтана, която реши да осигури средства за абитуриентски бал на момиче в неравностойно положение.   Стефани е на 22 години и в момента е студентка в четвърти курс, като паралелно с това работи в софтуерна компания. Младата жена учи "Регионално развитие",..

публикувано на 10.01.25 в 17:15

Романът "Смок" на Ели Лозанова - пътеводител из нравите и порядките на Северозапада

Да избягаш от града, за да живееш на село си е сериозно предизвикателство и не е за всеки. Да избягаш от София, за да заживееш в Българския Северозапад, вече е само за избрани. Имам предвид без да хукнеш обратно още в рамките на първия месец. Това не всеки го може. Могат го такива, като фотографката Изабел Арнаудова. Израснала на жълтите..

публикувано на 10.01.25 в 16:45

За животните с любов от Монтана: Историята на един спасен ястреб

Днес в рубриката "97 лапи 1 една опашка" ще се пренесем в Монтана, където ще ви срещнем с добрия пример и любовта към животните. Поводът е публикация в социалните мрежи на 33-годишния Дончо Илчев , в която той е написал:  "Извинете, че спрях движението на колите по улицата днес, но този ястреб е от защитен вид и трябваше да бъде спасен..

публикувано на 10.01.25 в 16:00

Вино, четка и музика: Тайната формула за една незабравима вечер в Белоградчик

В Северозапада, където възможностите за развлечения често са ограничени, Румяна Георгиева от Белоградчик решава да промени тази тенденция и да предложи на местните хора едно уникално и вдъхновяващо преживяване – рисуване с вино, кръщава го   Art & Wine - Belogradchik .  Това занимание, станало истински хит през последните години, съчетава..

публикувано на 10.01.25 в 15:45

Пазим ли живите човешки съкровища

Рекорден брой "Живи човешки съкровища" са вписани в националния регистър за миналата година. България е част от програмата на ЮНЕСКО "Живи човешки съкровища" от 2008-а година и до сега в националната система са вписани 44 елемента. Номинации се правят на всеки две години  и се вписват до пет носителя на нематериалното културно наследство, но..

публикувано на 10.01.25 в 14:25