Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бившият директор Евлоги Илиев: Да си учител е призвание

Снимка: Виктория Топалска

Днес в рубриката "Думата имат старейшините" ви срещаме с Евлоги Савов Илиев от видинското село Майор Узуново. Пенсиониран като директор на училище "Михалаки Георгиев" в село Иново и преподавател по химия, география, биология и физкултура, Евлоги към този момент се грижи за своята къща, двор и животни, радва се на двете си внучета и две правнучки и определя себе си като обикновен човек. 

След 20 години вярна служба на училището в Иново и още години стаж в други училища, Евлоги вече е пенсионер. И така до днес, когато е на прага на 86-ата си година. До пенсия стига през далечната 1995 година, няколко години по-късно училище "Михалаки Георгиев" затваря вратите си завинаги. Днес дядо Евлоги живее сам, но казва, че се справя с всичко. И никога не се оплаква, защото така е свикнал - на труд, усърдие и грижа.

"От малък така съм, може би програмиран ли, как да кажа. Родил съм се в средно селско семейство. Много рано, на 5 години, останах сирак. Трябваше да помагам на дядо ми, той ме е отгледал... Много учи животът. Този, който смята, че се е родил учен или се е научил за една или две години - жестоко се лъже. Човек се учи цял живот и животът е този, който го учи най-добре... Освен на труд, животът те учи на отношение към себе си, към другите, а каквото ти е отношението към теб самия, такова ти е отношението и към другите. Няма начин ти със себе си да бъдеш жесток, да не се понасяш, а да понасяш околните около себе си."

Човек дава на другите това, което носи в себе си, категоричен е Евлоги. Убеден е, че няма как да дадеш нещо, което не притежаваш. И това са едни от многото уроци, на които го е научил животът. И вярва, че човек винаги може да се промени както за добро, така и за лошо.

"Променят се хората, зависи от средата, в която попадат."

За възпитанието са изключително важни първите седем години, сигурен е учителят. В спомените му, децата на едно отминало вече време, излизали от семействата си с добро възпитание и уважение към хората. Днес обаче не е сигурен, че нещата стоят по този начин.

"Това е грешка, която хвърлят върху училището. Че то е основният виновник за това, че дадена личност така е формирана или по друг начин е формирана - не. Основният виновник е семейството. И забележете - навремето учителят беше всичко за ученика. Защо? Защото когато се върне вкъщи и техните го попитат "Какво каза учителят днес, какво научи", има ли някакво недоволство, никой от семейството не го е приемал. Да кажеш, че учителят нещо ти се е скарал, значи е имало защо. Сега и да направиш забележка, родителите остави че ако дойдат, ще те набият, но още от вкъщи по телефона ще те предупредят, че идват... Страх ги е сега учителите..."

Ключовото за учителската професия винаги е било призванието да работиш с деца, казва пенсионерът, а по думите му, няма нещо по-трудно от това да привлечеш вниманието на едно дете. Нещо толкова малко, а всъщност толкова много.

"Призвание трябва да имаш. Не може да стане всеки учител. През моята дългогодишна работа, като директор на училището, са преминали учители и учители. Има учител, който има много знания, самият той е високо ерудиран, образован, но тези знания са само за него."

Няма добри и лоши ученици, разказва още Евлоги. Правилното за него е, че трябва с всеки да подхождаш различно, но да успяваш да провокираш интереса на всички. И там е преломният момент. Не бива децата да вярват, че могат и знаят всичко, както и не бива родителите им да ги убеждават в това, съветва преподавателят и ни връща към житейската истина, че никой не напуска този свят знаещ и можещ всичко. Хората често забравят това...

"... А това е много важно" - в заключение повтори учителят.

Затова Евлоги казва, че животът е най-добрият учител. Учи всички, дори и учителите. 

Повече може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Неделник" от 16 февруари 2025 година

"Неделник е тук. Какво ще научим в него: Писателят от Враца Теодор Петров ни връща в миналото за да ни представи своя първи роман „Комтитите“ за цар Самуил и неговото време. Ще празнуваме Трифон Зарезан в село Раковица в община Макреш. Празника не е отбелязван в селото от 2014 година. Сега с общи усилия на..

публикувано на 16.02.25 в 13:47

Скритият Божий образ в човека

Неделята, в която се намираме днес е Седемнадесета след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. "След Неделята на митаря и фарисея, светата Църква ни въвежда в Неделята на блудния син. Състоянието, в което се намирал митарят, когато зовял към Бога за милост и не само не помислял за своите добродетели, но и не смеел да повдигне очи..

публикувано на 16.02.25 в 08:00

Какво ще се случи, ако прочетем "Зелената тетрадка"

„Сгреших много, като купих тази тетрадка. Но сега е твърде късно за съжаление, щетите са нанесени.“ Това са първите думи, които Валерия Косати – една уморена италианска домакиня, съпруга и майка – записва в тетрадката, която купува в края на 1950 г. под напора на внезапен импулс. След тях животът ѝ вече никога няма да бъде същия...

публикувано на 14.02.25 в 17:05

Ученици от Арчар проведоха празничен урок "Лозе, вино и веселие"

В СУ "Христо Ботев" в Арчар организираха празничен урок на тема "Лозе, вино и веселие", посветен на празника на лозаря Свети Трифон Зарезан.  В община Видин това е едно от училищата, в което има паралелка "Лозаровинарство". Взимайки доброто си настроение и готови да предизвикаме сетивата си с дегустация на вино, се отправяме към двора на..

публикувано на 14.02.25 в 16:40

Ново село отбеляза Трифон Зарезан (снимки+видео)

С богата музикална и танцова програма в Ново село отбелязаха празника на лозаря и винаря Трифон Зарезан. Под звуците на духова музика  жителите на видинското село се хванаха на хоро и се насочиха към лозовите масиви на местната изба.  По повод празника в лозовите масиви отец Мариян отслужи водосвет за здраве и берекет, след което се състоя и..

публикувано на 14.02.25 в 15:49

Улични котки за късмет

Видинската поетеса Диана Сиракова се грижи за пет бездомни котки . Всеки ден те я посещават в галерията към Народно читалище "Цвят". Още една писана пък всяко лято идва да разгледа картините. У дома Диана Сиракова , която е голям любител на животните, се грижи за котарака Бари. Какво я кара да полага тази грижа и за любовта към животните на..

публикувано на 14.02.25 в 15:30

Програма на Български фонд за жените подкрепя граждански организации за противодействие на насилието

Програма "Силна" на Български фонд за жените (БФЖ) подкрепя организации, които работят на първа линия за противодействие на насилието. Няма статистика, която да сочи какъв е мащабът на проблема и за съжаление държавното финансиране не е достатъчно. Понякога напълно липсва, а са нужни навременни средства, казва Рая Раева, директор „Кампании..

публикувано на 14.02.25 в 15:18