Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какви бяха икономическите предизвикателства през 2023-та година?

Снимка: Архив

Отиващата си 2023 година бе наситена с икономически предизвикателства, както във вътрешен, така и в международен план. Станахме свидетели на парламентарни и местни избори, функционираща държава без приет държавен бюджет, нарастващи цени и редица недоволства в много сектори, настояващи за повишаване на доходите им. В международен план бpyтният вътpeшeн пpoдyĸт нa eвpoзoнaтa и нa цeлия EC ocтaнa нeпpoмeнeн пpeз тpeтoтo тpимeceчиe cпpямo cъщия пepиoд нa минaлaтa гoдинa, сочат cтaтиcтичecĸите дaнни нa Eвpocтaт. Πoĸaзaтeлят зa втopoтo и трето тpимeceчиe у нас ce пoвиши c 0,6% и 0.5%, кoeтo пoĸaзa пopeднoто влoшaвaнe нa тeмпa нa иĸoнoмичecĸия pacтeж, cлeд ĸaтo зa пъpвитe тpи мeceцa нa 2023 г. нa гoдишнa бaзa иĸoнoмиĸaтa нa eвpoзoнaтa нapacнa c 1,8%, a нa цeлия EC - c 1,7%. Кои бяха някои от водещите икономически предизвикателства през отиващата си година и успяхме ли да се справим с тях? 

През април държавата все още нямаше нов бюджет, а служебното тогава правителство предложи проект на бюджет за 2023 година, в който личеше дупка от 12 млрд. лева. Политиците реагираха в синхрон - приемем ли такъв бюджет, край на шансовете ни за еврозоната. Всъщност бюджетът на държавата светна на червено още през февруари. Темата коментира Адриян Николов, икономист от ИПИ:

"Има какво още да се желае относно събираемостта на данъците, тъй като там все още като че ли има някои дефицити и това се чува и от големите политически партии. В тази връзка една от мерките с големия дефицит, който е дефиниран като твърде голям проблем е именно събираемостта на данъците. Властта много ясно вече говори за това да премахне част от ДДС преференциите, за желанието си да заложи по-нисък дефицит в сравнение с това, което би могло да се очаква особено от някои по-агресивно харчещи бъдещи правителства и също така да увеличи заплатите в администрация с някакъв доста по-малък темп в сравнение с миналата година." 

Отново през април Европейският парламент прие нови мерки, касаещи разликата в заплащането между мъжете и жените. Според тях дружествата от ЕС са длъжни да оповестяват информация, позволяваща на служителите да сравняват заплатите си. Те ще могат и да съобщават за разлики в заплащането на жените и мъжете. Оказва се, че жените в Европейския съюз печелят средно с 13% по-малко от мъжете за един и същ труд. Съществува ли разлика в заплащането на труда на мъжете и жените у нас? Темата коментира Ваня Григорова, тогава икономически съветник на КТ "Подкрепа":

"Категорично смятам, че това ще помогне, но ще има един продължителен процес, в който работодателите трябва да бъдат дисциплинирани, но за да са дисциплинирани, служителите също трябва да са на своите места и да защитават правата си. В колективни трудови преговори, работодателят често отказва да даде информация и имаме няколко съвсем пресни няколко такива случая и след като обяснихме на работодателя, че Инспекцията по труда ще изиска тази информация за трудовите възнаграждения, ние получихме тази информация. Става въпрос за Летище София и там най-вероятно би се стигнало до стачни действия." 

Ваня Григорова вече не е в позицията да организира синдикални стачки, но какво казаха работодателите, относно разликите в заплащането на жените и мъжете? Диана Върганова е управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия:

"В нашето предприятие такава разлика никога не е съществувала. Това е практика, която съществува в цял свят, и цял свят протестира против различното заплащане на труда на мъже и жени на една и съща длъжност. При нас такова разделение никога не е имало. При нас за един и същи труд се получава една и съща ставка. Ние работим на ставки и това касае само норми на работа и въобще няма нищо общо с това мъж ли е или жена, а само с това кой какво може и кой как го изпълнява." - уточни Диана Върганова.

Ръстът на средната заплата в България се забави до 13,1% през второто тримесечие на годишна база, след като през първото тримесечие на годината отбеляза най-чувствителното си увеличение от началото на 2022 г. от 17,3 на сто. Това отчете Националната статистика в средата на годината. Според проучването, икономическите дейности, в които бе регистрирано най-голямо увеличение, са "Строителство" - с 8,5% и "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 8,3%. Наталия Бърборска е собственик на къща за гости и ресторант в Спанчевци, община Вършец и коментира ситуацията в бранша:

"Разбира се, че съм повишила и заплатите. Както се повишават всичките разходи, така трябва да има и повишение на заплатите, защото работещите иначе няма как да оцелеят и няма да останат да работят. Стоките са със страшно високи цени, заплатите се вдигнаха, осигуровките се вдигнаха, служителите получават повече пари и нашата печалба е нулева. Заради тази несигурност, аз оставам с този бизнес, но вече предприех и друга стъпка, свързана с производство и в момента имам 150 молби за работа, а с три пъти по-високи заплати в нашие бранш имам нула молби за работа."

В средата на годината, от годишния доклад на КНСБ за нарушените трудови права в България стана ясно, че има близо 20 000 сигнала, подадени към структурите на синдиката в цялата страна. В топ 10 на най- честите нарушения попадат възлагането на работа, която не е свързана със задълженията ни по длъжностна характеристика, работодателите не организират безплатни медицински прегледи, не се получават допълнителни възнаграждения за работата на отсъстващ колега, която извършваме. Според доклада работодателите се наместват често в дейността на синдикалната организация, не дават възможност за ползване на целия платен годишен отпуск. Съществуват и нарушения за това, че един служител е назначен на една длъжност, а работи друго, възлага се работа по време на отпуск/болничен. И едно от най- често срещаните е работата повече от 40 часа на седмица при петдневна работна седмица и не извършено заплащане за положен извънреден труд. Започнаха ли българите да търсят правата си? Темата коментира Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ:

"Категорично да, станаха по-търсещи правата си и това се дължи както на информационните кампании, които синдикатите правят ежемесечно във връзка с различен вид нарушения. Хората не мисля, че им е много интересна ситуацията в страната ни при положение, че има редица разпоредби, но те не се спазват. Все още има спорове кой от законите е най-нарушаваният в България - дали това е Законът за движение по пътищата или и Кодексът на труда."

Лятото на 2023-та бе първото от три години насам, което не премина под знака на COVID-19 пандемията. За сметка на това обаче войната в Украйна оказа допълнително въздействие върху развитието на туризма на стария континент, а инфлацията още усложни нещата. Въпреки нестабилната геополитическа обстановка туристическият бранш в България като, че ли постепенно успя да стъпи отново на краката си. Доволни ли останаха туроператори и клиенти от в края на лято 2023-та? Това попитахме Павлина Илиева, председател на обединение "Бъдеще за туризма":

"Ако ни разделите на изходящ туризъм - българи в чужбина и чужденци в България, то този към България е много отчайващ. Ситуацията е трагична, защото летния сезон бе общо взето един месец, което е абсурдно. Като натовареност чужденци в България са били изключително малко, даже според статистиката с 250 хиляди е спаднал техния брой в сравнение с 2019-та година. Видяхте и какво се случи по южното ни Черноморие, което съвсем съсипа бранша на място, така че наистина за България не можем да се похвалим, но пък за българите в чужбина нещата стоят по коренно различен начин. Тук бих казала, че изживяхме един бум, който аз лично съм изживяла през 1993-та година." - коментира Павлина Илиева.

Повече за икономическите предизвикателства на 2023-та година можете да чуете в звуковия файл към материала. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Милчина лъка - село, откъснато от света

Отправяме се към грамадското село Милчина лъка. Стигаме доста по-бавно от обичайното, защото пътят е разнебитен.  Лошият път се оказва и най-сериозният проблем на хората.  Днес в селото живеят 20 души, толкова са по списък.  Кметският наместник Йордан Стефанов Събев споделя, че много пъти е алармирал за лошия път, по време на избори и преди..

публикувано на 31.05.24 в 12:10

Тома Ушев: Държавотворчеството на цар Фердинанд липсва на страната днес

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Явор Кирилов: Цар Фердинанд превърна България от кална провинция в силна и модерна държава

Първият цар на съвременна България се завръща 76 години по-късно.  Напуснал завинаги любимата си страна на 3 октомври 1918 година, тленните останки на монарха най-сетне са на мястото, на което принадлежат.  Минали са повече от 100 години от абдикацията на цар Фердинанд, но той продължава да бъде една от най-противоречивите фигури от съвременната ни..

публикувано на 30.05.24 в 10:00

Ще се случи ли исканото от синдикатите увеличение на минималната работна заплата?

Минималната работна заплата за страната трябва да стане поне 1080 лева от 1 януари 2025 година, вместо сегашните 933 лева. Това обяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов на организиран от синдикатите форум, посветен на новата европейска директива за най-ниските възнаграждения. Исканото увеличение е с 15.7% и според синдикатите то..

публикувано на 29.05.24 в 10:45

В лятното кино на Тошевци предпочитат старите български филми

На 24 май, в Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, се отправяме към село Тошевци, община Грамада. Просветителски и образователен дух цари в село Тошевци. Хората, които живеят тук са в пенсионна възраст, но възрастта не е преграда за тяхното желание да се образоват, да..

публикувано на 24.05.24 в 11:15
Георги Вулджев

Георги Вулджев: Сериозната пенсионна реформа е политически непопулярна

Пенсиите, отпуснати до 31 декември 2023 година, ще бъдат увеличени от първи юли с 11 процента, съобщи премиерът Главчев.  Сюжетът с увеличението, превърнал се в предизборна заигравка, който предлагаше повишението да е с 10%, по този начин остава в историята.  Ниските пенсии продължават обаче да са сред най-сериозните проблеми на пенсионната ни..

публикувано на 23.05.24 в 10:10

Ще въведе ли страната ни адекватни европейски заплати?

Всеки десети работещ е беден, показва анализът на последните данни на Националния статистически институт, направен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Бедността у нас леко намалява през 2023 г., а неравенството в доходите се свива. И двете констатации са следствие от повишаването на пенсиите, от една страна, и на заетостта, от друга...

публикувано на 22.05.24 в 10:45