Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското производство задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас

Свиневъдният сектор- проблеми и очаквания

Снимка: Радио ВИДИН


Свинското месо е на особена почит по Коледа, и ако допреди десетина години почти във всяка къща имаше пое по едно прасе, сега това е рядкост, а всички обръщаме поглед към магазините. Свинско се консумира целогодишно, но по коледно-новогодишните празници търсенето се повишава. Повишават се и цените, но не за цени си говорим в "Земята, която ни храни" с изп. директор на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов, а за предизвикателствата и проблемите при отглеждането им. Къде е българското производство днес след годините, в които Африканската чума по свинете направи така, че вече нищо не е същото?

"То е там, където го оставихме преди чумата... През последните три години проблемите бяха много, бройката чувствително намаля... Като добавим украинската криза, високите цени на фуражите... С нормализиране цените на фуражите се очаква да се достигнат предпандемичните стойности при отглеждане на свине у нас, а очакванията са до края на година да бъдат заклани 1 200 000 прасета". 

По думите на Димитър Михайлов въпреки това българското производство почти не се вижда на картата на европейските свиневъди, то задоволява едва 35-40 % от потреблението у нас- тази тенденция се запазва през последните 10 години. И това вероятно си има причина- липсата на големи кланици, което е един от проблемите през последните години. Българското производство задоволява потреблението само на прясно месо, в преработвателбната промишленост се използва месо, внесено от Западна Европа-замразено или охладено. Около 100 са големите свиневъдни комплекси у нас, в най-голямата ферма се отглеждат около 8000 свине. Отглеждат се основно няколко породи-голяма бяла, ландрас, и дюрок... Съвременната генетика е насочена към производството на месо, по-тънка сланина - това е вкуса на западните потребители, за българския пазар обачме се предлага месо с повече мазнина, защото такъв е българският вкус, казва Димитър Михайлов. 

Африканската чума при свинете си остава най-голямото предизвикателство за сектора. Заради заразата картата на производителите е преначертана. Намален е износът на свинско от Европа за Азия- тази година износът е около 15 %... Предизвикателство са и регулациите по отношение на зелената сделка, както и повишаването на изискванията за хуманно отношение- те водят до увеличаване на разходите. Появяват се и първите сигнали, че Европа от производител става неконкурентно способна на останалите държави производители извън Европа. Запазва се потреблението, но е намалено производството на месо.  Очаква се то плавно да намалява и  Европа е на път да се превърне в производител, който задоволява само собствените си нужди, а когато зависим от вноса, има вероятност цените да станат непосилни за потребителите... Според Димитър Михайлов, голям проблем е липсата на държавна политика за развитие на сектора. 

"Липсата на цялостна стратегия за развитие на селското стопанство у нас води до липсата на баланс и неравнопоставеност на секторите. Свиневъдството почти не получава европейски помощи, единствената държавна помощ е за хуманно отношение към животните, която е регламентирана от законодателството на ЕС. Новата помощ е в размер на около 250 милиона лева за целия програмен период. Сумата може да гарантира някаква посока на развитие на сектора, но е важно парите да бъдат изплащани регулярно, за да могат производителите да имат сигурност и спокойствие при производството", казва Димитър Михайлов. 

От Програмата за развитие на селските райони секторът се възползва само от две инвестиционни мерки- за изграждане на съоръжения в свиневъдството и инвестиции в преработвателната промишленост. Причината отново е мисленето, че секторът е промишлен и може сам да се справи с всички предизвикателства, без субсидии и подпомагане. 

"А в ситуации като тази, с украинската криза, когато едни сектори се подпомагат, а други, като свиневъдството и птицевъдството не се подпомагат, и когато се мери с двоен аршин, се получава изкуствено разделение, което не е много справедливо", смята Димитър Михайлов. А свиневъдството все още е сред рисковите сектори, защото с вируса на АЧС вероятно ще живеем в близките 15-тина години. По думите му се разработват тестови ваксини срещу АЧС, но резултатите са противоречиви, затова и вирусът ще е предизвикателство пред свиневъдите и в следващите години, а заради намаленото производство и повишените изисквания, твърде вероятно е цената на свинското месо да се покачва, а потреблението плавно да се свива.

На слушателите на Радио Видин Димитър Михайлов пожела да водят здравословен начин на живот и да консумират български продукти, които са доказали своето качество, а на колегите си- ползотворна година, по-лека от предишните, които бяха изпълнени с много предизвикателства. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Без телефони в училище: ОУ "Иван Вазов" във Видин дава пример

Пълна забрана на мобилните телефони в училище  е предложена от Министерството на образованието и науката. Основната цел на тази мярка е да се намали времето, което учениците прекарват пред екраните, и да се ограничат негативните последици от него като нарастваща зависимост, разсеяност, намалена концентрация, социална изолация и повишена тревожност ...

публикувано на 31.03.25 в 14:00
Паметникът на Жул Паскин във Видин

Навършват се 140 години от рождението на великия художник Жул Паскин

На 31 март се навършват 140 години от рождението на Юлиус Мордекай Пинкас или известен повече с псевдоним като  Жул Паскин - един от най-значимите художници на началото на 20-ти век. Роден във Видин през 1885 година, в семейството на еврейски търговци, Паскин оставя незабравима следа в света на изкуствата със своето експресивно и социално ангажирано..

публикувано на 31.03.25 в 11:00

В "Музикална зона“: Maywood – дуетът на нежността

  Днес ще си направим едно музикално пътешествие със сестрите Али и Едит де Врис, по-известни като Maywood!  До 1976 двете имат кариера като солистки, пеят и в различни групи, а после решават да се обединят в дует, първоначално под името "LadyPop's", което през 1978 променят на "Maywood". То идва от съчетанието на техните сценични..

публикувано на 31.03.25 в 09:00

"Неделник" от 30 март 2025 година

Приятно слушане. Темите: През седмицата редица институции и много врачани почетоха 80-я рожден ден на един от ярките музикални дейци във Враца и региона - маестро Томислав Аспарухов . Неговият значим принос за културния живот във Врачанско е в развитието на хоровото изкуство. Ще разберем как във видинското село..

публикувано на 30.03.25 в 14:07

Бодро да се изкачваме по духовните стълби

Неделята, в която се намираме днес е Четвърта на Великия пост , посветена на един отец на Църквата, който както тогава през своя земен живот, така и днес подклажда силата на вярата, надеждата и любовта в сърцата на хората в Христа Иисуса нашия Господ, а именно -  свети Йоан Лествичник . "Духовната стълба на свети Иоан именно е способна..

публикувано на 30.03.25 в 08:00

Солта- вдъхновение за портретите на Денис Алиев

Има един млад човек от Северозапада, за когото солта е не просто подправка в кулинарията, а нещо много повече - изразно средство в портретното изкуство, което създава. Денис Алиев е художник, но вместо с четка и бои, рисува с готварска сол.  Талантливият творец е роден в Долни Дъбник, но живее и работи в София. Преди 10-ина години случайно..

публикувано на 28.03.25 в 17:03

Платформата "При Родното" пренася автентичността на българските села в съвременния свят

Преди няколко години, фотографът и журналист Антонина Лозанова от Видин, с която сме ви срещали многократно, заедно с актьора Ивайло Петков, създават уникално и вдъхновяващо риалити предаване в YouTube, наречено „При рода на село“. Проектът им бе насочен към млади хора, които искат да се запознаят с българските традиции и обичаи, като..

публикувано на 28.03.25 в 16:00