Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На разходка в парка с кокошките Сонка и Юлия и петела Соник

Снимка: личен архив



Днешната история за домашните любимци е меко казано любопитна. Чували сме, че хората си отглеждат какви ли не видове животинки, но все още не бяхме чували за някой, който е отглеждал кокошки в дома си. Не на двора, а в апартамента. Алекс от Видин обожава пернатите още от много малък. Той не може да живее без домашен любимец. Имал е какво ли не - котка, зайци, но не декоративни и какво ли още не. След което започва да гледа пиленца.

"Първоначално гледах зайци. След това пробвах с пилета. Излизам събота на пазара и пилета - навсякъде... Взех четири и къде ще ги гледам? Вкъщи ще ги гледам. Аз ги гледам в кашонче, не са пуснати. Да уточним, те са декоративни... просто са дребни. Тези пилета живяха около три или четири седмици тук, във Видин, след което ги закарахме на село. След тях взех други и тях ги гледах вкъщи, пак ги закарах на село и всяка година така се случва. Реално тези, които праснаха, съм си ги оставил на село, но малките си ги гледам. Новите, които вземам, във Видин ги държа, като в карантина, защото ако имат някаква болест, да може да не заразят другите."

Начинът, по който Алекс отглежда своите пиленца е повече от отличен. 

"Аз обичам да ги гледам от- до - хигиена, всичко им гледам. Хората ги гледат, както се казва, през пръсти... Не обръщат толкова внимание, аз се старая всичко да е като по конец - да им е чистичко."

Първото пиле на Алекс е било от Раброво. 

"Взех го за кокошка. Като ми го донесе човекът, беше една рунтава топка, мръсна, кална - те са с тип гащи, пера по краката. Беше страшно мръсен, подрязах перата, почистих краката с мокри кърпички, със спрей, дезинфекцирам, хапчета за вътрешни паразити..."

Алекс имал лека дилема, дали това всъщност не е петел, струвало му се, че сякаш му пониква гребен, но майка му на Алекс казала, че няма нищо подобно според нея и си е кокошка. Докато една сутрин в 6:30 часа Алекс чул от хола: кукуригууууу! 

"Както се казва на диалект "запупавел" - не се полагат грижи за него и то си остава такова ситно, малко като изтърсак. При мен петлето си се разви, порасна му гребен, опашка. За Коледа го носехме на село. То си знаеше, като домашен любимец, спеше в кашонче и вечер като се стъмнеше, петлето беше пуснато по двора и като се стъмваше, идваше, качваше се на пейката и си влизаше в кашончето."

Алекс кръщава петлето Соник. Той го е извеждал на разходка в парка.

"Много го харесваха. Петлето си стоеше до мен. Аз примерно отида до една пейка и го пусна по поляната, но стоя до него и като видя да идва от някъде куче си го взимах. То беше свикнало, не беше диво. Самата порода са си такива, да могат да се отглеждат като домашни и те си свикват с човека, като куче. То се кефи като му обръщаш внимание, търси внимание. Даже то като сега си отида на село, то обожава  да му обръщаш внимание, идва при теб. От баба ми бяга, нищо че тя го гледа, то си знае, че аз съм го отгледал, то се кефи и подскача. В парка имаше един човек, който много го харесваше, той сядаше на пейката и петлето се качваше и то и отиваше при него. И той си го гали и му се радва." 

Алекс не спира до тук, след това взима и още пилета. 

"След Соник, следваше да му взема жени. От Градец на два пъти ми докараха пак такива декоративни кокошки, с тях обаче беше малко по-сложно, те бяха по-диви. Едната не съм я изкарвал в парка, а другата я изкарах с конец за крака, понеже смятах, че може да избяга и така и стана - пуснах я и после не можах да я хвана, благодарение на две момченца след половин час гонене я хванахме." 

Първите дни Соник не е приел неговите жени - Сонка и Юлия. 

"В началото първите дни има като борба, понеже не се познават, после си свикват. Той си знае, че те са му жени и си ги пази." 


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Еми в градината, където отглежда зеленчуците си.

Завръщане към корените: Емилия Йорданова и пътят ѝ обратно към Северозапада

Днес ви срещаме с една изключителна жена – Емилия Йорданова , на 42 години. Родена в Белоградчик, с корени от живописното село Стакевци, тя прекарва първите седем години от живота си в Димово, отгледана от своите баба и дядо. След това пътят ѝ я отвежда в столицата, където завършва френска гимназия. Това я подтиква да продължи образованието си..

публикувано на 17.09.24 в 17:45

Видински ученици се представят отлично при практика в голяма ресторантска верига

Отлично се представиха на производствената си практика учениците от ПГТ "Михалаки Георгиев" във Видин. С много добри отзиви за тяхната работа са работодателите, които ще продължат взаимоотношенията си с гимназията, казва техният учител Аксиния Петрова, която преподава учебна практика по предмет "Кулинарни изделия и напитки за..

публикувано на 17.09.24 в 15:00

Малки художници от Монтана с престижни отличия от Токио

Отличия от участието си в конкурс в Токио получиха трима възпитаници на студио "Рени арт" в Монтана. Седемгодишната Катерина Трифонова бе наградена със сребърен медал , диплом и предметни награди.  Натали Петрова и Цветелина Траянова получиха бронзови медали, каза  преподавателят им по рисуване Таня Василева : "Много съм щастлива да..

публикувано на 17.09.24 в 14:00

Да се забранят ли мобилните телефони в час

Да се забрани използването на мобилните телефони от учениците в учебните часове е предложението на Синдикат „Образование“ към КТ "Подкрепа". В световната практика има два модела за регулиране на правилата. Първият е на принципа на правилата и санкциите, а вторият е на консенсуса, смятат от синдиката. За мнение потърсихме Юлиян Петров ,..

публикувано на 17.09.24 в 12:55

Нов живот за село Динково

Село Динково е най-малкото село в община Ружинци по брой жители. Около 65 са хората, които живеят тук, лятото стигат и до 100. В селото от няколко години са се върнали да живеят в родните си домове по-млади пенсионери. Те успяват да привлекат и други хора, които да купят имот, да го ремонтират и да живеят тук.  Бисерка и съпругът ѝ са..

публикувано на 17.09.24 в 12:15

Изкуството на надеждата: Артисти по перманентен грим в подкрепа на онкоболни пациенти

Днес обръщаме внимание на нещо, което винаги е било актуално, винаги и ще остане такова. Ще говорим за красотата. Но загубената. Тази красота, която ти я отнема една от най-тежките диагнози, която човек може да чуе - рак.  Милиони жени по света вследствие на онкологични заболявания губят това, което е най-женското у една жена - коса, мигли, вежди...

публикувано на 17.09.24 в 11:45

Игри от миналото и забавление без екрани очакват децата на Монтана

На 22 септември Монтана ще се превърне в едно истинско игрище за деца и техните родители. В предпоследната неделя от месец септември ще се състои второто издание на кампанията "Дигитална хигиена" , която тази година ще премине под мотото "Детство мое" .  Сайтът "Призни" започва кампанията миналата година, като една от целите е да повлияе на..

публикувано на 16.09.24 в 17:00