Велизара и нейната усмивка отвъд всички диагнози

"През последните близо 8 месеца с Велизара бяхме в Турция, в Истанбул, където тя провежда ежедневно физиотерапия, ерготерапия, хранителна терапия, хидротерапия и прегледи при определени специалисти, които се грижат за нейното здраве, които я обгрижват медицински. Поводът да се приберем беше, че намаляха средствата, с които ние провеждаме леченията, които са доста скъпи. На месец струват около 6800 лева. Толкова е едномесечният курс от 104 часа процедури. Иначе на нея ѝ се отразяват много добре. Тя започна да има по-стабилен седеж, стои по-дълго време, започна да си усеща крачетата, започна да прави опити да дъвче храна, тъй като тя не използваше устата си по предназначение. Развива се тази година много бързо. Имаше много голям спад през януари, защото тогава се върнахме след сколиозна операция след много тежко двигателно състояние и залежаване близо 4 месеца - с ново гръбче, нови импланти, нови тежести, беше много, много трудно тази година да се раздвижи."

"Това е дълго чакано нещо. Повече от 11 години да стоиш и да чакаш едни скърцащи обувки. Предполагам, че за много хора е нещо много елементарно, то си е даденост, но при нас е плод на много труд. Това е извън прогнозите да се случи. Тези малки победи ги дължим на хората, които вярват в нас и ни подкрепят... Надяваме се да успеем да разпространим дарителски кутии, надявам се да има и други медии, които да дадат гласност сред тяхната аудитория, за да можем да успеем да покрием поне половината година с физиотерапия, защото откакто Велизара не посещава своя център в Истанбул, тя е изключително тъжна. За първи път има такава емоция... Ще се опитам догодина, началото на януари, да заминем отново."

Освен терапиите и лечението, от голяма важност за развитието на Велизара е и отношението на лекарите, обяснява още майката. След всяко едно движение, процедура или дори усмивка, специалистите в Турция не пропускат да ръкопляскат и да казват на детето най-важната за нея дума - "браво".

"Като всеки нормален човек и тя се радва щом ѝ кажат "браво". И сама даже си пляска, сама се мотивира, освен, че ние я мотивираме, че може да се справи, тя усеща, когато се е справила и си ръкопляска... Тя отдавна надмина и по епикризи състоянието, в което се очакваше да бъде, което също е плод на работа. На нейната работа, аз не работя, аз се опитвам да ѝ помогна. Тя се труди, аз само ѝ давам пътя, къде това да се случи... Определено стават чудеса и те не са само по Коледа. Чудеса стават, когато се работи усилено и когато ти вярваш в собственото си дете, защото, ако аз вярвах на специалистите у нас, които във времето я обгрижваха, тя нямаше тези резултати в България за съжаление, ние не трябваше да посещаваме въобще физиотерапия. Още първоначално, като бебе, ми беше съобщено, че тя няма мозъчна структура, която да се стимулира, им нужда от пасивни движения и колкото изкара - толкова. Това бяха думите на един много известен, няма да му кажа името, специалист. Очакваме да проходи, за да отиде и да я види, защото той отказа тя да посещава неговата клиника за физиотерапия, но се надявам някога да може да я види, че тя все пак не е това човече, за което той си мислеше, че няма гънки. Защото има. Определено много повече, отколкото ние си мислим..."

 

За да се върне в Турция, на Зари са ѝ нужни средства, с които към момента семейството ѝ не разполага. Но пък за сметка на това имат вяра. Вяра в хората и в доброто. Велизара е едно от "заметените под килима" на българската медицина деца. Дете, което пребори теориите за човешкото развитие и успя да премине отвъд диагнозата си. С малки крачки, скърцащи обувки и голямата си усмивка.