Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо над половината от деветокласниците са функционално неграмотни?

Снимка: Полина Тодорова

Петдесет и четири процента от петнадесетгодишните български ученици са под критичния минимум на знания и умения по математика, петдесет и три процента от тях не са усвоили в задоволителна степен дори елементарни четивни умения, а четиридесет и осем процента са с дефицити по природни науки. Това показват резултатите за България от Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците - PISA  2022. Резултатите на България са сред "най-ниските, наблюдавани някога и при трите предмета", както се отбелязва в доклада за страната ни, като по математика те са най-ниските за Европейския съюз. Въпросите в PISA оценяват способността на учениците не да възпроизвеждат факти, а да разсъждават и прилагат знанията си към нови ситуации. Тоест, тестовете изследват т.нар. функционална грамотност

Ден преди да бъдат обявени резултатите, министърът на образованието и науката Галин Цоков обяви на пресконференция какви промени планира ведомството както с оглед по-добро бъдещо представяне на учениците на международното оценяване, така и за засилване на компетентностите и уменията им за живота. Тези мерки включват създаване в националните програми на отделен модул за повишаване на резултатите от PISA, насочен към това учителите да бъдат квалифицирани в подготовка на задачи от типа на PISA тестовете. 

"Предвиждаме от началото на следващата година да се въведат и входни равнища за завършващите осми клас и започващи девети клас по основните предмети - български език, математика, природни науки, свързани отново с установяване на уменията и възможност за решаване на практически проблеми от страна на учениците. Най-важното е, че начинът на проверка на компетентностите на учениците ще бъде насочен към установяване на уменията за живота, за практическо използване на умения и компетентности, а не само за възпроизвеждане на знания."

Министър Цоков обясни, че към същата цел ще бъде насочена и друга дейност на Министерството, свързана с изработване на визия за по-рамкови компетентностно ориентирани учебни програми - това ще изисква поне три-четири години, но ще се изпробва като концепция по проект, който ще тръгне през 2024 година. 

Резултатите от изследването не са изненадващи, каза образователният експерт във фондация "Заедно в час" Люба Йорданова. Според нея е крайно време България да изживее своя PISA шок, така както се е случило в други държави. 

"Това, което през годините виждаме от други държави, е, че те преживяват своя т.нар. PISA шок и това е стимул за големи реформи в образованието, което след това води и до по-добри умения у учениците, което пък подпомага цялото общество и икономика на съответните държави. Резултатите на учениците най-общо са функция на два фактора - единият е учителите и начинът на преподаване; другият фактор са учебните програми, това на какво учим учениците."

Необходима е реформа и тя трябва да започне още сега, защото вече сме закъснели, отбеляза Люба Йорданова. Според нея има нужда от големи промени в подготовката на учителите:

"Те, като най-важен фактор за резултатите на учениците, трябва да бъдат много добре подготвени и много добре подпомогнати да развиват в учениците тези умения, които ще им трябват за живота в 21 век..."

Образователният експерт коментира, че резултатите от PISA ясно показват дефицитите в уменията на учениците - голяма част от тях нямат ключови умения като аналитично и критическо мислене; не могат да използват математически концепции в ежедневния си живот; не умеят да разпознават фалшиви новини и да правят логически взаимовръзки между събития.  

"Има нужда от промяна в системата за оценяване на българските ученици - в националните външни оценявания след четвърти, седми и десети клас, както и при матурите след дванайсти клас. Те в момента измерват най-общо и основно заучени знания, назубрени знания и не са ориентирани към това да измерват компетентности, каквито измерва PISA. Но не трябва да забравяме, че PISA не е тест, който го взимаш, само защото си решил много на брой задачи от същия тип - PISA e  много по-комплексен инструмент, който показва какво си развил през цялото си задължително образование. Това да научим деветокласниците да решават задачи от теста PISA няма да предизвика голям положителен ефект", отбеляза Люба Йорданова. 

Тя допълни, че функционалната грамотност е нещо, което трябва да започне да се развива още от предучилищното образование. И изисква промяна на учебните програми:

"Промените в учебните програми досега се свеждат в преместване на един материал от един клас в друг или пък съкращаване на някой термин. Това не е реформа в учебните програми - реформа е, когато се промени цялостната философия, цялостната концепция на учебните програми, така че да са адекватни към времето, в което живеем и да са инструмент, с който учителите да развият в учениците тези умения, за които говорим."

Необходимо е и подборът на хората, които влизат в учителската професия, да стане много по-внимателен, отбеляза Люба Йорданова:

"Повишаването на възнагражденията на учителите беше изключително необходима стъпка - това е трудна професия, за която трябва да има наистина справедливи стимули. Но сега, няколко години след като започна тази реформа във възнагражденията, вече е време да помислим и да завишим изискванията към учителската професия. И да направим подбора на хората, които стават учители, по-взискателен. Защото в момента учител, както и директор се става най-вече по административни критерии - трябва да тестваме в кандидатите за директори и учители точно тези умения, които след това искаме да видим развити и у учениците, защото учителите няма как да развиват умения на 21 век в учениците си, ако те самите не са ги развили в себе си."

Учебните програми не са направени функционално, те са академични и с всяка следваща обявена от образователното министерство реформа стават все по-академични, коментира учителят по математика във видинската природо-математическа гимназия Емилия Петрова. Според нея недобрите резултати на учениците на PISA се дължат именно на лошите учебни програми:

"Натоварена е програмата от първи до дванайсти клас. Всеки ден се взима нов урок, няма време за упражнение, няма време за осмисляне и няма възможност, там където няма допълнителни часове, за решаване на задачи, свързани с функционална грамотност. Функционалната грамотност се гради първо с възможността да се прочете текст с разбиране - децата масово просто четат без да разбират текста. Учебните програми не са направени функционално - учебните ни програми са академични и с всяка промяна на учебниците те са още по-академични."

Емилия Петрова изрази резерви към представените от Министерство на образованието мерки

"Учебните програми трябва да се преработят от начален курс до последния клас - не виждам как може по друг начин да се променят тези резултати. Не може да се иска от деца, които, при положение, че в седми клас са показали лоши резултати на външно оценяване, че в девети клас, въвеждайки входно ниво с тип задачи PISA, те ще дадат добри резултати. Това няма никакъв ефект - това има ефект в девети клас, ако е въведено в програмата от първи клас и след девет години се изследва... Абсолютно грешен подход. Учебните програми, то не е само по математика, то е по всеки предмет - биология, химия, история, още от начален курс те учат безумни неща. Ние направихме децата да не разбират - не само да не разбират, да не искат да разберат това, което учат."

Няма как необходимата реформа да стане за една година. И няма как да се направи на парче. Трябва да се започне от долу нагоре - още от начален курс и да се работи поетапно, категорична е Емилия Петрова. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Антонина Лозанова печели приза

Видинчанката Антонина Лозанова с поредни успехи

Днес се  срещаме с една видинчанка, която не спира да ни изненадва със своите нови и нови постижения. Срещали сме вече с нея по различни поводи. Тя се казва Антонина Лозанова , фотограф, до скоро и наш колега журналист. Поводът да си говорим с Тони е това, че неотдавна тя беше селектирана от платформата " Forbes" България , която събира на..

публикувано на 28.06.24 в 16:00
Врачански митрополит Григорий

Митрополит Григорий - духовният водач на Врачанска епархия

След седем години начело на Врачанска епархия , в митрополит Григорий врачани разпознаха своя духовен водач. Разпознаха го и по-ревностните във вярата и тези, които имат търсения само по големите празници. С всеотдайно служение на Бога и в полза на ближните, с неуморни дела в изпълнение на мисията на Църквата в света, с пастирска любов и личен..

публикувано на 28.06.24 в 13:50
Видински митрополит Даниил

Видинският митрополит Даниил - духовникът и човекът

Митрополит Даниил , един от тримата, сред които ще е изборът на български патриарх, оглавява Видинската епархия вече повече от шест години. Преди това е викарий на митрополита на САЩ, Австралия и Канада Йосиф. Роден е в Смолян със светското име Атанас Николов. Канонически е утвърден за Видински митрополит на 4 февруари 2018 г...

публикувано на 28.06.24 в 13:30

Четиридневният фестивал „The River“ превръща Видин в град на изкуствата

Тази година Видин става сцена на нещо изключително - за първи път се обединяват в едно два от най-обичаните фестивали в региона - "Vidin Art Festival" и "The River ".  От днес, 28 юни, до 1 юли, жителите на Видин и гостите на града ще имат възможността да се потопят в атмосферата на едно четиридневно емоционално събитие, което ще..

обновено на 28.06.24 в 09:55

Съюзът на хлебарите: Най-търсените видове хляб може да изчезнат от пазара след 1 юли

От незапомнени времена хлябът е основна храна за българина. Народът вярвал, че хлябът може и да лекува. Месенето на хляб се съпровожда с различни обреди - било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб, сложен на трапезата, това означава, че има още живот в къщата. От тук и старата българска поговорка "Никой не е по-голям от хляба" е..

публикувано на 27.06.24 в 17:30

31-вата Антарктическа експедиция през погледа на д-р Снежана Русинова

Фотоизложба "От Антарктида до биотехнологията в България" е подредена в Народно читалище "Постоянство-1856" в град Лом. На нея са показани 27 фотографии от участието на гл. асистент д-р Снежана Русинова в 31-вата Национална антарктическа експедиция и част от експерименталната ѝ работа след експедицията.  "Изложбата отразява няколко..

публикувано на 27.06.24 в 16:24

Как Северозападно държавно предприятие- Враца ще помага за възстановяване на лешоядите

Консорциум с участието на Северозападно държавно предприятие /СЗДП/ - Враца ще изпълнява редица дейности за възстановяване на популацията на черните и брадатите лешояди в България. Ивайло Ангелов е координатор на проекта от страна на СЗДП. Водещата организация са "Зелени Балкани", които имат традиции в работата по възстановяване на видове...

публикувано на 27.06.24 в 16:18