Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Юлияна Антонова - Мурата от Япония: Бутилката с вода е най-важното нещо при земетресение

На фона на проведените вчера, 14 ноември, в Северозапада тестови изпитания на новата Система за оповестяване при бедствия и аварии BG-ALERT, в "Другата истина" днес ще видим как правят това в Япония - страната с традиции в това отношение, защото там земетресенията са чести. Може ли да се свикне с тях и как трябва да се действа при подобни обстоятелства - за това разказва Юлияна Антонова-Мурата. Тя е дългогодишен дипломат и писател, която повече от 20 години живее в Япония. 

"Вкъщи се смеем, че всички големи земетресения и тайфуни в Япония аз съм ги посрещнала и няма нито едно, на което да не съм присъствала. По време на голямото земетресение през март 2011-а бях в Токио. Преди това, по време на другото голямо земетресение в Кобе, аз също бях в Япония. И много често приятелките ми казват, че съм свикнала със земетресенията. Не, искам да кажа, че дори и японците не са свикнали със земетресенията и всеки има в сърцето си някакъв уплах или неприятно усещане, че може да посрещне поредния трус. 

Тук редовно, било по общините или по кварталите, било по посолствата, в парковете, по фирмите или др., навсякъде има учебни дни, в които ние можем да разберем какво значи едно голямо земетресение. Пристига един огромен камион, в който ние се качваме и те пускат трус със сила например 7-8-а степен по Рихтер. Така ни учат какво да правим в подобни ситуации, за да оцелеем. 

Аз съм ги преживявала тези земетресения и знам, че когато започне трусът, не се излиза навън. Особено опасно е да се ползват стълбите - те са най-рискованото звено. Най-важното е да не бягаш от дома си, защото дори да излезеш на улицата, то има вторични трусове, а те понякога са по-силни от първия. Както голямото земетресение в Чили, с трус 9 по Рихтер. След няколко дни е имало ново, със сила 9.4 по Рихтер. В Япония пък бе 9.2 по Рихтер. Това са земетресения, при които пада всичко и ти не можеш да разбереш къде е изток, запад, север и юг, за да бягаш. И ако си на улицата, може нещо да те нарани. В такива моменти падат стени, огради, стъкла от прозорци. Много рядко обаче, ако си в дома си, можеш да умреш от самото земетресение...

Тук са ни учили, че при земетресение трябва да се влезе под масата - това е задължително условие. Ако си в леглото, защото може да те завари и през нощта, тогава трябва да се свиеш в поза на новородено. Така шансът да бъдеш ударен е много по-малък, заради по-малките ти размери. И което е най-важното, винаги са ни учили, че до нас, когато спим през нощта или когато сме по улицата, трябва да имаме бутилка с вода. Установено е, че при земетресение, ако не получи човек сърдечен удар от уплах се оживява, но трябва да имаш вода, за да може няколко часа или няколко дни да останеш жив, ако си затиснат. Без храна човек може да живее 10 или 15 дни, но не може да живее без вода. Затова ние в Япония винаги имаме до леглата си бутилка с вода. Тя е първото нещо, което взимаме, ако започне да люлее. Грабваш бутилката и се свиваш, за да изчакаш да мине. 

Освен това, в Япония имаме една иконка на телефона. И още преди ние да сме усетили труса, тази иконка вече е уловила вибрациите и започва един много странен звук. И той е характерен само при земетресение. И когато ние го чуем, първото нещо е да си вземем водата, да се скрием под масата, ако сме вкъщи или на работа, а ако сме на улицата - да отидем на по-широко място, за да няма падащи предмети. Всичко това е обиграно десетки пъти. 

Същото се прави и при децата. Например моят внук, който е в детската градина, няколко пъти в годината не учат, а тренират. Водят ги в парка, на улицата, в детската градина, за да ги учат како да правят при земетресение. Учат ги да си слагат раничките на главите за омекотяване на евентуален удар. Самите сакчета така са направени, че от едната страна са гумени - т.е. има въздушна възглавница. С една дума - предвидени са всякакви такива моменти. Но, отварям една скоба - човек предполага, Господ разполага. Не знаем какво има да се случи. Едно обаче знам - никой не е свикнал с тези земетресения.       

Най-важното е, че хората тук живеят така, че дори да се случи земетресение, на другия ден всички са готови да работят, за да оправят разрушенията. Разрушен път с дупки и след една седмица вече е в идеално състояние. Всички в окръга отиват и работят денонощно..."

Цялото интервю с Юлияна Антонова - Мурата - в звуковия файл.

* Снимки- личен архив на Юлияна Антонова - Мурата и Фейсбук




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Дълги дел възстановява традицията за Бабинден

В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане.  Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..

публикувано на 21.01.25 в 16:10

Психолог: Прегръдката е универсално лекарство

21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..

публикувано на 21.01.25 в 15:20

На Бабинден с пожелания за повече новородени във видинската болница

Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..

публикувано на 21.01.25 в 14:57

Видинско училище влезе в Кеймбридж асоциацията в България

Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..

публикувано на 21.01.25 в 13:05
Деница Веселинова

Бъдеща акушерка: Това е най-благодарната професия

Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува.  "Моята..

публикувано на 21.01.25 в 12:14

Образователният медиатор на годината е от Монтана

Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..

публикувано на 21.01.25 в 12:00
Павлина Герина

Павлина Герина: Законови промени трябва да утвърдят акушерската професия

Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..

публикувано на 21.01.25 в 10:05