"Будим Видин" - изкуство, вдъхновение, история

Фрагмент от ''Цветовете на деня''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес ще ви срещна с видинчанина Ивайло Захариев. Той е завършил паралелка със специалност "Изобразително изкуство". Работил е и с глина, с дърворезба, живопис...какво ли не, за да открие себе си. За него определено може да се каже, че е човек на изкуството. Преди 13 години осъзнава, че има влечение и към фотографията. По това време живее в София. От там тръгва и страстта му към стрийт фотографията. Така създава страница с фотоси посветена на столицата, която придобива бързо популярност в социалните мрежи и за кратък период страничката събира няколко хиляди последователи.

"Когато бях на двадесет и нещо, тогава осъзнах, че имам влечение към фотографията, към това да спреш един момент, да го замразиш - това е едно от най-големите очарования, защото рисуването може повечето пъти да бъде плод на въображението ти, докато фотографията, точно това е хубавото, че виждаш нещо, което е 100 % реално към един определен момент и точно този определен момент, на точното място, в точния час, ти го стопираш и го запазваш...Връщаш се към една снимка и така с умиление си спомняш за конкретния момент."

Преди три години Ивайло се прибира в родния Видин и съответно започва да се вдъхновява от него. Снима улици, култови места и културни обекти и по този начин изразява любовта си към родното градче. Освен за себе си, го прави и за своите съграждани, защото силно вярва, че всички ние обичаме толкова града си, колкото и той. На празника на Видин - Димитровден, Ивайло създава страница посветена на Видин, която нарича "Будим Видин". Може да се каже, че почеркът му е разпознаваем и когато видиш негова фотография, знаеш, че той стои зад нея.

"Винаги съм твърдял, че едно от най-трудните неща в изкуството е, не толкова да усвоиш конкретното изкуство, колкото да придобиеш стил. Или иначе казано, ако вземем един художник за пример - идеята е да можеш да разпознаваш художника, не по неговия подпис отдолу, а по самата творба...Това е много трудно и изисква много качества, много неща са нужни и аз силно се надявам да успявам. Не го казвам скромно, аз наистина нямам много обективна оценка за себе си, защото всички знаем, че отстрани нещата изглеждат по-различно, отколкото както ги виждаме ние. Стремя се към това нещо и наистина се надявам то да е така."

Понякога Иво снима и хора, повечето пъти без лицата им, без да бъде забелязан, което му осигурява едно по естествено изображение.

"Повечето хора, които съм снимал не знаят. Причината за това е, повечето фотографи знаят, пък и не само фотографи, че когато човек не знае, че го снимат той е много по-естествен. Няма изкуствени пози, няма някакво друго държание, просто човекът е това, което е. Хората, които снимам - те не са толкова много, поради простата причина, че не всеки обича да бъде сниман без негово съгласие и затова се старая да не вкарвам много лица в кадър, въпреки че ми се иска, защото честно казано, едно от най-интересните неща в изкуството като цяло и във фотографията, е именно това да предадеш настроението на един човек, усещането му в дадения момент."

Много често към фотографиите си Ивайло пише и текстове за историята на даден културен паметник. Един от текстовете, които най-много ни докосват е този, който поставя под видео с едни от най-хубавите му кадри.

"Това е Видин! Малко градче с вековна история. С крепостни порти и средновековна крепост. С артефакти от изгубени цивилизации. С живописта на Дунав. С подвига на Трети пехотен Бдински полк.
С художествената галерия и творбите на Мърквичка, Никола Петров, Владимир Димитров – Майстора, на Златьо Бояджиев, Дечко Узунов, Борис Ненов, Сирак Скитник, Ненко Балкански. Видин - родното място на Жул Паскин. Художникът космополит и една от най-ярките фигури в артистичния кръг на Монпарнас.
Това е Видин с първия театър в България, със синагогата, с втората по големина катедрала в страната, с църкви, с джамия. Джамия, която наместо полумесец има обърнато сърце на минарето си. Тук във Видин нищо не е нормално и все пак всичко си тече нормално, като реката. Всичко идва и си отива, пак като нея, и остава, но хората не. Те остават само понякога - при баба и дядо, при майка, татко, брат, сестра, апартамент и къща, при забравени приятели, по забравени булеварди, в полупразни кафенета, по улици, запомнили смях, сълзи, кръв, пот и болка. Това е Видин. Едно пристанище на миналото, където веднъж-дваж в годината сегашното акостира. Видин е буца в гърлото, мил спомен, детски спомен. Изгубена кауза. Видин е някой, който те чака, но не те обвинява. Видин е уют и едва доловим романтичен филм, прекъснат от жестока реалност,
но Видин ще оцелее, въпреки всичко и въпреки всички. Тривиално, но факт. Правил го е двадесет и три века. Защото Видин е изкуство, история, вдъхновение, традиции, дом и много други. Видин днес - градът към който почти никой не отива, а само понякога някой се връща. Това е Видин - с всичко изброено дотук и всичко пропуснато, но най-вече със своите хора! Защото градът е нищо без своите хора. И докато има кой да го носи в сърцето си, Видин ще бъде. Любимият. Нашият си Видин."

При младия фотограф няма нищо случайно, освен, че създава страничката в деня на празника на Видин, той влага и смисъл в името, което ѝ дава.

"С тази дума "будим" реших да обобщя две неща, а именно, едното от тях е старанието ми да будя, буквално и преносно, видинчани с хубаво съдържание. Буквално, като да кажем сутрин- докато хората си пият кафето да попаднат на някой хубав кадър от града, след което да прочетат някоя полезна и любопитна информация за това което виждат. И преносно, защото смятам, че имаме нужда да знаем повече за града си. Определено има с какво видинчани да се гордеят. Старая се да будя особено по-младите, да кажем, че всъщност голяма част от младите, минавайки всеки ден покрай едни и същи места в града, не са много на ясно кое какво е, от кога е...Не случайно страницата първо се създаде в Инстаграм, защото там са предимно младите и всъщност понеже нали с технологиите, с промяна на времената в които живеем, исках това да бъде новия начин чрез който информацията да достига и бързо, и така облечена любопитно в интересна опаковка, защото младите трудно ще хванат някой учебник да прочетат нещо или дадена книга, и виждах шанс в социалните мрежи за нещо такова...Идеята е не само да се наслади на кадъра, ами от там вече да получи и информация за града."

Втората причина, Ивайло да кръсти "Будим Видин" неговата страница е, че това е едно от старите имена на града.

Ивайло отправя своите искрени пожелания към видинчани:

"Да продължат да обичат града си така пламенно, защото аз знам, че го обичат много. Забелязвам го, когато говоря с тях, когато споделят снимки от Видин с умиление и възхита, с гордост и мъничко тъга, при това не само по празници. Да, звучи малко тривиално, но не е ли именно обичта онази, която те кара да полагаш грижа и в най-трудните дни? Не е ли любовта онази, която ти напомня, че имаш и дълг, освен дадености?

Изобщо много неща ми се иска да кажа, които тая в себе си и болят. Болят, защото са все хубави за Видин, а повечето - несбъднати. Затова създадох тази страница с името "Будим Видин", защото винаги всичко започва с пробудата. Искам да дам надежда с картини, със слова, с музика, да им дам топлината и уюта на Видин, да им припомня, че Видин е изкуство, история, вдъхновение, традиции, дом и много други. Искам да им кажа, че с всяка година имаме все повече нужда да будим тук и да бдим."

Можете да последвате "Будим Видин" тук

Кадри от Видин

Споделете

"Будим Видин" - изкуство, вдъхновение, история

БНР подкасти:

Галерия

Благотворителна великденска кампания стартира в Северозапада

Какво се случва в една учебна кухня

Има ли "Светулки зад решетките"

Изчезващите занаяти - историята на един видински точилар

Отбелязваме Световния ден на съня

Пролетта идва - как да предпазим кучето си от бълхи, кърлежи и комари

В Деня на реките WWF се заема с опазването на дома на видрата

За БНР

Радио Видин